И зследователи от Университета на Ню Мексико (UNM) са открили къде пътува нов вид колибри след размножаването си, като са поставили миниатюрни раници с проследяващи устройства на гигантското колибри, разрешавайки загадка, която се е въртяла от 19 век насам, съобщават от университета.
(Във видеото може да научите повече за: Заснеха пойна птица, имитираща полицейска сирена)
"Публикуваното наскоро осемгодишно проучване е проведено с помощта на ръководителя на екипа д-р Джеси Уилямсън по тихоокеанското крайбрежие на Чили. Проучването разкрива, че мигриращите гигантски колибри, които са осем пъти по-големи от чернокожото колибри, се издигат на над 13 000 фута височина във високите Анди, като летят на север чак до планините на Перу", се казва в съобщение на университета.
В съобщението на университета се казва също, че миграцията на тези колибри обхваща повече от 5200 мили, което е почти колкото разстоянието от Ню Йорк до Буенос Айрес.
В усилията си да наблюдава миграцията Уилямсън прикрепя към раницата си мини устройства за проследяване, които са леки и малки, създадени така, че да не пречат на начина на летене на колибрито, се отбелязва в съобщението.
Researchers Solve 200-Year Mystery by Putting Mini Backpacks on Birds https://t.co/FPa85En6YY via @The Madras Tribune
— The Madras Tribune (@MadrasTribune) May 15, 2024
"Отне ми много време на проби и грешки, за да измисля подходящ дизайн на коланите. Колибритата са предизвикателство за работа, защото са леки, с дълги крила и къси крака. Те са малките акробати на природата", каза Уилямсън.
"Никой не беше разбрал къде отиват мигриращите гигантски колибри, защото те се криеха сред немигриращите гигантски колибри", каза Кристофър Вит, професор от UNM и директор на Музея на югозападната биология.
"Двете форми на гигантското колибри изглеждат почти еднакви - в продължение на векове орнитолозите и птицевъдите никога не са забелязвали, че те са различни ... Не бихме могли да разберем това без миниатюрните проследяващи устройства", казва Вит в съобщението на училището.
Изследователският екип открива също, че гигантските колибри спират миграцията си за "периоди от дни", за да позволят на белите си дробове и кръвта си да се аклиматизират към голямата надморска височина.
Двете различни колибрита бяха разграничени и чрез секвениране на генома на музейни екземпляри, съобщиха от университета. В съобщението се отбелязва също, че "ценните исторически образци" са помогнали на екипа да установи, че гигантското колибри е еволюирало отделно в продължение на близо 3 милиона години.
"Това е повече от достатъчно време, за да се обособят като отделни видове", се казва в съобщението.
"Това усилие е само началото. Съчетаването на проследяването на миграцията с геномиката открива възможности за изследвания, които могат да запълнят целия ни живот", заключава Уилямсън в съобщението.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
