Е дно дете може да бъде нахранено, прилично облечено, да има отлични оценки, но въпреки това да бъде нещастно.
Има един вид невидимо насилие, което остава напълно незабелязано в обществото - пренебрегването.
Here are 10 examples of what it looks like when parents either invalidate or ignore their child's emotions—and how to begin healing https://t.co/b69j3rADko
— Psychology Today (@PsychToday) December 18, 2022
При този тип взаимодействие родителите игнорират и отхвърлят емоционалните нужди на децата си.
Емоционалното пренебрегване в детството увеличава риска от депресия на по-късен етап от живота. Докато сме деца, не сме способни да назовем проблема. Едва когато достигнем зряла възраст, можем да преосмислим детството си.
Съществуват признаци, които доказват, че може би сте потискали емоциите си като малки:
Усещането за празнота е константа в живота ви
Ако трябва да изразите как се чувствате, няма да намерите точните думи. Има едно нещо, което възниква в ума ви и това е празнотата. Изпитвате я в стомаха, в гърлото, в ръцете си... Това е усещане, което ви завладява, резултат от невъзможността да осъществите контакт с вашите емоции.
Чувствате се недостатъчни
Когато сте станали възрастен човек, сте осъзнали, че нещо не е наред.Не се чувствате добре в кожата си. Не харесвате характера си, начина си на съществуване, сравнявате се с другите и усещате, че ви липсва увереност.
Чувствате се неудобно в много от социалните ситуации
Може би имате приятели, излизате и общувате. Понякога дори се наслаждавате на комуникацията. Въпреки това, социалните контакти са ви трудни и не ви се отдават естествено. Често изпитвате неудобство и подозорение, когато се опитвате да се свържете с останалите.
Вашият партньор ви казва, че сте студени или прекалено объркани
Често партньорите ви са разочаровани от вас, защото казват, че имат нужда от повече. Те изискват близост, емоционална интимност, искат да изразявате чувствата си и да се свързвате повече с техните. Вие обаче не знаете как да го направите, защото това е език, който не владеете. Вследствие, често изпитвате вина.
Избирате мълчанието, вместо да изразите това, което чувствате
Ако сте се научили да възпирате емоциите си в детството, ще ви отнеме цяла вечност, за да изразите гнева и разочарованието си. Всичко онова, което ви наранява пазите дълбоко в себе си.
Вие потискате това, от което се нуждаете, защото приемате, че чувствата ви не са важни. Правите го несъзнателно, защото така са ви учили като дете.
Лоша емоционална комуникация
Когато сте свикнали да потискате емоциите си, комуникацията ви е незряла Не можете да водите дискусия, да постигате споразумения. Обикновено се ядосвате веднага и изоставяте диалога, защото не знаете как да бъдете разбрани. По същия начин най-интимните разговори ви карат да се чувствате неудобно, защото не знаете какво да кажете или как да се изразите. Бихте искали да владеете повече езика на емоциите, но сте наясно, че имате сериозни ограничения в този аспект.
