К иното дължи на малко хора повече, отколкото дължи на Робърт Редфорд. През дългата си и изключително успешна кариера той се е утвърдил както като живото определение за световна филмова звезда, така и като водещ защитник и радетел за развитието на независимата от големите студия киноиндустрия.
Затова и малко хора заслужават повече от него последен актьорски проект, който е като истинско любовно писмо към целия му професионален път. „Старецът и оръжието“ е именно това, прекрасното „довиждане“ на легендарния Сънденс Кид, който отпътува в залеза с вечната си усмивка на уста.
Забелязвате малко противоречие в думите ми, нали така? Едновременно говоря за „Старецът и оръжието“ като за последния филм на Редфорд в актьорска роля, но и отказвам да го определя като неговото „сбогом“ към Холивуд, а вместо това използвам израза „довиждане“.
Противоречието се дължи на факта, че легендарният актьор първоначално обяви, че „Старецът и оръжието“ ще бъде последната му поява на големия екран, но впоследствие коментира неколкократно, че съжалява за думите си. В крайна сметка Редфорд заяви, че няма намерение да се връща пред камерата в близко бъдеще, но ще продължи да режисира филми и да подпомага всячески седмото изкуство.
В този смисъл „Старецът и оръжието“ е именно неговото „довиждане“ към зрителската аудитория. А с изказванията си самият Редфорд показва твърде красноречиво колко прилики споделя с героя си във филма, Форест Тъкър.
За застаряващия крадец, дори когато извършва решаващия удар на своя живот и преоткрива любовта в лицето на нова позната, обирите на банки отдавна са се превърнали не в начин за изкарване на прехраната, а в начин на живот. По същия начин Робърт Редфорд очевидно е посветил своя живот на киното и никога няма да го напусне в пълния смисъл на думата, докато е жив.
„Старецът и оръжието“ е базиран на истинска история, но тя безспорно е адаптирана така, че главният персонаж да послужи като израз на преклонение към Редфорд, неговата кариера и добре познатите му маниери. Форест Тъкър обира банки през 80-те години на миналия век с усмивка на уста, любезни думи, изгладен костюм и нито един изстрелян куршум.
Всеки аспект на своя живот той посреща с оптимизъм и неумиращ чар. В списъка му с неща, които желае да направи преди да умре, е да се качи на кон. И сцената, в която Редфорд се загръща с пончо в стила на Сънденс Кид и се качва на кон на фона на изгряващото слънце, е твърде красиво заснета от режисьора Дейвид Лоуъри и заредена с твърде силна емоция, за да се опише с думи.
Визуалната ѝ стойност може да се определи с различни словесни суперлативи, но сантименталната ѝ тежест е продукт на кариера в киното, продължила повече от 55 години и неподлежаща на критически коментар. В този случай изображението, както гласи популярната фраза, наистина струва хиляда думи.
Героят на Редфорд е остроумен, чаровен и добронамерен до степен, която напълно противоречи с престъпния му начин на живот. Но тръпката от обирите, преследванията и 16-те бягства от затвора, които успява да изпълни през кариерата си, му носи твърде голямо удовлетворение и го прави твърде щастлив, за да бъде какъвто и да е друг.
Паралелно с неговата, се развива и сюжетната линия на отегчен от работата си полицай, изигран с лекота от идеално подбрания за ролята носител на „Оскар“ Кейси Афлек. Неговият герой пък преоткрива смисъла от своята работа и дори си спечелва местна слава с поява по телевизията във връзка с мащабното му разследване по повод обирите, извършени от Форест Тъкър и неговите партньори.
Погледите към живота на полицая и престъпника са диаметрално противопоставени и до голяма степен се срещат в мирогледа на героинята на Сиси Спейсек. Тъкър се запознава с нея напълно случайно, но открива в нея не по-малко остроумна партньорка в живота с не по-малко натрупана мъдрост през годините.
Тя е открила източник на житейско удовлетворение в своя живот, за разлика от полицая, при това без да извършва по няколко банкови обира на седмица, за разлика от заклетия престъпник. Чрез нея главният герой получава възможност да завърши живота си в мир и любов, но открива, че не това е нещото, което донася очарователната усмивка на лицето му.
В поддържащия състав се забелязват и актуални имена като Елизабет Мос и звездата на „BlacKkKlansman“ Джон Дейвид Уошингтън. Налице са и ветерани като Том Уейтс и Дани Глоувър, на когото, за съжаление, не е дадена златната възможност да заяви за пореден път в дългата си екранна кариера, че „е твърде стар за тази работа“.
Американската филмова Академия неколкократно е пренебрегвала изпълненията на Робърт Редфорд. За последно това се случи през 2014 година, когато актьорът не бе номиниран за главната си роля във „Всичко е изгубено“, филм, в който Редфорд играе единствената роля на екрана в своеобразен безсловесен моноспектакъл и лично изпълнява каскади в открито море на 77-годишна възраст.
Няма гаранция, че и тази година на наградите „Оскар“ професионализмът му ще бъде отличен. Но за нас, като зрители, това няма и такова значение. Истината, независимо от всякакви номинации и награди е, че ако това е последният екранен поклон на Робърт Редфорд към неговите фенове, то не сме могли да се надяваме на по-добро представяне. Довиждане, Сънденс... и до следващата ни среща!
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още любопитно съдържание последвайте страницата ни в Instagram.
