К райбрежният път на Норвегия от град Стиклестад до арктическия град Бодьо е 670 км пътуване между два много различни свята. Това е и едно от най-красивите пътешествия на планетата.
В единия край е тихата изтънченост на централна Норвегия с нейните перфектно поддържани ливади и дървени колиби. От другата е свободната спокойна красота на севера: свят на ледници и леденини планини. Свързвайки двете, "Kystriksveien" - маршрут, известен също като крайбрежния път или окръжен път 17, очертава криволичеща пътека по крайбрежието, извивайки се чак до Арктика.
Скандинавската нация е благословена с един от най-красивите, но трудни участъци от крайбрежието в Европа.
Страната сякаш е обвита от защитен щит - замръзващата Арктика, а бреговата линия на Норвегия сякаш се е раздробила от напрежението, разкъсвайки се на много острови и фиорди. Възможно ли е тогава по такива брегове да има пътища?
Преди да отговорим на този въпрос, нека се върнем малко назад: Стиклестад е мястото, където започва историята на съвременната Норвегия. Именно тук, през 1030 г., християнският крал Олав Харалдсон е бил убит от викингска армия. Въпреки очевидното му поражение Олав и неговата смърт се превърнаха в обединяващ зов за разпространението на християнството и повратна точка в борбата за обединена Норвегия, като битката бележи началото на края на викингската Норвегия и нейните враждуващи вождове. През 1164 г. папа Александър III потвърждава светостта на Олав и мястото на битката – заедно с катедралата на Трондхайм, където е гробницата на Олав – оттогава е място за поклонение.
Пътят до Стиклестад пресича рядко населена земя. Признаците на човешко присъствие намаляват, районът става по-див. Затова и изграждането на каквито и да е пътища там може да се счита за триумф на човешката изобретателност и постоянство.
Историците разказват, че в Норвегия се изгражда път над или около всяко препятствие. Там се намират и най-дългите пътни тунели в света.
Пътят, водещ до Арктика, минава през плата, лишени от дървета. Той минава покрай бреговете на езера, пристанища и фиорди, а водата е навсякъде.
Маршрутът върви все по̀ на север и пред него се открива хоризонт, изпъленен с планини.
Северно море изглежда перфектно синьо. А скалисти острови се издигат над океана сякаш са последните спирки на пътуване към края на Земята.
Там планините изглеждат по-високи, а ледът сякаш е в по-дълбок нюанс на синьото.
Точно преди Бодьо чака приятна изненада - протокът Салстраумен, дълъг 3км и широк 150м. Той има едно от най-силните приливни течения в света.
