Праисторическо гробище разкри изненадващи факти за диетата на ловци-събирачи, живели преди хиляди години в Северозападна Африка. Изследователите са открили, че група от тези ловци-събирачи са яли предимно растителни храни, няколко хилядолетия преди селското стопанство да пристигне в региона.
Констатациите оспорват преобладаващата представа за голяма зависимост от животинските протеини сред човешките групи преди селското стопанство, както и конвенционалните модели за произхода на селското стопанство, според авторите.
За целите на изследването екип, ръководен от Зинеб Мубтахидж от Института за еволюционна антропология Макс Планк в Лайпциг, Германия, анализира човешки и животински останки от голямото гробище от късната каменна епоха (LSA) на Taforalt в днешно Мароко. Мястото, свързано с група ловци-събирачи, известни като иберомаврите, съхранява останки, датиращи от преди около 15 000 до 13 000 години.
Prehistoric burial site reveals surprising secrets of hunter–gatherer diet https://t.co/ay0bUex9C1 pic.twitter.com/gYVUJ27hqJ
— Newsweek (@Newsweek) April 29, 2024
„През последните години има забележим скок в интереса към разбирането на диетите на нашите предци, често наричани „палео диета. Това нарастващо любопитство произтича от желанието да се изследва как хранителните им навици са повлияли на здравето им. Ние проучваме как тези древни диети продължават да влияят на здравето в съвременните общества", казва Мубтахидж. „Промяната от лов към земеделие е била голяма работа в историята и вероятно е променила това, което хората ядат и колко здрави са били. Въпреки това, остава празнина в нашите познания по отношение на прехода на диета от ловци-събирачи към фермери в Северозапада. Нашето изследване има за цел да попълни това липсващо парче от пъзела, изследвайки останките от животински кости и инструментите, използвани за обработка и готвене. Така можем да съберем улики за древните диети“, посочва Мубтахидж.
Иберомарусите са били праисторическа култура на ловци и събирачи, живели в Северозападна Африка (в региона, който днес се простира от Мароко до западна Либия) преди около 25 000 и 11 000 години. Този период предшества появата на селското стопанство в региона, което пристига от Близкия изток преди около 7600 години.
Мистериозното бяло прахообразно вещество е открито в 3000-годишни руини
В Близкия изток, един от най-важните региони за развитието на селското стопанство, ловци-събирачи от натуфианската култура — датираща отпреди около 14 000 до 11 000 години — експлоатират диви растения до такава степен, че започват да ги култивират и в крайна сметка опитомяват.
За разлика от това, традиционно не се е смятало, че иберомаврите в Северна Африка - които изглежда са били генетично свързани с натуфианците - експлоатират диви растения в голяма степен. Но последните резултати показват, че диетата им всъщност е била силно зависима от растителни храни.
Екипът стигнал до това заключение, след като провел това, което е известно като "изотопен анализ" - техника, която може да разкрие пропорциите на месо, риба и растения в диетите на праисторическите народи. Този подход включва анализиране на стабилни изотопи, които са атоми на даден елемент със същия брой протони, но различно количество неутрони. Те се срещат в различни съотношения в различните организми.
**FREE ONLINE LECTURE**
— Stone Age Herbalist (@Paracelsus1092) February 2, 2022
I'm doing a free taster lecture on the 17th February at 2pm GMT:
'Hunter-Gatherer Diets: The First 100,000 Years'
Sign up here: https://t.co/BfSVH0x5zd pic.twitter.com/dfIdJKeqze
„Стабилните изотопи са като пръстови отпечатъци – всеки тип храна има изотопен пръстов отпечатък. Хората консумират храна, поглъщайки нейната изотопна информация, която след това се записва в нашите кости и зъби. Изследователите анализират човешки кости и зъби, открити в археологически записи, и могат да проследят диетата им. Човек, който яде повече растения, би имал различна изотопна информация от човек който яде повече месо“, казва Мубтахидж.
Този подход разкрива, че докато иберомаврите, погребани в Тафоралт, наистина са яли някои животински протеини, диетата им се е състояла предимно от диви растения, от които са консумирали „значително“ количество, според Мубтахидж. Останките от жълъди, кедрови ядки и диви варива, открити на мястото на Тафоралт, допълнително подкрепят това схващане.
Учени изследват саркофази от Древен Египет с компютърна томография
„Изненадващо, нашите открития показват минимални доказателства за консумация на морски дарове или сладководна храна сред тези древни популации“, посочва Мубтахидж.
Освен това резултатите от проучването предполагат, че тези човешки групи може да са включили диви растения в диетата на своите бебета на по-ранен етап, отколкото се е смятало досега.
„Много хора смятаха, че яденето на много растителна храна е започнало едва след началото на селското стопанство. Но нашето проучване променя тази идея. Това предполага, че преминаването към ядене на повече растения може да е започнало по-рано, отколкото си мислехме, дори преди земеделието. Разбирането на това ни помага да видим как нашите диети са се променили с течение на времето и как ранните хора са се адаптирали към околната среда“, казва Мубтахидж.
** REMINDER **
— Stone Age Herbalist (@Paracelsus1092) February 17, 2022
I'm giving a live lecture on hunter gatherer diets today at 2pm GMT. It's FREE, just sign up below. Covering Neanderthals, Palaeolithic monkey hunting, Mesolithic proto agriculture and more...https://t.co/BfSVH0x5zd pic.twitter.com/rH58D9Dh30
„Вярвам, че древните ловци-събирачи са се адаптирали по различен начин към различните местообитания. Някои са консумирали повече месо, някои повече риба, а някои са включили повече растения. Средиземноморската околна среда, известна с богатото си биоразнообразие от растителни видове, вероятно е изиграла решаваща роля при оформянето на хранителните навици на тези древни хора. Изобилието и разнообразието от ядливи растения в този регион може да са ги привлекли да включат повече растителни храни в своите диети", смята Мубтахидж.
Интересно е, че значителното разчитане на растителни храни в Тафоралт изглежда не е довело до развитието на култивирането на растения, както се е случило в Близкия изток при натуфианците. Според авторите това предполага, че експлоатацията на диви растения не води непременно до земеделие във всички ситуации. Изследователите предполагат, че растенията, които иберомаврите са яли, може да са били съхранявани целогодишно, за да се осигурят постоянни хранителни доставки, което може би е позволило известна степен на седентизъм - практиката да се живее на едно място за продължителни периоди от време.
* Във видеото: 10 мистериозни археологически открития, за които няма логично обяснение!
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
