В секи от нас си е мечтал да живее лесен живот, да е богат, да е роден с късмет и да не трябва да работи непрестанно, за да си плаща сметките. Реалността е точно обратната – животът рядко е лесен, повечето хора работят отрано и цял живот и минават през десетки предизвикателства. Незнанието какво те чака в бъдещето е едновременно плашещо и вълнуващо и често ни се налага да се справяме с неща, които дори не сме предполагали, че ще ни се случат, а междувременно добиваме и много опит и мъдрост.
Може би не сте се замисляли за това колко уроци ни поднася животът и какво учим от тях, но от време на време е добре да си ги припомняме и да ги предаваме като поука на децата си. Ето няколко от тях, които, ако се замислите, откриваме и в приказките.
Отговорност
Докато живеем с родителите си и те се грижат за важните неща, животът ни е спокоен и безгрижен, а след години си казваме „Еее, едно време се тревожех, че имам двойка по география, а с какви неща се сблъсквам сега...”. Изведнъж ставаме на 18, излизаме на собствена квартира, а с нея идват сметки, отговорности и задължения, а после и всичко останало, през което всеки човек минава. Това е първият сблъсък с реалността, че сме станали големи хора и трябва да се държим като такива. Поуката, която носим със себе си оттогава е, че трябва да разчитаме на себе си и че никой не ни е длъжен да ни прави живота лесен и удобен. Осъзнаем ли го, животът всъщност става по-приятен.
Упорство, вяра, настоятелност
Успелите в живота хора имат някакво предимство пред останалите. Вероятно те са по-упорити в преследването на целите и по-рядко се отказват, когато някое тяхно усилие удря на камък. Да можеш да се отказваш и да казваш „Не“ е важно, но също толкова важно е да се събереш емоционално, да изтърпиш временни неуредици или по-тежък период (каквито всеки преживява) и да продължим. В края на краищата, животът е върви само в една посока – напред. И обикновено след някаква трудност, препятствие или загуба, идва и по-светъл период – особено, ако сме си научили уроците преди това.
Съпричастност и емпатия
Колкото и да сме успели, ако сме сами в успеха си, той е частичен. Човекът е социално същество и се нуждае от споделеност, от друг човек, с когото да изживее и трудностите, и постиженията си. Отделно от това, всеки от нас трябва да работи и върху емпатията си – способността да се поставяме на мястото на други хора, на техните емоции и изживявания. Това ни прави по-богати духовно и всъщност ни помага да изживеем живота си достойно и със смисъл, да помагаме, когато можем, на тези, които имат нужда от нас, да сме съпричастни с чуждите усещания и дори да не сме съгласни с тях, да сме готови да ги чуем.
Разбира се, написани на лист, тези поуки звучат лесно усвоими – ще ги прочетем няколко пъти и хоп, готово. В действителност ни е трябвало много време, опит и челен сблъсък с живота, за да се убедим, че тези неща са важни. А как да ги предадем на децата? Нали искаме да ги предпазим от лошото и трудното? Едва ли ще успеем напълно, но добро начало е да им четем приказки – те са пълни с поуки, поднесени по вълшебен начин.
А сега Olympus дават възможност любимите народни приказки да бъдат слушани в аудиоформат от всички деца, чиито родители са уморени или твърде заети с житейските предизвикателства. Защото е важно те да чуят на своя език всичко онова, което тепърва ще видят и усетят сами в техния собствен живот – може и да не го вземат насериозно, но някъде в съзнанието им ще стоят основните принципи, които ни правят истински добри и стойностни хора.
