О съзнаваш, че Южна Африка наистина се намира на другия край на света, след 15-часов полет от София до Кейп Таун. Затова не е за вярване, когато седнеш на маса там, отрупана с кисело зеле, ракия, лютеница и българско бяло саламурено сирене на почитна позиция.
Това е реалността в африканската ферма на Васил Панчев, който от 20 години прави истинско българско сирене за едва подозиращите за съществуването на България африканци.
През 1994 г. Васил, който е родом от с. Езерче, заминава за ЮАР със съпругата си Емилия само с два куфара, които им открадват в хотела.
Така желанието на Васко да види каква е разликата между социализъм и капитализъм за момент е застрашено от културния шок, но две десетилетия по-късно той се чувства почти като у дома си, макар и България да му липсва, защото. както казва той: „Камъкът си тежи на мястото”.
Решението да замине идва след предложение на българското посолство в Южна Африка да работи като готвач.
Две години по-късно на Васко и жена му им идва идеята да правят сирене, за да покажат на африканците какво е истински български вкус.
Началото е трудно – една ръчно сглобена ваничка и пастьоризатор самоделка, така както бабите му са го правили на село.
Съдбата обаче е на тяхна страна и бизнесът се разраства.
Скоро след това те вече притежават своя голяма ферма, където правят не само българско сирене от африкански крави, но и кисело мляко, което по нищо не отстъпва на добре познатия роден вкус.
В началото българите там са скептично настроени, но днес вече всеки познава Васко и неговите продукти.
Българското бяло сирене обаче е много „черно” според Васил, защото изисква много труд.
Той е във фермата 365 дни в годината и с носталгия се сеща за дните, когато е имал време да се връща в България. Въпреки това, неговата ферма носи усещането за родния край не само заради обстановката, но и заради топлото посрещане и гостоприемството, обилно наредената софра с лютеница, ракия и българското сирене с онзи вкус от у дома, та било то и на 15 000 км от България.
