Учени: Сънищата могат да ни предпазят от външни опасности

П рез изминалата нощ вероятно сте спали седем-осем часа. Около един или два от тях вероятно са били в дълбок сън, особено ако сте млади или физически активни. Това е така, защото сънят се променя с възрастта, а физическите упражнения влияят на мозъчната дейност.

През останалото време вероятно сте били в сън с бързо движение на очите (REM). Макар че това не е единственото време, когато мозъкът ви потенциално сънува, това е времето, когато мозъчната ви дейност е най-вероятно да бъде припомнена и отчетена, когато сте будни, съобщи „Study Finds”.

Обикновено това се случва, защото ви събуждат наистина странни мисли или чувства, или защото последният час от съня е почти изцяло REM сън. Когато сънищата или алармата ви събудят, сънят ви често се задържа в първите няколко минути, когато сте будни.

Ако това са странни или интересни сънища, може да разкажете за тях на някой друг, което може допълнително да закодира спомена за съня.

Сънищата и кошмарите са загадъчни и ние все още се учим за тях. Те поддържат мозъците ни в добро състояние и отмиват мислите от събитията през деня на молекулярно ниво. Може би дори ни помагат да си представим какво е възможно през будните ни часове.

Много е трудно да се изучават сънищата, защото хората спят и не можем да наблюдаваме какво се случва. Мозъчните графики показват, че определени модели на мозъчна активност са свързани със сънуването (и с определени етапи на съня, при които е по-вероятно да се появят сънища). Но тези изследвания в крайна сметка разчитат на самоотчети за преживяното насън.

Всичко, за което отделяме толкова много време, вероятно има няколко цели.

На базово физиологично ниво (за което говорят мозъчната активност, поведението по време на сън и изследванията на съзнанието) всички бозайници сънуват. Мозъчната им дейност и етапите на съня им съвпадат до известна степен с човешкия REM сън.

По-слабо развитите видове не го правят. Някои медузи, които нямат мозък, изпитват нещо, което физиологично може да се определи като сън, но те не изпитват същите физиологични и поведенчески елементи, които наподобяват REM съня.

Смята се, че при хората REM сънят се появява циклично на всеки 90-120 минути през нощта. Той ни предпазва от твърде дълбок сън и от уязвимост към атаки. Някои учени смятат, че сънуваме, за да попречим на мозъка и тялото ни да изстинат твърде много. Основната температура на тялото ни обикновено е по-висока, докато сънуваме. Обикновено е по-лесно да се събудим от сън, ако трябва да реагираме на външни сигнали или опасности.

Мозъчната активност по време на REM-съня задейства мозъка ни за известно време. Тя е като перископ в по-съзнателно състояние, наблюдаващ какво се случва на повърхността, след което се връща обратно, ако всичко е наред.

Някои данни сочат, че "трескавите сънища" са много по-рядко срещани, отколкото бихме могли да очакваме. Всъщност, когато сме болни, продължителността на REM съня е много по-малка.

Прекарването на по-малко време в REM-сън, когато имаме треска, може да се дължи на факта, че сме много по-малко способни да регулираме телесната си температура в този етап на съня. За да ни предпази, мозъкът ни се опитва да регулира температурата ни, като "прескача" този етап на съня. По същата причина сме склонни да имаме по-малко сънища, когато времето е горещо.