Сцени от Страшния съд украсяват фасадата на църквата „Свети Никола" в с. Чуковец

Ч уковец е село в Западна България, което се намира в община Радомир, Област Перник. Отстои на 12 км от Радомир, на 24 км от Перник и на 18 км от Дупница.

Село Чуковец е едно от съставните селища на историко-географската област Мрака.

Разположено в югоизточната част на Радомирското поле и в северното подножие на Гологлавския рид от Конявска планина. 

Средната надморска височина на селището е около 700 м.

Късносредновековната църква „Свети Николай Мирликлийски" в радомирското село Чуковец е истинско бижу от съкровищницата на българското културно и историческо наследство. 

Това е единственият храм в района, който не е разрушаван от турците по време на Османското робство. 

Тук е открит ценен книжовен паметник - четириевангелие от средата на XVI век, писано в Света гора. Но най-ценното в него са уникалните стенописи. 

Стенописната украса на черквата е в два живописни слоя: първият нанесен през средновековието и вторият през Възраждането. 

Средновековни стенописи, с открояващо се по-добро качество на изпълнение, са разкрити единствено в апсидата. 

Специалистите определят стила им на изписване близък с този на византийския художествен модел.

Цялата останала вътрешност на храма е изографисана с възрожденска живопис. По стила на изписване специалистите са определили, че тя е дело на зографи от Самоковската художествена школа. 

Особено интересни са изображенията на сцени от Страшния съд, които украсяват южната външна стена на фасадата,  като особено впечатляващи и въздействащи са тези с Грехопадението.

За съжаление, изящните образци на средновековното българското монументално изобразително  изкуство, днес се намират в много лошо състояние. 

На южната стена отвън на храма много ясно се вижда известната творба на Никола Образописов (1828–1915) „Вражалица“. 

Изобразените женски фигури са в ясно разпознаваемо традиционно облекло в характерна сцена от българската иконопис за този период, т.нар. „При врачка за цяр“.

Никола Иванов Образописов е възрожденски зограф от Самоковска художествена школа, който привнася реализъм в живописта, като обръща поглед към народния бит и българския пейзаж и се опитва да ги включи хармонично в църковните изображения. 

Творбите му стават образци при изписване на храмове и от други зографи. Образописов твори и светска живопис ‒ портрети, автопортрети и битови картини, по-известните от които са: „Селско хоро от Самоковска околия“ и „Вражалицата“

През XVIII век сред народа е широко разпространена вярата в баячки и магьосници, в клетви, змейове и др.

Подобно на прогресивните културни дейци в Гърция и в Константинополската патриаршия, които значително по-рано подемат настъплението срещу суеверията, и елитът на клерикалната българска интелигенция започва да търси начини за въздействие
върху съзнанието на българина, стреми се да го отклони от подобни вярвания и да му изясни по-задълбочено православните етични норми.

По прост и разбираем начин врачката се представя като въплъщение на злото, а нейните деяния трябва да възбудят погнуса. 

Персонажите в сцената са предимно женски и са облечени в дрехи, носени по това време от самите жени във всекидневието.

На рисунките с морално въздействие и послание се отдава особено голямо значение, поради което внимателно се подбират и самите места, на които те се поставят. 

По примера на манастирските църкви, греховете се представят главно в предверията на храмовете или, както в село Чуковец, отвън на стената на църквата, на най-достъпното за възприемане място, където могат да се видят от всеки посетител