К лиматологът Никлас Бурс смята, че атлантическите течения са започнали да се забавят преди повече от сто години, а не само през последните десетилетия. Ако спрат, климатът на Земята ще се промени. Резултатите от изследването са публикувани в "Нейчър", съобщава "Фокус".
"Анализ на осем ключови индикатора за състоянието на Атлантическия океан показва, че меридионалната циркулация на Атлантическия океан (AMOC) е в отслабено състояние в продължение на поне един век. Това предполага, че глобалният "конвейер на теченията" е започнал да губи стабилност и е близо до колапс", пише Бурс.
Учените наричат "конвейер" система от взаимосвързани дълбоки течения, които пренасят вода практически през целия Световен океан. Тя съществува поради факта, че солеността и температурата на водата в различните части на океаните се различават значително, поради което огромни маси от вода се движат от екватора до полюсите, тласкани от разликите в налягането.
Солеността на водата зависи от количеството на валежите и интензивността на изпарението, следователно на екватора и полюсите във водата има по-малко сол, отколкото в тропиците и в умерените ширини. По-солената и топла вода има по-голяма плътност и създава по-голямо налягане в дълбочина. Така тя се изтласква към зоните с по-малка соленост. Преминавайки край полюсите се охлажда. Това намалява налягането ѝ и тя потъва и потича обратно към по-топлите тропични зони.
Екстремният климат стана проблем и на богатите страни
Климатолозите подозират, че този цикъл е работил по различен начин в миналото. Имено заради това е започнал ледниковият период преди около 2,6 милиона години. Според много изследователи по това време "конвейерът на теченията" е бил силно отслабен или изобщо е спрял, в резултат на което ледниците от полюсите са започнали да напредват към умерените ширини.
Бурс открива доказателства, че нещо подобно се случва в океаните сега. Той стига до този извод, като изучава ключовите показатели на Атлантическата меридионална циркулация (AMOC) - система, която включва Гълфстрийм и всички други големи атлантически течения.
Последните наблюдения на океанолозите и климатичните модели показват, че AMOC се забавя значително през последните десетилетия. Досега учените не можеха да кажат точно кога е започнал този процес и колко бързо се развива. Много изследователи смятат, че тези промени са настъпили сравнително наскоро в резултат на затоплянето на атлантическите води и ускореното топене на ледниците в Арктика и Гренландия.
ЕС започва да се готви за климатични катастрофи
Според Бурс е било трудно да се потвърди или отрече тази хипотеза, тъй като преди това учените не са провеждали дългосрочни наблюдения на AMOC. Първите такива данни са проучени от климатолога, като проследява как влияят на скоростта на теченията колебанията в температурата на водата, солеността и шест други ключови индикатора за състоянието на Атлантическия океан.
Използвайки тези модели, той анализира как тези показатели са се променили през последните няколко века, използвайки данни, събрани от климатолозите в миналото, а също така получени от изучаването на седиментни скали на дъното на Атлантическия океан. Тези изчисления показват, че "конвейерът на теченията" се забавя поне от 1880 г. и в същото време става много по-нестабилен.
Без спешна промяна животът на Земята е в опасност
"Не очаквах, че излишъкът от прясна вода, попаднал в Атлантическия океан през изминалия век, ще бъде достатъчен, за да промени толкова естеството на движението на меридионалното кръгово течение. Ситуацията е критична", предупреждава климатологът.
