Ябълка, нар...Какъв е бил наистина забраненият плод?

П репратката към забранения плод в Библията и историята за изгонването на Адам и Ева от Райската градина са добре познати и се използват в различен контекст.

Но дали забраненият плод е бил ябълка или някакъв друг плод? Защо ябълката е избрана да представлява забранения плод от Дървото за познаване на доброто и злото?

Ликът на Дявола – как изглежда злото

Ето няколко обяснения от Ancient-Origins на този древен и загадъчен въпрос.

Тези думи от глава II на Първата книга на Мойсей или Битие са се превърнали в синоним на "забранения плод", т.е. на ябълката:

"И Господ Бог заповяда на човека, като каза: От всяко дърво в градината можеш свободно да ядеш: Но от дървото за познаване на доброто и злото да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш."

Вярвате или не, ябълката неправилно е използвана като забранения плод в популярната богословска култура.

Бегъл прочит на Библията наистина ни казва, че Адам и Ева са изгонени от Едемската градина, защото не са устояли на забранения плод и по този начин са се поддали на изкушение, след като змията, пазеща Дървото на познанието, е успяла да манипулира Ева, за да измами Адам.

Проблемът е, че по-старата еврейска Библия не уточнява какъв е бил забраненият плод, оставяйки го общ. Така че защо ябълка?

Разгадаване на мотива за ябълката със забранения плод

В следващата глава на Битие в Стария завет тази строфа описва изкушението на Адам и Ева:

"Като видя жената, че дървото е добро за ядене и наслада за очите, и че дървото е желано като източник на мъдрост, тя взе от плода му и яде. Даде и на мъжа си и той яде."

Тези две изречения се използват още от времето на първото им записване като метафорична препратка към всяко удоволствие или наслада, които догмите на религията смятат за незаконни или неморални.

Еврейската дума, използвана за плод тук, е "пери" - общ термин, отнасящ се до плодовете, висящи от Дървото на познанието. И днес те все още са силно застъпени в разговори, романи и филми.

Съвременните учени и историци смятат, че бастардизацията и евентуалното погрешно тълкуване на латинския език може да даде отговор на въпроса: "Защо ябълката?". Латинската дума mălum означава " зло", а латинската дума mālum, от гръцки μῆλον, означава "ябълка".

Зевс и Хера - съвпадение с първата двойка от Битие?

Може ли вавилонският календар да помогне за обяснението на възрастта на патриарсите, разказана в Книга Битие? 

Грешката в превода на "забранения плод" може да се дължи на инцидент през IV в. от н.е., когато папа Дамас нарежда на Йероним, виден познавач на Свещеното писание, да преведе еврейската Библия на латински език.

Това твърди Робърт Апелбаум, почетен професор по английска литература в университета в Упсала, Швеция. "Думата ["malum"] на латински се превежда на английски с думата apple (ябълка), която означавала и всеки плод ... със сърцевина със семена в средата и месо около нея. Но това е бил и общ термин [за плод]", казва Апелбаум пред Live Science .

Преводът, който включва езика, говорен от "обикновения човек", и е направен по поръчка на Католическата църква , се нарича Вулгата. Както споменахме по-рано, "пери" е можело да бъде всеки плод: смокиня, грозде, кайсия или портокал. Йероним превежда peri като malus, което по онова време се отнася за всеки месест плод, носещ семена.

Ябълката в класическата митология

Независимо от своя библейски произход, ябълката продължава да бъде забраненият плод в популярната култура и има връзки с други митологии. Една ябълка поставя началото на легендарния гръцки мит за Троянската война. В скандинавската митология боговете вярвали, че безсмъртието им е плод на ябълки.

В "Арабски нощи" една вълшебна ябълка от Самарканд лекува всички човешки болести, много преди рекламната кампания от 1866 г. да ни каже: "Една ябълка на ден държи лекаря далеч".

В древна Гърция Дионис, богът на виното и плодородието, очевидно е създал ябълката, подарявайки я на Афродита, богинята на любовта. Така започва практиката младоженците в Атина да ядат ябълка, за да увеличат плодовитостта, преди да влязат в брачната стая.

Най-известната препратка към ябълката е Златните ябълки на Хесперидите, намиращи се в личната градина на богиня Хера. На сватбата на Зевс и Хера сватбените дарове са били клонки със златни ябълки, отново свързани със секса и плодородието.

Един от дванадесетте труда на Херакъл (Херкулес) включвал кражба на златните ябълки на Хесперидите от овощната градина на Хера. За целта Атлас бил подмамен да донесе ябълките вместо него, докато Херакъл поддържал небето в негово отсъствие.

Формата на ябълката може да се свърже и с формата на женската гръд, което може да е още една причина ябълката да е символ на плодородието и всъщност изобщо да не е забранен плод, ако се омъжвате или сте женени.

Ябълката в Средновековна Европа и популярната култура

Ябълката се превръща в голяма тема в посткласическото западноевропейско изкуство и култура поне до XII в. сл. В ренесансовите картини ябълката също е изобразена.

През 1533 г. Лукас Кранах, заимствайки от Дюрер, изобразява светеща ябълка, подобна на рубин, със светещи Адам и Ева в центъра, в своята картина, озаглавена "Адам и Ева".

Други големи ренесансови художници също използват темата за забранения плод, но избират плодове, които не са ябълки. В Гентския олтар на Хуберт и Ян ван Ейк от 1432 г. плодът е цитрон. В "Ева, изкушена от змията" на италианския художник Дефеденте Ферари от началото на 20-те години на XV в. плодът е кайсия.

А в "Падението на човека" от Петер Паул Рубенс, 1628-29 г., плодът е нар. Шедьовърът на Микеланджело, Сикстинската капела, включва фреска със змия, навита около смокиня.

"Аз съм Господ Бог Дионис": Дионис: паралели между Йехова и Дионис

Какво се е случило в Едем? 

Това, което запечатва ябълката като забранения плод в западното съзнание, е основополагащото произведение на английския поет Джон Милтън "Изгубеният рай" (1667 г.). В това произведение Милтън използва думата "ябълка" два пъти, за да обозначи забранения плод. В тази обемна поема от 10 000 реда Милтън описва ябълката "като размита отвън и изключително сочна, сладка и амброзивна", докато Ева отхапва от нея. В по-ранното си произведение от 1644 г., озаглавено "Ареопагитика", Милтън описва плода на познанието за доброто и злото като ябълка.

Тези две произведения затвърждават статута на ябълката като забранения плод и са силно свързани с цветовете, за да създадат християнски образи. Червената (цветът на кръвта), кръглата (плодородието), златната (алчността) и сладката на вкус (желанието) ябълка е символ на изкушението и греха. Интересно е, че в исляма изображението на забранения плод винаги е било смокиня или маслина.