Д нес е Неделя Сиропустна (Сирни заговезни). На 26 февруари почитаме и св. Серафим Софийски Чудотворец, св. Порфирий, еп. Газки, както и св. мчк Севастиан.
На Неделя Сиропустна за последно се ядат млечни храни и от следващия ден се запоства,
т.е. започва Великият пост (общо 48 дена до Велика събота). Вечерта се заговява (започва говението), като всички вярващи се опрощават взаимно, защото Иисус Христос е поставил условие: за да получим прошка от Бог, първо ние трябва да простим на другите хора, пише БТА.
На Неделя Сиропусна се припомня Евангелското четиво:
"Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви" (Мат. 6:14-15).
Затова традицията изисква всеки да поиска прошка от хората около себе си
- близки и познати - за огорченията и обидите, които волно или неволно им е причинил, както и сам да потърси в себе си сили да прости на тези, които са го наранили.
На Неделя Сиропустна в храмовете християните се събират за вечерна служба,
след която взаимно се опрощават, като всички - духовници и миряни - си искат един от друг прошка и взаимно си прощават всичко сторено с дума, с дело или с мисъл.
На днешната дата почитаме и трима светици:
Свети Порфирий бил родом от Солун и живял в ІV век. В стремежа си към подвижнически живот той заминал за Египет, където станал монах. След няколко години посетил Йерусалим, поклонил се на светите места и подир това се поселил в Йорданската пустиня, където живеел в пост, труд и непрестанни молитви.
Но заболял тежко и Порфирий отишъл в Йерусалим,
където всеки ден посещавал храма "Възкресение Христово" и се покланял на светия Кръст. Скоро бил ръкоположен за свещеник и му било поверено да пази светинята - Кръста Господен. А след няколко години Бог го призовал на друго служение. Порфирий бил поставен за епископ на град Газа в Палестина. Служението било трудно, защото все още имало много езичници в града. Свети Порфирий проповядвал спасителната вяра и цели 25 години ръководел предано и с голямо усърдие малкото си паство. Упокоил се в 420 г.
Свети Серафим бил руски епископ, който пристигнал в България с десетките хиляди бежанци от Русия след Октомврийската революция.
От задградичния руски синод бил поставен за ръководител на руските емигрантски църковни общности у нас, но и много българи го търсели за духовни наставления. Бил добър богослов и грижовен пастир. Служил основно в руската църква в София, където бил погребан след смъртта си на 26 февруари 1950 г. Оттогава много християни след молитва на гроба му получават помощ от Бог. Затова светителят официално е признат за светец през 2016 г.
Добави ни в предпочитани източници в Google
