Н овият филм "Бодигард на убиеца" със звездите Райън Рейнолдс и Самюел Джаксън е сниман на множество локации, включително и в София и във филмовите студия "Бояна".
Жълтите павета в центъра на столицата и метростанция "Бизнес парк" са представени за част от градската среда на Хага, а декорите в "Ню Бояна Студиос" трябва да минат за улици в Ковънтри, Великобритания.
Да, българските зрители няма как да избегнат подобни намигвания в редица от сцените на филма, но ще се смеят на много повече от това.
Защото "Бодигард на убиеца" е 100% класическо холивудско забавление.
Самюел Джаксън и Райън Рейнолдс изпълняват главните роли в екшъна под режисурата на Патрик Хюз. Двете международни суперзвезди не играят нищо повече от обичайните си екранни персони, хиперболизирани до хумористичен максимум, и точно затова разсмиват до истерия във всяка втора сцена.
Рейнолдс е досаден и устат кариерист, който е професионален бодигард на важни персони и притежава съответния набор от бойни умения. Джаксън е не по-малко устат, не по-малко ефикасен, още по-забавен и смехотворно романтичен наемен убиец, който има подчертан афинитет към думичката motherfucker, която се изстрелва от устата му с невероятно очарование.
Можете да си направите сметка защо говоря за героите им с имената на актьорите.
Умишлено преувеличената стереотипизация на изпълнителите е налице и в кастинга на някои от поддържащите роли. Гари Олдман в ролята на източноевропейски диктатор?!
След изпълнението си като руски терорист в "Еър Форс Едно" с Харисън Форд и вокалното си превъплъщение като генерал Виктор Резнов в поредицата видеоигри Call of Duty, кой би могъл да приеме хамелеонът Олдман насериозно с този акцент?! За щастие, никой и не иска такова нещо.
В сходна светлина е представена и Салма Хайек, която участва в няколко сцени в ролята на съпругата на героя на Самюел Джаксън, и въплъщава до комично съвършенство латино стереотипа.
Хайек подрежда подобаващо всеки човек, посмял да се обърне към нея за каквото и да е, винаги е на една дума от това да побеснее и псува наред на родния си испански език. Отново – никой не очаква да приемете това насериозно.
Филмът е едновременно израз на преклонение и безпощадна сатиризация на екшъните от 80-те и 90-те. Действието препуска между градове и села и престрелките, преследванията и схватките секват само за да има повече време и възможности за шеги между всички герои.
Трябва да отдам заслуженото на режисьора Патрик Хюз – дали заради по-големия бюджет, който му е поверен този път, или пък въз основа на вече натрупания опит, режисурата в "Бодигард на убиеца" е доста пред тази в "Непобедимите 3", също режисиран от Хюз и също заснет в голяма степен в България.
Каскадите, макар и умишлено хиперболизирани като участващите в тях персонажи, са заснети с по-високо ниво на реализъм, подбора на кадри и честотата на смяната им са подобрени, по-атрактивна и по-ефикасна е и самата хореография на екшън сцените.
Няма да научите никакви важни житейски уроци, нито ще видите разтърсващи интерпретации на човечността в "Бодигард на убиеца". По-сериозно киноизживяване в това отношение е "Бари Сийл: Наркотрафикантът".
Но екшънът с Райън Рейнолдс и Самюел Джаксън е истинска доза холивудско забавление в напълно класически стил и мога да ви го препоръчам също толкова горещо, след като през лятото такъв тип безгрижно забавни филми отчаяно липсваха от киносалоните.
За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК.
