Русия, която не се случи: Какво щеше да е, ако Путин не беше нахлул в Украйна
Източник: iStock/GettyImages

Н а 24 февруари 2022 г. Владимир Путин издаде заповед, която необратимо промени съдбата на Украйна. Лесно е да се забрави, че същата тази заповед промени и съдбата на собствения му народ.

В Русия, която щеше да съществува, ако войските ѝ никога не бяха пресекли границата, стотици хиляди мъже, които днес гният в земята, са живи и остаряват, ставайки бащи или дори дядовци. В техните семейства на кухненската маса има по един зает стол повече, а инженери, предприемачи и студенти, които събраха живота си в един куфар и заминаха да търсят по-добро бъдеще, работят в руски компании, пише Дейвид Авери в анализ за Newsweek.

Едва ли щеше да е рай, имаше множество структурни проблеми, които Кремъл се опитваше да реши доста преди инвазията. Но войната без съмнение изостри съществуващите слабости, създаде потенциално опустошителни нови такива и извади от играта много от възможностите за тяхното разрешаване.

Newsweek интервюира двама специалисти, натоварени със задачата да изследват Русия, която никога не се е случила, ръководителя на икономическото направление Сергей Алексашенко и демографа Салават Абилкаликов от Центъра за нови евразийски стратегии (NEST), за да проучат човешкото и икономическото бъдеще, от което руският народ е лишен.

  • „Смъртност, емиграция и загуба на човешки капитал“

Подобно на лидерите на много развити държави, Путин управляваше страна, изправена пред сериозен демографски спад още преди да изпрати силите си в Украйна. В случая с Русия този спад се е трупал с десетилетия – гладът, двете световни войни и сривът на раждаемостта след разпадането на Съветския съюз са издълбали дълбоки празнини в населението.

„Русия най-вероятно щеше да продължи да преживява естествен прираст с отрицателен знак, застаряване на населението и намаляване на броя на по-младите възрастови групи. Но войната ги ускори и въведе допълнителни източници на смъртност, емиграция и загуба на човешки капитал“, каза Абилкаликов пред Newsweek.

През 1999 г. в Русия са родени 1,21 милиона деца – с около 930 000 по-малко от броя на починалите през същата година, сочат данните на руската федерална статистическа служба Росстат. След идването на Путин в Кремъл този брой стабилно нараства и достига пик от 1,94 милиона през 2014 г., годината на анексирането на Крим от Русия, но бързо спада отново до около 1,22 милиона през 2024 г. Впоследствие агенцията спря да публикува подробни демографски данни, но независими оценки сочат, че ражданията са спаднали още повече – до около 1,18–1,19 милиона през миналата година.

За съжаление на Москва изглежда, че тази тенденция ще продължи. „Сравнително малобройните поколения, родени през 90-те и началото на 2000-те години, сега навлизат в основната репродуктивна възраст“, каза Абилкаликов.

„Според оценките на Росстат броят на жените на възраст 15–49 години ще спадне от 34 милиона през 2025 г. до 31,1 милиона през 2035 г., така че броят на ражданията в Русия ще продължи да намалява, дори ако общият коефициент на плодовитост се стабилизира. При сегашното ниво на плодовитост всяко следващо поколение ще бъде с 25–30 процента по-малобройно от това на родителите си“, посочи той.

При подобна прогноза Русия едва ли може да си позволи да губи повече хора, но точно това се случва.

По-рано този месец разследване на руската служба на BBC News и независимото руско издание „Медиазона“ документира 285 881 загинали руски войници в т.нар. специална военна операция – абсолютен минимум за руските загуби, с проверими, публикувани доказателства за тяхната смърт. По-широки оценки на „Медиазона“ и Центъра за стратегически и международни изследвания определят броя на загиналите между 275 000 и 350 000 до края на 2025 г., а предполагаемо изтичане на вътрешни данни на Росстат по-рано този месец увеличи тази цифра до над 400 000.

Възрастовият профил на тези загуби се е променил, твърди Абилкаликов. „В първите месеци на войната много от убитите бяха млади мъже. През 2024–2025 г. средната възраст на загиналите доброволци се доближи до 48–50 години, като най-голямата концентрация е във възрастовата група 46–52 години – мъже, които съставляват съществена част от работната сила в промишлеността, енергетиката, строителството и транспорта“, каза той.

