А строномите наскоро забелязаха изненадващо „усмихнато личице“, което се излъчваше от повърхността на Марс, докато изследваха извънземния пейзаж в рамките на ново проучване. Структурата, подобна на емотикон, която се вижда само при определени условия, е остатък от древно езеро, пресъхнало преди милиарди години - и може да крие следи от предишен живот на Червената планета.
Европейската космическа агенция (ЕКА) сподели изображение на усмивката в публикация в Instagram на 7 септември. Усмихнатата форма, която е съставена от пръстен от древни хлоридни солни отлагания с чифт очи на метеоритни кратери, е заснета от орбиталния апарат ExoMars Trace Gas Orbiter на ЕКА, който от 2016 г. насам анализира нивата на метан и други газове в мъгливата атмосфера на Марс.
Обикновено подобни отлагания са неразличими от останалата част от повърхността на Марс. Но когато се разглеждат с помощта на инфрачервени камери, като тези на ExoMars Orbiter, солите изглеждат розови или виолетови.
Scientists spot ancient 'smiley face' on Mars — and it could contain signs of life https://t.co/ipWxCA2nH7
— marylynnjuszczak (@marylynnjuszcza) September 12, 2024
Снимката е направена като част от проучване, публикувано на 3 август в списание Scientific Data, в което изследователите създават първия надежден каталог на хлоридни солни отлагания на Марс, използвайки снимки от сондата ExoMars Orbiter. Екипът идентифицира общо 965 различни находища, разпръснати из извънземния свят, с размери от 300 до 3000 метра ширина. Засега не е ясно колко голяма е усмивката.
Тези депозити са особено важни, защото „могат да осигурят оптимални условия за биологична активност и запазване“, което ги прави „основна цел за астробиологично изследване“, пишат изследователите в статията.
Някога Марс е бил воден свят с езера, реки и плитък океан, подобен на този на Земята. Но някъде между 2 и 3 милиарда години водата е пресъхнала след сериозни климатични промени. Това вероятно е било предизвикано от загубата на магнитното поле на Марс, което е позволило на слънчевия вятър постепенно да изстърже по-голямата част от атмосферата на планетата и в крайна сметка да накара повечето течна вода да замръзне или да се изпари в Kосмоса.
Солените отлагания са останали, когато последната вода е изчезнала от езерата на Марс в края на „динамичното водно минало“ на планетата, пишат изследователите. На някои места остатъците от соли са единственото доказателство, че там изобщо е имало вода, допълват те. Но тези отлагания биха могли да имат голямо значение и за търсенето на доказателства за древен живот на Марс.
Изследователите смятат, че когато езерата на Марс са започнали да се свиват и да изчезват, останалата вода е станала много солена, което ѝ е позволило да остане течна въпреки ниските температури, се казва в изявление на ЕКА.
Тези последни солени локви „може да са се превърнали в убежище“ за микробните екстремофили, които може да са оцелели след трансформацията на Марс, което е довело до натрупването на техните останки в тези депозити, когато водата окончателно е пресъхнала, пишат изследователите в изявлението си. Ако това се е случило, солите биха могли да действат като консервант - потенциално запазвайки доказателствата за тези изчезнали форми на живот непокътнати в продължение на милиарди години.
Последните важни открития също така подсказват, че в момента на Марс има много повече вода, отколкото първоначално смятахме, което отново породи надежди за откриване на живи марсиански микроби на Червената планета в бъдеще. През юни астрономите обявиха откриването на „поне 150 000 тона“ водна замръзналост по върховете на някои от най-високите вулкани на Марс. А през август учените разкриха, че под повърхността на Червената планета може да се крие огромен скрит океан - с достатъчно вода, за да покрие планетата с 1,6 км вода.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
