Т ой невинаги е бил на върха на българската естрадна сцена. Пътят му минава през трудни периоди. „Втората ми грамофонна плоча излезе в 300 бройки. Половината си ги купих сам, за да ги раздавам – нямаше никакъв интерес. Заминах за Германия за пет години, направих записи, инвестирах всичко, за да се срещам с големи мениджъри, да пея пред тях“, разказва той.
Въпреки това, след завръщането му в България, животът на Веселин Маринов поема в друга посока. Едно от най-емблематичните имена на българската сцена – Веселин Маринов – сяда на „стола на откровението“ пред Мариян Станков – Мон Дьо на Великден.
Певецът споделя своя път към успеха, как прекарва празниците и как усеща зрелостта си на сцената:
„Когато свърши концертът, да се прибера в хотела, да намеря смелостта да откажа на музикантите, които са седнали в някоя кръчма, да се изкъпя и да си кажа: ‘И днес победи.’“
Според него дали един артист ще бъде забравен с времето, зависи най-вече от това доколко осъзнава своите възможности – или ограничения. „Успехът се крепи на искреността. Нямам нужда да отговарям на жълтите вестници или на недоброжелателите в интернет“, категоричен е изпълнителят.
Той осъзнава отговорността, която идва с разпознаваемия глас. Днес Маринов е сред най-познатите гласове на българската естрада, а хиляди жени в характерните жълти рокли припяват хитовете му по време на концертите.
И тази година на Великден Веселин Маринов се чувства пълноценен, защото ще прекара празника със семейството си. „Внуците и дъщеря ми ще ни бъдат на гости. Аз и съпругата ми ще сме тук. Не ми липсва нищо. Това са хората, които искам да бъдат до мен. Загубих майка си преди една година. Не вярвам, че има нещо по-тежко от това, което съм преживял“, споделя той.
Но как живее един чувствителен човек в свят, който често се подиграва на романтиката? Според певеца отговорът и това, което го крепи, е все още живият интерес на публиката към този жанр. „Именно залите, именно успехът на моите песни – това, че все още има много хора като мен. Но те ще намаляват с годините. Както и този стил музика ще отмине. Романтичните хора станаха много малко.“
Веселин Маринов признава, че се ядосва, когато вижда как българската музика отстъпва пред чуждестранната. „Във всеки български град има таверна, но като отида в Гърция, не мога да чуя нито една българска песен. Дразни ме, че дори на митницата, когато напускам България, звучи сръбска музика, а не българска.“
С два брака зад гърба си, певецът обяснява трудностите в личния си живот най-вече с липсата на време – заради безрезервната си отдаденост на сцената. Проблем, който го преследва и до днес. „Сега работя повече от всякога. Най-хубавото нещо в живота ми са двете внучета. И не мога да ти опиша колко ми е мъчно, че нямам достатъчно време за тях“, споделя той. Въпреки че децата не го познават като певец, а просто като дядо, Маринов е щастлив, че вече са били на негов концерт. А мечтата му е да му бъдат отредени още много години, които да сподели с тях.
„Моята мечта е да изглеждам добре, да бъда актуален мъж на абитуриентския бал на моите внуци. Тогава ще бъда на 79 години.“
Това, на което разчита, са желанието и духът.
„Ако 18-годишният Веселин ме срещне на улицата, ще каже: ‘Ти си голям пич.’“, заключава с усмивка Веселин Маринов.