На фона на цялото демографско опустошение, разиграващо се в полетата и окопите на Източна Украйна, Русия е загубила още по-голям брой граждани не заради смъртта, а заради перспективата за нов живот. Разследване от 2024 г. на изданието The Bell, базирано отчасти на регистрите на приемащите държави, изчисли, че най-малко 650 000 души са емигрирали от Русия от началото на пълномащабната война.

„Сред тях непропорционално силно са представени младите, образовани и икономически активни хора. Тяхното заминаване означава загуба на потенциални родители, квалифицирани работници, предприемачи и данъкоплатци“, казва Абилкаликов.

„Мнозина вече са създали семейства, изградили са професионални мрежи и кариери в чужбина. Тези, които са убити, не могат да бъдат върнати, а изгубеният репродуктивен потенциал не може да бъде възстановен бързо“, отбелязва той.

  • Русия, която можеше да просперира

Сега, когато смъртните случаи от войната и емиграцията задълбочават последиците от намаляващото население, Русия изпитва затруднения да попълни работната си сила. Нейните индустрии все още се сблъскват с недостиг на кадри, особено в селското стопанство, комуналните услуги и преработващата промишленост, сочат данни на Руската централна банка.

В продължение на десетилетия имиграцията помагаше на Русия да компенсира намаляващата си раждаемост и високата смъртност. Между 1992 г. и 2023 г. нетната миграция е компенсирала почти три четвърти от естествения спад на населението, каза Абилкаликов. Тази опция вече не е приемлива според политиката на Кремъл.

Миграционната политика на Русия за 2026–2030 г. изрично отхвърля използването на имиграцията за заместване на намаляващото население на страната и призовава за по-строг контрол върху пристигането и пребиваването на чуждестранни работници. Сега, когато работната сила на Русия е под напрежение от всички горепосочени фактори, страната става все по-зависима от повишаването на производителността на останалите си работници, но Кремъл продължава да насочва огромни ресурси към войната.

Проектът за федерален бюджет на Русия за 2027 г. заделя приблизително 44% от разходите за отбрана и сигурност – повече от два пъти над средствата, отпуснати за социална политика, здравеопазване и образование, взети заедно. Огромните разходи за отбрана от 2022 г. насам първоначално дадоха тласък на руската икономика, но Алексашенко казва, че тези ранни ползи са дошли на сериозна цена.

„Най-лесният начин да се оцени загубата е чрез икономическия растеж. Преди войната Руската централна банка и Министерството на икономическото развитие оценяваха потенциала за растеж на 3 процента. Така между 2022 и 2026 г. се очакваше руската икономика да нарасне с 16%. Вместо това растежът ще възлезе на 9,3–9,5 процента. Това означава, че за пет години икономиката е загубила две години растеж при пълен потенциал“, каза Алексашенко пред Newsweek. 

Масовото пренасочване на ресурси към отбранителната промишленост е чудесна новина за компаниите, произвеждащи военни стоки и технологии с двойна употреба, но гражданският бизнес е тежко ударен от санкциите, нарушените вериги за доставки и ограниченията върху достъпа до западно промишлено оборудване.

Това също така ускори инфлацията и оскъпи заемите; ноемврийската прогноза на Руската централна банка предвижда среден основен лихвен процент от 14,6% през 2026 г.

„Това увеличава цената на кредитите и намалява икономическата активност в гражданските сектори. В дългосрочен план войната ще удължи периода на охлаждане на инвестиционната активност, ограничавайки растежа на производствения капацитет. Освен това липсата на достъп до съвременни технологии по време на войната и известно време след нейния край ще накара руската икономика да изостане още повече от челните позиции на технологичното развитие“, каза Алексашенко. 

  • Слаба утеха

Има някои кътчета от необятната територия на Русия, където човешките последици от войната по доста извратен начин са донесли осезаеми икономически ползи за обикновените граждани.

Според Алексашенко Русия харчи приблизително 1,7–1,8 процента от БВП за заплати на войниците по договор и плащания за опечалените семейства. Към средата на 2026 г. минималната заплата на войник на активна служба е била около 2,1 пъти по-висока от средната работна заплата в страната, а еднократното обезщетение, изплащано на семейството му при смърт, може да достигне до 150 000 долара в зависимост от региона и приложимите добавки.

