Ф осилизирана щипка, принадлежаща на нов за науката вид раци, живели преди 8,8 милиона години, наскоро бе открита от учените: това е най-голямата щипка на рак, откривана някога. Огромният размер на големия екземпляр кара учените да смятат, че той може да бъде предшественик на днешния южен гигантски рак, който може да тежи над 12 килограма.
Древните изчезнали екземпляри от раци са намерени на плажа Вайтоетое, намиращ се в Нова Зеландия. Те са част от миоценска формация в басейна Таранаки, която датира отпреди около 8,8 милиона години, по времето, когато вулканичният център Мохакатино е изригнал в морето, оформяйки палеосредата.
Както знаем, вкаменелостите се запазват особено добре, когато седиментите под формата на кал или вулканична пепел ги покрият, преди екосистемата на разлагане да се справи с мъртвите животни, и тези раци не правят изключение. След като са били погребани в седименти, включително вулканичен материал, те са прекрасно запазени, а това е голям бонус за академичния потенциал на вкаменелостите. Вече знаем, че тези животни са живели дълбоко в океана, като за първи път са открити в района на днешна Нова Зеландия.
Largest Fossil Crab Claw Ever Discovered Is 8 Million Years Old https://t.co/5NM4OPS9ax
— Bill Harris (@BillHar16929042) February 28, 2024
Wow, everyone missed out on a huge crab sandwich by 8 million years.
Екип от изследователи е стигнал до извода, че фосилизираните ракообразни представляват нов вид: Pseudocarcinus karlraubenheimeri. Последното име е в чест на Карл Раубенхаймер от Ню Плимут, който събрал екземпляра.
Голямото парче рак се присъединява към рода Pseudocarcinus, който в съвременната епоха е представен от P. gigas: гигантски южен рак. Другите му прякори – гигантски дълбоководен рак и царски рак – дават известна индикация за размера на тези чудовища.
„Сега живият гигантски южен рак, Pseudocarcinus gigas, е един от най-големите раци, живели някога. Щипката му може да достигне максимум 47 сантиметра, почти половин метър“, казва авторът на изследването Бари Бакел.
Що се отнася до това, което подтиква рака да стане свръхголям, заплахата от хищници играе роля.
„Раците Pseudocarcinus се характеризират с гигантизъм, който им осигурява значителни предимства в конкуренцията и отбраната. Тяхната месоядна природа се отразява в техните изключително големи щипки“, пишат авторите.
Авторите предполагат, че структурата на щипките им може да се дължи на подем при животните като коремоноги и двучерупчести, които се появяват в дълбините през късната креда, посрещайки нова ера на големи раци с големи щипки.
„Това е най-големият фосил на рак, откриван някога, което е очарователно“, коментира ван Бакел. „Но също така, откриването на предишното му местообитание: изтичане на газове от морското дъно, носещо CO2 и/или метан към границата седимент-вода, осигури топла и богата на хранителни вещества среда, богата на миди, охлюви и по-малки раци. Така се образува източникът на храна за тези гигантски раци. Чудесно е да научим за някогашните екосистеми", допълва той.
* Вижте и това видео от архива ни: Морското дъно през обектива на фотографа Пламен Вукадинов
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
