У чен откри изгубена част от библейския текст около 1500 години след първоначалното му написване.
Обявявайки откритието в статия, публикувана в списание New Testament Studies, Григорий Кесел от Австрийската академия на науките откри скритата глава под три слоя текст - наречен двоен палимпсест - благодарение на ултравиолетова фотография.
— L (@Crackpipejoe2) April 11, 2023
Scientists Have Discovered an Ancient Hidden Chapter in the Bible https://t.co/ZRFrB9YTm8
Новата находка представлява един от най-ранните преводи на Евангелието. Дълго скритата глава - тълкуване на глава 12 на Матей - първоначално е била преведена като част от това, което е известно като старосирийски преводи преди около 1500 години. Но благодарение на недостига на пергамент няколкостотин години по-късно в региона, този пергамент е използван повторно, като най-вече е изтрит оригиналният превод на библейския Нов завет.
Документ като този, където един слой текст скрива изтритите останки от друг, се нарича палимпсест.
Находката от Кесел е двоен палимпсест, тъй като пергаментът е използван за трети път. „Доскоро се знаеше, че само два ръкописа съдържат старосирийския превод на евангелията“, казва Кесел в съобщение за новините.
Единият се намира в Британската библиотека в Лондон, а другият е палимпсест, открит в манастира Света Екатерина в планината Синай. В това, което е известно като "Проекта Синайски палимпсести", наскоро беше открит трети ръкопис.
Находката на Кесел бележи четвъртия, превод от текст от 3 век, вероятно копиран през 6 век. Пергаментът се съхранява във Ватиканската библиотека.
You are mixing up a biologist and a jurist? You can’t have 2 dialogues in the same thread?
— Janie Chuckles (@JanieChuckles) April 11, 2023
Here, this is the mystery of the day: how can the Bible be perfect when we keep finding bits and pieces hidden?https://t.co/HeUEisbNft
„Григори Кесел направи голямо откритие благодарение на задълбочените си познания за старите сирийски текстове и характеристики на писмеността“, казва Клаудия Рап, директор на Института за средновековни изследвания към OeAW, в съобщение за медиите.
Докато фрагменти от новозаветния текст датират от оригиналните писания от 3-ти век, най-старият известен оцелял пълен ръкопис на Новия завет е гръцкият Синайски кодекс, датиран от 6-ти век.
Сирийските преводи може да датират отпреди 6-ти век, но се намират най-вече в палимпсести, запазени в изтритите слоеве пергамент. "Това откритие доказва", казва Рап, "колко продуктивно и важно може да бъде взаимодействието между съвременните цифрови технологии и фундаменталните изследвания, когато се работи със средновековни ръкописи."