„Тъй като повечето войници по договор са мъже от икономически изостанали региони, малки градове и селски райони, парите, които са получили, или които семействата им са получили след смъртта им, са им позволили значително да подобрят стандарта си на живот, да изплатят дългове, да купят автомобили или да построят нови домове“, каза той.

Човек обаче се пита дали тези семейства не биха предпочели техните синове, братя и бащи все още да са живи.

Тези финансови приходи обаче са рядкост. Национално представително проучване на NEST от октомври 2026 г. сред пълнолетни руски граждани установи, че едва 3 процента заявяват, че войната е подобрила финансите на домакинството им. За разлика от тях 39 процента казват, че финансовото им положение се е влошило, а три четвърти от анкетираните посочват, че конфликтът вреди на руската икономика.

Путин все още може да промени курса на Русия, но никога не може да я върне към страната, която тя можеше да бъде.


Войната в Украйна

Конфликтът между Русия и Украйна започва още през 2014 г. след протестите на Евромайдана в Киев, когато Москва анексира Крим и подкрепи проруските сепаратисти в Донбас, но пълномащабната война избухва на 24 февруари 2022 г. Руският президент Владимир Путин нареди инвазията под претекст за „демилитаризация и денацификация“ на Украйна и защита на рускоезичното население, като основната геополитическа цел на Кремъл беше да спре сближаването на Киев със Запада и евентуалното му членство в НАТО.  

В първите седмици руските сили настъпиха от север, изток и юг към столицата Киев, но срещнаха ожесточена украинска съпротива, подкрепена с оръжие и разузнаване от САЩ и Европа, и до април 2022 г. бяха принудени да се изтеглят от северните райони. През есента на 2022 г. Украйна проведе успешни контраофанзиви, при които освободи големи части от Харковска област и град Херсон, а в отговор Москва обяви незаконната анексия на четири украински области – Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска – въпреки че не ги контролираше изцяло.

След неуспешната украинска контраофанзива през лятото на 2023 г. бойните действия се превърнаха в изтощителна позиционна война с масово използване на дронове и артилерия по дълга фронтова линия. През август 2024 г. украинската армия предприе изненадващо нахлуване в руската Курска област, като удържа части от нея до пролетта на 2025 г., когато руските сили успяха да я изтласкат обратно. Междувременно Русия продължи да напредва бавно в Източна Украйна и подложи украинската енергийна инфраструктура на тежки зимни удари с ракети и дронове, докато Украйна отговаряше с удари в дълбочина по руски петролни бази, военни обекти и Кримския мост.

След встъпването в длъжност на американския президент Доналд Тръмп през януари 2025 г. дипломатическите усилия за прекратяване на огъня се активизираха чрез редица преговори и срещи на върха с участието на Вашингтон, Киев, Москва и европейските партньори. Към края на 2026 г. обаче трайно мирно споразумение все още не е постигнато и бойните действия продължават. До момента войната е отнела стотици хиляди животи и от двете страни, прогонила е милиони хора от домовете им, а Русия продължава да държи под окупация около 20% от територията на Украйна.

Обратно в сайта X

ДОСТЪП ЗА ЛОГНАТИ ПОТРЕБИТЕЛИ За да пишете, оценявате или докладвате коментари, моля логнете се в профила си.

  1. Запомни ме
забравена парола Полетата маркирани с * са задължителни
Полето Потребителско име не трябва да е празно.
Полето E-mail не трябва да е празно.
Полето Парола не трябва да е празно.
Полето Повторете паролата не трябва да е празно.
  1. Декларирам, че съм се запознал с Общите условия за ползване на услугите на Нетинфо.
Полетата маркирани с * са задължителни
Вирусът RSV може да причини дихателна недостатъчност при бебетата

Вирусът RSV може да причини дихателна недостатъчност при бебетата

България Преди 1 час

Сред основните симптоми са силна и честа кашлица, затруднено дишане и свирене в гърдите

