Н а 21 февруари почитаме паметта на преподобния Тимотей и на свети Евстатий Антиохийски, Изповедник.
Преподобният Тимотей живял през VIII век в Мала Азия. Още на младини пожелал да посвети живота си на Бог и станал монах в една обител на планина Олимп (в тази планина през IХ век бил монах и славянският просветител свети Методий).
Тимотей по характер бил честен и прям, общувал с непосредственост и смирение. Подвизавал се в пост, въздържание и посвещавал цели нощи на молитвата. Успял да надвие плътските си желания, станал чужд на страстите и придобил духовно съвършенство. Така се удостоил да стане храм на Светия Дух и получил дар на изцеление и власт над бесовете. По неговите молитви ставали много чудеса: изцеления на всякакви недъзи и изгонване на нечисти духове от хората.
Свети Тимотей живял повечето време като отшелник по планини и пустини. В такъв живот той достигнал дълбока старост и се упокоил в 795 г.
Свети Евстатий е роден в град Сиде, Памфилия (на южния бряг на Мала Азия) в около 260 г. и е сред най-великите църковни личности на IV век. Той имал високо образование и твърдо отстоявал правилното християнско учение. Най-напред бил избран за епископ на град Бероя (Верия, днес Алепо) в Сирия, а след това заради доброто му и успешно служение в 323 г. бил избран за архиепископ на Антиохия Велика (в Сирия). Участвал в Първия вселенски събор (325 г. в Никея) и бил сред защитниците на православието.
Ереста арианство обаче продължила да се разпространява с подкрепата и на властта. През 330 г. арианите свикали в Антиохия събор срещу архиепископ Евстатий и издействали от императора указ да го отстрани. Светителят бил малтретиран и заточен в Траянопол в Тракия (днес в района на град Александруполис, Гърция).
Там починал като изповедник на вярата в 360 г. Едва след кончината му православието победило и в 382 г. пренесли мощите му в Антиохия.
