Н а 2 юли 1937 г. Амелия Еърхарт и нейният навигатор за последен път са чути над Атлантическия океан. Двамата правят опит да осъществят първия околосветски полет със самолета „Локхийд Електра” над екватора.
Последният слаб радиосигнал, който те предават, докато прелитат над Тихия океан, съобщава, че горивото им намалява. След това те изчезват.
Нетрадиционно възпитание
Амелия Мери Еърхарт се ражда в Канзас на 24 юли 1897 г. И тя, и по-малката ѝ сестра са възпитани „нетрадиционно“ за началото на ХХ век - играят момчешки игри, стрелят с лък по плъхове, катерят се по дърветата, а малката Амелия прави самоделно увеселително влакче – окачва стръмни релси и се спуска по тях с кутия.
Макар и пострадала, с разцепена уста и скъсана рокля, тя е невероятно въодушевена от усещането, че лети. Когато през 1907 г. вижда самолет за първи път на панаира в Де Мойн, Айова, тя отказва на баща си да се качи, защото апаратът ѝ се вижда безинтересен.
От военната болница до самолета
През 1917 г. Амелия Еърхарт получава сертификат от Червения кръст за помощник-медсестра и работи във военна болница в Торонто, но напуска след края на Първата световна война.
През 1920 г. за първи път се качва на самолет и това става основен стремеж в живота ѝ. Десетте минути на първия полет определят съдбата ѝ.
"Просто разбрах, че трябва да летя", казва тя.
За да осъществи мечтата си, Амелия кара камион и работи в телефонна компания, за да спести парите, необходими за уроците по пилотиране. През януари 1921 г. започва да учи при Анита Снук – една от първите жени летци. След шест месеца купува първия си самолет “Кинър Ърстър”, наречен от нея "Канарчето".
С него поставя световен рекорд за жени пилоти над 14 000 фута на 22 октомври 1922 г.
На 15 май следващата година Амелия Еърхарт получава пилотска книжка от Международната федерация по аеронавтика, което я прави 16-ата жена с такова свидетелство. През 1927 г. е натрупала почти 500 летателни часа без сериозни инциденти, но семейни финансови неблагополучия я карат да изостави следването, да се премести и отново да започне работа като учителка и социална работничка. Трудностите обаче не я отказват от авиацията.
Тя става член на бостънския клон на Американското общество по аеронавтика, а по-късно е избрана и за негов вицепрезидент. Пише вестникарски колонки, посветени на летенето, работи като търговски представител на самолетостроителната компания "Кинър".
Постоянство, кураж и амбиция
Постоянството, куражът и амбицията да преследва мечтите си в област, където мъжете проправят пътеки, я правят кумир на ранното феминистко движение. Неин спонсор става дамата от висшето общество Ейми Фипс Гест. .
Амелия Еърхарт пътува, изнася лекции, пише книги, рекламира търговски продукти, приема мястото на втори редактор в "Космополитън". Лансира модна линия дамско облекло и куфари, агитира за търговската авиация, финансира собствени авиационни проекти. С Чарлз Линдберг инвестират пари и усилия в създаването на първия редовен въздушен рейс между градовете Ню Йорк и Вашингтон.
Амелия Еърхарт поставя и свои собствени рекорди – тя е първата жена, прелетяла през 1928 г. над Северна Америка. Печели трето място в състезанието за жени Санта Моника–Кливланд през 1929 г. Започва да работи за Националната асоциация по аеронавтика, където по нейно настояване се отделят женските рекорди. Международната федерация по аеронавтика също прави това разделение.
През 1931 г. прави нов световен рекорд за височина 18 415 фута. На 20 май 1932 г. прелита самостоятелно над Атлантическия океан за 14 часа и 56 минути от Харпър Грейс, Нюфаундленд, до едно пасище в Кълмор, Северна Ирландия. Като първата жена, прелетяла над Атлантика, е удостоена с орден за постижения в авиацията от Конгреса на САЩ, орден на Почетния легион от правителството на Франция, златен медал от Националното географско общество и от президента Хърбърт Хувър.
Тя е и първият човек, който прелита от Хонолулу до Оукланд, Калифорния, от Лос Анджелис до Мексико Сити, от Мексико Сити до Ню Йорк.
Последният полет
През 1936 г. решава, че е време за нов самолет и околосветски полет. Планираният от нея не е първи около Земята, но е най-дългият – 47 000 км. Амелия избира за навигатори Фред Нунан и Хари Манинг. Тръгват на 17 март от Оукланд.
В Хавай самолетът минава през механик. Налага се да излетят от Пърл Харбър, но самолетът се завърта, вместо да се издигне, и заради сериозните поражения полетът се отлага. На 1 юни Еърхарт излита отново само с Нунан – поради метеорологичните условия потеглят от запад на изток. Спират в Южна Америка, Африка, Индия, Югоизточна Азия. На 29 юни пристигат в Лае, Нова Гвинея. Остават им още 11 000 км над Тихия океан.
На 2 юли тръгват от остров Лае, но изведнъж самолетът изчезва мистериозно.
