П ървите любовни трепети от детството ни носят изключително силни емоции. Толкова силни, че понякога, като възрастни, бихме искали да преживеем определени неща отново за първи път. Много от нас изживяват първата си любов със смесица от щастие и болка и всичко това всъщност е чудесно, защото е дало ценни уроци.
Нещо повече, когато видим подрастващи да страдат за първата си любов, обикновено казваме „Не се тревожи, очакват те още толкова много неща, това е нищо“. Правим го със самочувствието, че сме преминали отдавна през тези неща и сме преживели всичко напълно.
Всъщност е доказано, че тези първи разочарования в любовта са най-лошите и най-болезнените. Това е така, защото младежкият ум все още няма опитен ориентир, с който да сравни болката от това разбито сърце и го преживява като края на света, като най-лошата трагедия.
Начинът, по който разбираме отношенията се подхранва от опита ни с първата ни любов. Няма значение дали това преживяване е било дирижирано от разочарования и незрелостта на самата възраст.
Емоционалните ни взаимоотношения и начинът, по който се свързваме с другите могат да се разглеждат в три направления. Първото е свързано с нашето семейство и моделите, които сме виждали в нашата къща. Начинът, по който нашите родители са се отнасяли един към друг и са предлагали обич. Те са създали тази първа визия за това какво трябва да бъде (предполагаемата) любов.
По същия начин не можем да пренебрегнем привързаността и начина, по който нашите детегледачи или учители са се свързвали с нас. Сигурната привързаност, например, ни позволява да изградим по-положителни и удовлетворяващи взаимоотношения.
Третият аспект е ключов и това е първата ни любов. Първо влюбване създава основа за следващи връзки. Това, което се надяваме да открием в нашия потенциален бъдещ партньор, ще бъде повлияно от ранните преживявания в сферата на любовните отношения. Дори те да ни се струват изключително далеч във времето и нещо, което е напълно преживяно, е абсолютен факт, че е оставило следа в съзнанието и оказва влияние при сформирането на представата за това какво е любовта.
Емоционалната памет достига своя най-висок пик между 15 и 26 години. Тоест всичко, което преживяваме през този период, оставя дълбока следа върху нас - за добро или лошо.
Това означава, например, че определени ситуации, филми или дори някои хора ни карат да си спомняме тези минали преживявания, напоени с толкова много кипящи, вълнуващи и дори носталгични емоции. Първата ни любов действа като котва на емоционалната ни памет, към която е много лесно да се върнем, когато най-малко го очакваме.
Като цяло хората са носталгични. Умът обича да се гмурка често в нашето минало и да се движи през този океан, населен както с мили спомени и събития, така и с не толкова щастливи. Мислим за това какво е можело да бъде и какво не е било. Размишляваме какво е трябвало да направим и какво не сме направили.
По този начин да си спомняме от време на време за първата си любов все още е нещо положително. Позволява ни да се видим в цялата си невинност, за да зърнем една по-детска, светеща и уверена версия на себе си. Освен това ни помага да осъзнаем всичко, което сме научили.
