П редставете си, че в един горещ летен ден се озовавате край сините води на райски остров в Полинезия. Стъпалата ви са потопени във финия, топъл пясък, а погледът ви се рее към хоризонта, отвъд спокойната лагуна. Но в случай, че се окажете отблъснати от такъв спокоен момент заради силната миризма на ферментирала риба, то няма съмнение, че сте се срещнали с миризмата на фафару.
Да се откажете от подобно преживяване, само заради прословутата миризма на фафару, би било погрешно. Herald Weekly пише, че дори и на местните жители на Полинезия им е необходимо време, за да свикнат с миризмата.
Освен натрапчива миризма фафару предоставя комбинация от характерни аромати и вкус на местната кухня, които не се предлагат в нито един от луксозните курорти, разпръснати из целия регион на Полинезия.
При приготвянето на фафару местните жители на острова събират раци и скариди от крайбрежието, които след това се смачкват и съхраняват в буркан с морска вода. След това бурканът се оставя на пряка слънчева светлина за два дни, местните жители прецеждат водата от маринованите морски дарове, известна като "мити фафару", и добавят към нея парчета прясна риба - обикновено риба тон. Прясната риба се маринова във ферментиралата смес за час-два, за да се получи специалитетът фафару.
Обикновено ястието се консумира заедно с митихуе, което наподобява кокосов крем и се използва за подправка. Приготвя се от бялата част на кокосов орех и ферментирали морски дарове. В повечето случаи таро (кореноплоден зеленчук) се добавя към порцията.
Според местните жители е най-подходящо да консумирате ястието с чаша студена бира. На пазарите в Таити дори се продават бутилки със сладък и леко пикантен, мити фафару.
