Ч овечеството – или поне неговата нежна половина – е вечно благодарно на Коко Шанел за малката черна рокля, парфюма Chanel №5 и модата на късата коса. Тя освободи жените от корсетите и перата, дарявайки им комфорт и елегантност. Името ѝ се превърна в символ на вкус, свобода и триумф над обстоятелствата. Но в тази биография съществува глава, която модната къща Chanel предпочита да пази в тайна: главата за нейната любов към нацистки шпионин и работата ѝ за Абвера.
- Племенник, барон и дълг на благодарност
Строго погледнато, мрачните слухове около Шанел се разпространяват отдавна. Дълго време обаче те бяха отхвърляни като празни клюки – отмъщение на конкуренти или плод на военна истерия.
Първият тревожен сигнал идва през юни 1940 г. Франция е паднала, а Париж е окупиран. Племенникът на Коко, Андре Палас, е заловен от германците. За една обикновена жена това би било катастрофа, но Шанел не е обикновена. Тя се обръща за помощ към високопоставен служител в германското посолство – барон Ханс Гюнтер фон Динклаге.
Динклаге е нещо повече от дипломат. Той е аристократ, интелектуалец с безупречни обноски и... агент на нацисткото разузнаване. Помощта е оказана – племенникът е освободен, а Коко и баронът стават любовници.
По онова време аферата все още можеше да се отдаде на женска слабост или желание за спасяване на роднина. Последвалите събития обаче разкриха, че връзката ѝ с Динклаге не е просто случаен инцидент, а началото на опасна игра.
След войната Шанел е принудена да напусне Франция и да се установи в Швейцария. Там, далеч от родината, тя подкрепя финансово един човек, зачеркнат от историята: Валтер Шеленберг. Бившият бригадефюрер от СС и ръководител на германското външно разузнаване е същият човек, организирал саботажи и преследвал шпиони, за което получава шестгодишна присъда в Нюрнберг. Шанел плаща за адвокатите му и издържа семейството му. Тя умее да чака.
- Мисия „Модна шапка“
Първият сериозен удар върху репутацията на дизайнерката нанесе британският журналист и историк Хал Вон. Книгата му „В легло с врага: Тайната война на Коко Шанел“, публикувана през 2011 г., се превърна в медийна бомба.
Вон твърди, че Шанел е била официален агент на нацисткото разузнаване с псевдоним и конкретни оперативни задачи. Най-амбициозната сред тях носи кодовото име „Modelhut“ (Модна шапка). Зад това безобидно заглавие се крие опит за промяна на хода на Втората световна война.
През 1943 г. Германия вече усеща, че победата се изплъзва. Нацисткото ръководство търси начин за сепаративен мир със Запада, за да пренасочи силите си срещу СССР. Идеята е да се осъществи контакт с Уинстън Чърчил чрез старата му позната – Коко Шанел.
Финансирането е осигурено от нацисткото разузнаване, а мястото на срещата е неутрален Мадрид. Коко пристига в испанската столица и предава писмо за Чърчил на британския посланик сър Самюъл Хор. Всичко е подготвено за лична аудиенция, но британският премиер се разболява и срещата е отменена. Мисия „Модна шапка“ се проваля.
Провалът обаче остави неудобни въпроси. Как една френска модистка се озова в центъра на тайни преговори между Берлин и Лондон? По чия заповед е действала? И съзнавала ли е, че играе на страната на онези, които опустошиха Европа?
- Германските архиви: Окончателната присъда
Историците спориха още пет години, докато през 2016 г. не дойде окончателното доказателство. Германските архиви бяха разсекретени, разкривайки подробни доклади, депеши и лични досиета. Коко Шанел официално е фигурирала като агент на Абвера.
Аферата с барон фон Динклаге вече не изглеждаше като пикантна подробност. Той не е бил просто любовник, а неин куратор – човекът, който я вербува и ѝ възлага задачите. Архивите не оставят място за образа на „невинната жертва на обстоятелствата“. Шанел е знаела за кого работи и го е правила съзнателно.
- Война № 5
През декември 2017 г. в Йерусалим беше прожектиран документалният филм на Стефан Бенхаму „Война номер 5“. Заглавието е директна препратка към най-известния парфюм в историята, но този път ароматът на лукс се смеси с този на предателство.
Лентата разкрива как чрез нацистките си връзки Шанел буквално „изстисква“ бизнеса на своите партньори – братята Вертхаймер. Тъй като те са евреи, в окупирана Франция са лишени от всякакви права. Коко се възползва от ситуацията, за да обсеби контрола над парфюмерийната империя. Филмът повдига и темата за използването на труд от концентрационните лагери – Шанел не просто е сътрудничила на режима, тя е извличала пряка полза от него.
- Ореолът на невинна жертва
След освобождението на Франция Шанел е арестувана като колаборационист, но по странно стечение на обстоятелствата е освободена почти веднага. Твърди се, че самият Уинстън Чърчил се е застъпил за нея.
Защо британският премиер би освободил жена, работила за врага? Официален отговор няма, но историците подозират, че Шанел е знаела твърде много и мълчанието ѝ е било откупено със свобода. Тя напуска Франция с условието да не се връща и живее в Швейцария до 1953 г. Едва когато напрежението стихва, тя се завръща триумфално в Париж през 1954 г.
Години наред защитниците ѝ твърдяха, че е била използвана несъзнателно, че е спасявала близките си. С публикуването на архивите и разкритията на Вон и Бенхаму тези оправдания се разпаднаха. Шанел е знаела. Шанел е избирала. Шанел е действала целенасочено като агент с псевдоним, задачи и финансиране.
- Гений и злодей
Това не е призив за изгаряне на чанти или изхвърляне на парфюми. Гениалният дизайнер си остава такъв. Малката черна рокля не губи своята изящност заради факта, че създателката ѝ е работила за Абвера.
Но остава един въпрос към тези, които днес носят логото с преплетените букви „C“: готови ли сте да помните историята му? Коко Шанел изгради империя, чиито основи стъпват не само върху талант, но и върху колаборационизъм, безразличие към съдбата на еврейските ѝ партньори и косвена връзка със страданията в лагерите. Историята не познава условно наклонение, но ни учи на едно: геният и злодейството често вървят ръка за ръка, дори когато геният е научил света как трябва да ухаят жените.
