В аня Щерева застана пред Мариян Станков – Мон Дьо в подкаста „Храмът на историите“. Тя обръща поглед назад към детството си, когато ѝ се е наложило да приеме ролята на възрастен. Говори за преодолените моменти, домашното насилие, сред което израства и което рязко я кара да порасне, за неизживяното детство, което ѝ се случва на по-късен етап, и за доверието, което няма да се умори да раздава. Един автентичен разговор за всички тайни на едно пораснало момиче.
„Аз съм израснала сред домашно насилие. Наложило ми се е да бъда много сериозен човек, да държа ръката с ножа на баща ми, да защитавам майка си през цялото време. Хиляди безсънни нощи, в които трепериш да не ѝ се случи нещо. След много години, когато излязох от този ад, поисках да си взема детството, което не ми принадлежеше тогава. Това е едно от нещата, за които не съм говорила в детайли. До ден днешен се опитвам да се помиря с него в себе си. Преодоляла съм го, но това е травма завинаги. За мен най-големият ужас е разпадането на мира“, казва Щерева.
„Обичам да вляза в обувките на всяка една страна, за да мога да я разбера, преди да отсъдя за себе си. Минавам през всякакви драми и травми и продължавам напред“, уточнява тя.
Щерева споделя, че никога не избързва да съди, а винаги търси начин да разбере гледната точка на другия.
„Обичам да вляза в обувките на другия, за да мога да го разбера, преди да направя извод за себе си.“
Един от най-големите ѝ уроци в живота е свързан с доверието.
„Ако някога съм се чувствала предадена, то е защото съм гласувала доверие. Но няма да спра да правя тази „грешка“ – да вярвам в хората. Доверието е най-красивото нещо, което можеш да дадеш. Ако ме разочароват, ще си понеса болката и ще продължа напред. Най-голямото предателство в живота ми обаче е извършено от мен към самата мен – когато не съм избирала да правя това, което душата ми иска, когато съм търпяла неуважение. Толкова съм добра и търпелива, че чак когато се намеря на „черджето на гарата“, си казвам: „Момиче, стани веднага!“
Щерева е категорична, че ако има нещо, с което е надарена от Бог, това е самоиронията.
„Имам изострено чувство за несправедливост – тя много ме тормози. Присъщата ми честност понякога ми прави големи бели.“
В момента е в етап от живота си, в който е по-смирена и приема нещата такива, каквито са. Вярва, че хората се срещат точно когато трябва.
„Предполагам, че ще се появи един човек, същият като мен, и ще остане.“
„Аз живея с истината. Не ми се е налагало да я търся.“
„Аз съм много влюбчива. Любовта се оказва слабост всеки път. Обсебвам се от нея и моето личностно развитие, работата ми остават на заден план. Изгубвала съм се много във връзките си.“
„Най-много пари съм изкарвала от нещата, които съм правила със страст, без да мисля, че това ще ми донесе пари. Изливам си душата и каквото стане. Обожавам самотата си, никога не ми е скучно.“
„Най-много ме засяга неприемането и предразсъдъците. Те са ми носили най-много огорчения.“
„На мен никога не е гледано сериозно като на музикант. Правила съм си експеримент – участвала съм в конкурси с написани от мен песни, които са били дисквалифицирани на секундата. Аз съм печелила огромен конкурс с измама. Написала съм песен – музиката и текста. Помолила съм приятел да застане зад този текст, помолила съм композитор да застане зад музиката. Дори изпълнителката до ден днешен не знае, че тази песен съм я писала аз“.
Ваня Щерева добави, че случаят е бил от преди години и е целял да покаже дали има предразсъдъци към нея.
