М ного американци са чували израза "Принадлежа на любимата си и тя ми принадлежи".
Ако потърсите в Etsy подаръци за Свети Валентин, ще видите бижута, тениски и чаши за кафе, отпечатани с фразата. Но може би не всички почитатели на цитата знаят, че произходът му се крие в един библейски текст: Песен на песните, който от 2000 години създава трудности на религиозните последователи.
Песента на песните се откроява в Библията заради обширното си и откровено сексуално съдържание. Това е произведение на чувствената лирическа поезия, което представя сцени на действителни и въображаеми опити между героинята на поемата и нейния любовник.
Графичните описания на мъжките и женските тела са широко разпространени в творбата и със сигурност са възбуждащи, дори граничещи с порнографията. Чувствени метафори като "пася сред лилиите" и "пия... от сока на моите нарове" подсказват сексуални практики, които са всичко друго, но не и класически.
https://t.co/cyKogq2Tbu Why is a Love Poem Full of Sex in the Bible? https://t.co/LYztF6KXEY pic.twitter.com/nrg2GGxEbP
— Billy Carson II (@4biddnKnowledge) February 14, 2023
Не само акцентът върху секса прави текста необичаен. Песен на песните е единствената творба в Библията, която се фокусира изключително върху любовта между хора, а не между хора и богове - поне на повърхностното ниво на поемата.
Древните юдеи и християни са били обезпокоени от включването на такава графична любовна поема в библейския канон и са измислили свои начини да разрешат дилемата.
Библията съдържа и други препратки към секса - включително графични изображения на сексуално насилие. И други книги със сигурност съдържат изображения на човешката любов, като например тази на патриарха Яков, който се труди 14 години, за да спечели съпругата си Рахил в книгата Битие.
Но когато в други библейски книги се говори за любов и брак, те използват този език предимно за описване на отношенията на Бога с хората - по-конкретно с народа на Израел, който има специален завет с него според Тората. За разлика от тях, в Песен на песните може би само веднъж, в осма глава, се споменава за Бога на Израил.
И все пак древните тълкуватели на Песен на песните не са разбирали тази поетична творба като изображение на любовта между хората. Всъщност при Песен на песните, се забелязва, че не са оцелели тълкувания - еврейски или християнски - отпреди новата ера.
Вместо това по-ранните коментатори "препрочитат" Песен на песните изключително като изображение на божествената любов между хората, на връзката на Бога с любимия човек или общност.
Завет с божественото
Други учени твърдят, че най-ранните тълкувания на Песен на песните се появяват в произведения от края на I век, като например алюзиите в Откровение - последната книга в Новия завет, която описва пророчески видения за второто идване на Исус - и 4 Ездра, друго апокалиптично произведение, включено в някои версии на Библията.
През първите няколко века равините започват да тълкуват Песен на песните като част от коментарите си върху Петокнижието, първата част от еврейската Библия. Петокнижието описва сътворението на света и включва истории за предците на израилтяните и тяхното епично пътуване от Египет до Израел. В продължение на няколко книги Петокнижието показва как те бягат от робство, получават откровение от Бога на планината Синай, скитат в пустинята в продължение на 40 години и накрая влизат в обетованата земя.
Тези ранни равини са си представяли този разказ като продължителна, интимна история за отношенията на Бога с народа на Израел. И въпреки че са избягвали по-еротичните измерения на Песен на песните, те са използвали езика ѝ, за да представят отношенията на Бога с народа на Израил като нещо повече от просто договорно споразумение.
В книгата от 2015 г. "Моят съвършен" (My Perfect One ) се твърди, че най-ранните равини характеризират тези връзки като дълбоко привързани и белязани от дълбока емоционална обвързаност. Например в един пасаж те тълкуват Песен на песните 2:6 - "Лявата му ръка беше под главата ми, а дясната му ръка ме прегърна" - като описание на Божията прегръдка на Израил на планината Синай.
Жаждата на влюбения
По подобен начин християнските учени избягват плътските измерения на тази поетична творба. Вместо да възприемат Песен на песните като изявление на Божията любов към Израил, ранните християни я разбират като алегория на Христовата любов към Неговата "невеста", Църквата.
В историята са се появили и други алегорични прочити. Ориген, например, християнски писател от III век, предлага Песен на песните да се тълкува като копнеж на душата по Бога. Подобно на други тълкуватели, Ориген свързва душата с главната героиня от женски пол, а божественото - с нейния "възлюбен" от мъжки пол.
Друг християнски подход към "Песен на песните" е, че поемата описва любовните отношения на Бога с майката на Исус, Мария.
Тези разнообразни тълкувания може би са повлияли и на средновековните еврейски мистици. В юдаизма божественото присъствие или "Шекина" често се възприема като женско - идея, която става важна за тези мистици, които разчитат на Песен на песните, за да опишат Шекина.
Четене на поемата днес
В съвременния период се появяват още повече интерпретации на поемата, включително и такива за любовта между хората. Например феминистките прочити подчертават силата, автономността и чувствеността на женския персонаж. Консервативните християни пък често подхождат към поемата като към идеален израз на приемливата любов между съпруг и съпруга.
От първите няколко века до днес тези многобройни значения подчертават креативността на читателите - и изразителната сила на поетичния език на Песен на песните.