Затварят за ремонт част от Софийския околовръстен път утре

Затварят за ремонт част от Софийския околовръстен път утре

България Преди 1 час

На място ще бъдат разположени екипи на „Пътна полиция“

С романтична връзка карали жени да проституират в девет европейски държави

С романтична връзка карали жени да проституират в девет европейски държави

Свят Преди 3 часа

Разследването е било водено от румънските власти и е било подкрепено от Европол

Разбиха схема с фалшиви обяви за автомобили, двама са задържани

Разбиха схема с фалшиви обяви за автомобили, двама са задържани

България Преди 3 часа

29-годишни мъже са арестувани при специализирана операция в Благоевград. Единият е обвинен в измама и остава в ареста за срок до 72 часа

Хакери атакуваха системи на ФБР и земеделското министерство в САЩ

Хакери атакуваха системи на ФБР и земеделското министерство в САЩ

Свят Преди 3 часа

Пробивът в Министерството на земеделието е засегнал система за плащания към фермери, а ФБР разследва проникване в национална база данни с криминална информация

Румен Радев е в Саудитска Арабия, ще разговаря с престолонаследника

Румен Радев е в Саудитска Арабия, ще разговаря с престолонаследника

Свят Преди 4 часа

Премиерът ще се срещне с принц Мохамед бин Салман в Рияд. В делегацията участват петима министри и вицепремиерът Александър Пулев

Пари, работа и пътувания: Практични съвети за следващия голям срив

Пари, работа и пътувания: Практични съвети за следващия голям срив

Любопитно Преди 4 часа

Експертите по киберсигурност очакват тези общосистемни софтуерни прекъсвания да се случат отново, затова е най-добре да сте подготвени за следващия път, когато телефонът, приложението или компютърът ви започнат да показват съобщение за „системна грешка“

Големите победители в звездния турнир на “Игри на волята” стават ясни тази вечер

Големите победители в звездния турнир на “Игри на волята” стават ясни тази вечер

Любопитно Преди 4 часа

Светлин и Ваня спорят с Мартин и Николета за наградата от €20 000

Тежка катастрофа в Мездра: Кола помете линейка и се вряза в гараж, има загинал

Тежка катастрофа в Мездра: Кола помете линейка и се вряза в гараж, има загинал

България Преди 5 часа

При друг инцидент в Добрич автомобил се блъсна в стълб. Общо 16 души са ранени при 14 катастрофи в страната през последното денонощие

Карането на колело пази сърцето, но може ли да увреди мъжкото здраве?

Карането на колело пази сърцето, но може ли да увреди мъжкото здраве?

Любопитно Преди 5 часа

Любимото кардио упражнение на милиони мъже носи редица ползи за сърцето, но редица изследвания предупреждават за скрити рискове, включително еректилна дисфункция и други здравословни проблеми

Искат постоянен арест за тримата непълнолетни, обвинени в блудство с момиче

Искат постоянен арест за тримата непълнолетни, обвинени в блудство с момиче

България Преди 5 часа

Социалните служби оказват психологическа подкрепа на пострадалата и близките ѝ, а институциите работят за премахването на разпространените видеозаписи

България предаде на Турция двама души, издирвани с червена бюлетина на Интерпол

България предаде на Турция двама души, издирвани с червена бюлетина на Интерпол

Свят Преди 7 часа

Единият е лидер на група, свързвана с 60 престъпления

<p>Съмнителен алкохол уби 11 души в Индия, стотици са хоспитализирани</p>

11 души загинаха след консумация на съмнителен алкохол в Индия, стотици са хоспитализирани

Свят Преди 7 часа

Властите разследват предполагаемо отравяне в щата Манипур. Има съмнения за фалшифициран алкохол, но причината за смъртните случаи все още не е установена

Промени в подкрепата за хората с увреждания, Ефремова увери: Няма да отнемаме права

Промени в подкрепата за хората с увреждания, Ефремова увери: Няма да отнемаме права

България Преди 7 часа

Социалното министерство обсъжда по-ефективно разпределение на помощите, 500 специализирани таксита и проверки на решенията на ТЕЛК

Руска атака срещу Кривой Рог уби дете и млада жена, десетки са ранени

Руска атака срещу Кривой Рог уби дете и млада жена, десетки са ранени

Свят Преди 8 часа

Двама души загинаха при удар с балистични ракети, последвали атаки с дронове са засегнали и спасителните екипи