И ндийската мисия за наблюдение на Слънцето е записала първия си „значителен резултат“, докато е наблюдавала изхвърляне на коронарна маса (CME), която се взривява от Слънцето.
Космическият апарат Aditya-L1 беше изстрелян от Индийската организация за космически изследвания (ISRO) през септември миналата година, а от януари насам се намира на около 932 000 мили от Земята.
Сега с помощта на инструмента си VELC (Visible Emission Line Coronagraph) апаратът е заснел точни данни, които учените могат да използват, за да определят кога точно е започнала CME от 16 юли.
Първоначално CME се е появила в посока към нашата планета, но в крайна сметка е тръгнала в друга посока и не е ударила Земята.
„В рамките на половин час от пътуването си тя се отклони и тръгна в друга посока, отивайки зад Слънцето. Тъй като беше твърде далеч, тя не повлия на времето на Земята“, казва пред Би Би Си Рамеш, професор в Индийския институт по астрофизика и главен изследовател на VELC.
𝐈𝐧𝐝𝐢𝐚, 𝐈 𝐝𝐢𝐝 𝐢𝐭. 𝐈 𝐡𝐚𝐯𝐞 𝐫𝐞𝐚𝐜𝐡𝐞𝐝 𝐭𝐨 𝐦𝐲 𝐝𝐞𝐬𝐭𝐢𝐧𝐚𝐭𝐢𝐨𝐧!
— ISRO InSight (@ISROSight) January 6, 2024
Aditya-L1 has successfully entered the Halo orbit around the L1 point.#ISRO #AdityaL1Mission #AdityaL1 pic.twitter.com/6gwgz7XZQx
„С помощта на VELC можем точно да преценим времето, когато започва изхвърлянето на коронарна маса, и посоката, в която се движи.“
CME са масивни облаци от слънчева плазма и магнитно поле, които се разпръскват от Слънцето от области с интензивна магнитна активност, като например слънчеви петна.
Сблъсквайки се с магнитното поле на Земята, те са способни да предизвикат геомагнитна буря, генерирайки полярно сияние, но също така идват и с вероятност от повреда на електропреносните мрежи и сателитите.
„По принцип е трудно да се предвиди въздействието на изхвърлянето на коронална маса (CME) по отношение на активността на полярните сияния. Понякога директното въздействие не води веднага до големи полярни сияния, но нещо може да се случи ден по-късно, когато пристигне „опашката“ на CME“, казва Джесика Фридрих, професор по електроинженерство в Университета Бингхамтън в Ню Йорк.
Наблюдавайки кога точно CME се появява от слънцето, Aditya-L1 може да ни помогне да защитим електрическите мрежи и комуникационните сателити, преди да ги удари.
India's solar mission reports groundbreaking result from Aditya-L1 - Newsweek https://t.co/uNvtvruk2j
— Amandasatiro (@Amandasatiro07) November 29, 2024
Какво представлява мисията Aditya-L1?
Aditya-L1 е първата индийска мисия за наблюдение на Слънцето и е изстреляна на 2 септември 2023 г. на борда на ракета PSLV-C57. Космическият апарат е позициониран в точката на Лагранж 1 (L1), която е една от петте точки на Лагранж в системата Слънце-Земя.
Това са стабилни области в пространството, в които се уравновесяват гравитационните сили на две големи небесни тела (в този случай Слънцето и Земята) и центробежната сила на орбитиращ обект.
Обектите в точката L1 остават във фиксирано положение спрямо Земята и Слънцето, което я прави идеално място за космически апарати за непрекъснато наблюдение на Слънцето без намесата на земната сянка.
A G1 (Minor) watch has been issued for 28 Nov and a G2 (Moderate) watch was issued for 29 Nov due to the arrival of a CME associated with a filament eruption that took off the Sun late on 25 Nov. pic.twitter.com/pg1yihQdQy
— NOAA Space Weather Prediction Center (@NWSSWPC) November 26, 2024
Какви са целите на Aditya-L1?
Надяваме се тази мисия да ни помогне да наблюдаваме и разберем динамиката на слънчевата фотосфера и хромосфера, както и да анализираме слънчевия вятър, неговия произход и влиянието му върху магнитосферата на Земята.
Освен това ще се подобрят прогнозите за космически метеорологични явления и потенциалното им въздействие върху спътниците и комуникационните системи.
„Днес животът ни изцяло зависи от комуникационните сателити и CME могат да сринат интернет, телефонните линии и радиокомуникациите. Това може да доведе до пълен хаос“, каза Рамеш.
Изключително мощно изхвърляне на коронарна маса или слънчево изригване може да причини неописуеми щети на нашата инфраструктура.
„Смята се, че най-значимото събитие на слънчева буря се е случило през 1859 г. и обикновено се нарича „Събитието Карингтън“. Тогава не сме имали критична цифрова инфраструктура, подобна на тази, която имаме днес“, каза по-рано Рами Кахваджи, професор по визуални изчисления и изследовател на космическото време в университета в Брадфорд, Великобритания.
„Но събитие, подобно на събитието Карингтън, което се случва днес, може да доведе до щети за между 0,6 и 2,6 трилиона долара само за САЩ.“
Припомняме и тази галерия от нашия архив:
* Във видеото: 5-те най-големи мистерии в космоса
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
криза, която тихо расте" />
