К алендарът на маите е мистерия още от неговото откриване. Сега обаче той предизвиква нови въпроси. Един от циклите, който обхваща период от 819 дни, се нарича просто 819-дневно броене. Проблемът е, че изследователите не са могли да свържат тези 819 дни с нищо.
Но антрополозите Джон Линдън и Виктория Брикер от университета Тулейн сега смятат, че най-накрая са разгадали кода. Всичко, което е трябвало да направят, е да разширят мисленето си, изучавайки как е работил календарът за период не от 819 дни, а от 45 години, и да го свържат с времето, необходимо на даден небесен обект да се появи, за да се върне в приблизително същата точка на небето - това, което се нарича синодичен период.
"Въпреки че предишни изследвания са се опитвали да покажат планетарни връзки за броенето на 819 дни, неговата четирикомпонентна схема с цветови посоки е твърде кратка, за да пасне добре на синодичните периоди на видимите планети", пишат те в своята статия.
"Чрез увеличаване на дължината на календара до 20 периода от 819 дни се появява схема, в която синодичните периоди на всички видими планети се съизмерват с точките на станциите в по-големия 819-дневен календар."
Календарът на маите всъщност е сложна система, съставена от по-малки календари, разработена преди векове в предколумбова Мезоамерика. От съставните календари 819-дневното броене е най-объркващо за съвременните антрополози.
Това е календар, базиран на глифове, които се повтарят четири пъти, като всеки 819-дневен блок съответства на един от четирите цвята и, както учените първоначално смятат, на кардинална посока. Червеното се свързвало с изток, бялото - със север, черното - със запад, а жълтото - с юг. Едва през 80-те години на миналия век изследователите осъзнават, че това предположение е погрешно.
Вместо това белият и жълтият цвят се свързват съответно със зенита и надира - тълкуване, което съответства на астрономията, тъй като Слънцето изгрява на изток, преминава през небето до най-високата си точка (зенита), залязва на запад, след което преминава през надира, за да изгрее отново на изток.
Имало и други улики, които подсказвали, че броенето на 819 дни е свързано със синодичните периоди на видимите планети в Слънчевата система. Маите са имали изключително точни измервания на синодичните периоди на видимите планети: Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн.
Трудността обаче се крие в опита да се разбере как тези синодични периоди работят в контекста на броенето на 819 дни. С Меркурий е лесно; той има синодичен период от 117 дни, който се вписва в 819 дни точно седем пъти. Но къде се вписват останалите планети?
Оказва се, че всяка от видимите планети има синодичен период, който точно съвпада с определен брой цикли от броенето на 819 дни. Синодичният период на Венера е 585 дни; това съвпада точно със 7 цикъла от 819 дни. Синодичният период на Марс е 780 дни; това е точно 20 цикъла от 819 дни.
Юпитер и Сатурн също не са пропуснати. Синодичният период на Юпитер от 399 дни се вписва точно 39 пъти в 19 броя; а синодичният период на Сатурн от 378 дни съвпада идеално с 6 броя.
И дори има убедителна връзка с 260-дневния календар, известен като Цолк'ин (Tzolkʼin). Двадесет 819-дневни периода са общо 16 380 дни. Ако умножите Цолк'ин 63 пъти, ще получите 16 380 дни. Всъщност 16 380 е най-малкото общо кратно, което имат 260 и 819. Така че двете се свързват чудесно с 20-цикловото броене на 819 дни, изложено от Линден и Брикер.
"Разширяването на стандартния цикъл от 4 × 819 дни до 20 периода от 819 дни наистина осигурява по-голяма календарна система с коменсации в станциите за синодичните периоди на всички видими планети. Най-важното е, че тази по-голяма календарна система от 20 периода от 819 дни осигурява механизъм за повторно установяване на номера и името на деня на Цолкин всеки път, когато започва цикълът от 20 периода от 819 дни", пишат изследователите.
"Вместо да се ограничат до една планета, астрономите на маите, които са създали броенето на 819 дни, са си го представяли като по-голяма календарна система, която може да се използва за предсказване на синодичните периоди на всички видими планети, както и за точки на съизмерване с техните цикли в Цолк'ин и Календарния кръг."
Всеки път, когато от историците се изисква да интерпретират значими измервания с древен произход, те рискуват да четат твърде дълбоко и да приписват погрешни стойности. Това не означава, че предложението на Линдън и Брикер е нумерология, облечена в академична форма, макар че е важно да оставим науката да си свърши работата и да следим за критики и опровержения.
Все пак календарът на маите далеч не е проста система, основана на основни астрономически данни. Не бива изобщо да се учудваме, че мярката на маите за космоса е обхващала толкова големи пространства и време.
