И деята за мистериозния "двойник" на Земята, планетата Нибиру, някои смятат за чист езотеризъм, псевдонаука. Но в научната общност има друго мнение, потвърдено от астрофизични изчисления.
Версия или приказка?
Родом от Баку, Захария Сътчин, който стана американски писател, е дълбоко заинтригуван в темата за Нибиру. Именно хуманоидните имигранти от тази мистериозна планета от Слънчевата система той смята за "прародителите“ на шумерската цивилизация. В редица космогонични хипотези се смята, че тази планета има дълга удължена орбита, съответно една година много по-дълъг от земния период на обиколка около Слънцето.
Сътчин и редица негови поддръжници виждат историята на земната цивилизация по този начин. Нибиру се сблъска с планетата Тиамат, която в древността е била локализирана между Юпитер и Марс. Резултатът от тази катастрофа е формирането на Земята, Луната и съвременния астероиден пояс.
Част от жителите на Нибиру - анунаките са успели да оцелеят, стигайки до Земята от космически кораб. Тогава генното инженерство влиза в действие, извънземните се кръстосват с Хомо еректус, давайки началото на човешката раса. Защо? За да направят роби от мутантите, загребвайки минералите на нашата планета за гости от космоса.
Има и логични причини
Нибиру се споменава в шумерските клинописни плочки. Като за някакъв ярък небесен обект, ориентир за земляните. Но положението на звездите в небето се променя значително през вековете, така че е трудно да се разбере точно коя звезда са имали предвид. Като цяло това могат да бъдат различни небесни тела, които са станали точки на пролетното равноденствие.
Константин Батигин, роден в Русия, работи в Калифорнийския технологичен институт. Той е привърженик на теорията на съществуването на Нибиру, но без никаква мистика и космогония. Обосновката му е чисто научна, физико-математична, разказва РИА Новости.
Специалистът има няколко труда по тази тема. Където той представя изчисления на орбитите на далечни обекти в пояса на Кайпер, който сам по себе си се намира близо до границите на Слънчевата система. Този клъстер от малки обекти, според заключенията на учения, е засегнат от възможна планета, и то не малка. Масата на това небесно тяло, което "фонитира" в покрайнините на Слънчевата система, е от пет до десет пъти повече от земната.
Засега няма надеждни доказателства за съществуването на такава планета. Обратното обаче също не е доказано. Що се отнася до сблъсъка на нашата планета с друго небесно тяло, според огромното мнозинство от научната общност това вече се е случило.
Тази извънредна ситуация се е случила преди около 4,5 милиарда години. Тогава, според призната хипотеза, Земята е била докосната, макар и допирателно, от планетата Тея. Тя е била "гост" с размерите на сегашния Марс. В резултат на този сблъсък, Луната се е появила като фрагмент от "извънземните". Преди няколко години учените откриха на Луната, в нейните дълбоки слоеве, тежки изотопи на кислорода, нехарактерни за Земята.
