„Жена на 800 милиона години”: Реалност или фантазия е Тисулската принцеса

П ри копаенето на въглища са открити много мистериозни артефакти, но никой от тях не може да се сравни със сензационната находка, направена през 1969 г. в района на Кемерово, Русия. Там измежду въглищните пластове бил изваден саркофаг пълен с течност, в който лежала млада жена със славянски черти и фантастична красота... И според някои това съвсем не е мит, а самата истина.

Във връзка с това откритие тук са поместени няколко статии от различни медии, в които се формулират различни мнения и хипотези относно автентичността на случилото се.

Саркофагът с тялото на жената е открит от миньори, които по-късно загинали при различни обстоятелства. Случаят веднага бил класифициран като секретен и тялото било пренесено на неизвестно място. Цялата история се основава на разкази на очевидци, различни статии във вестници и някои тайни разследвания опитали се да разкрият самоличността на „принцесата“ и нейното ДНК - съвременната ДНК на руския човек.

Tisul princess

An unusual and shocking find was discovered by mine workers in the village of Rzhavchik in Russia. At a depth of 70 meters, workers stumbled on a huge stone box length of 2.5 meters. Soon, everyone realized that it was a coffin.

The coffin was filled with a… pic.twitter.com/iD2WVw0b6c

— @AndTartary and antiquity (@andtartary2) May 13, 2023

Мястото, на което е открита се оказало интересно от гледна точка на историческата геодезия. Оказало се, че град Ржавчик е разположен точно перпендикулярно на меридиана на Стоунхендж. По-подробното описание на този случай е направен от Олег Кулишкин по разказа на случаен спътник във влака, бивш полковник от КГБ, който бил замесен в случая.

Съществуват и разкази на очевидци, които разказват за необичаен летящ обект, който се насочил към Руст. Обектът бил напълно тих и в началото невидим. След това се появило временно сияние с три точки, което изчезнало и се появило отново, но този път... много по-близо. Тъй като триъгълникът от светлинни точки се увеличавал, изглеждало, сякаш бил в района над езерото Конкорд, на около 4 километра от Тисул.

Статия на Олег Кулишкин, публикувана в номер 124 на вестник „Аркаим“:

"По време на последното ми пътуване до Москва във влака срещнах човек със сурово и необичайно интелигентно лице (като на Щирлиц). Отначало той мълчеше, но пътят е дълъг и душата на спътника ми, както се казва, кипеше. Оказа се, че заедно с мен пътува пенсиониран полковник от КГБ от СССР, който работил дълги години в един от секретните отдели.

Напуснал властта през 1991 г., той не приел разпадането на Съюза. Вече беше пенсиониран. Сподели, че се е посветил на отглеждането на внучката си. Написах историята на моя спътник по памет. Мисля, че като цяло успях да запазя някои от моделите на речта и стила на разказа му.

Това се случило в началото на септември 1969 г. в село Ржавчик, Тисулски район, Кемеровска област:

По заповед на ръководителя на обекта Александър Александрович Масалигин (починал през 1980 г.; официалната версия е язва на стомаха) цялата работа беше незабавно спряна. Ковчегът се издигна на повърхността и започна да се отваря, разпуквайки ръбовете на замазката, която беше каменна. От топлината на слънцето замазката се превърна в прозрачна течност и изтече. Един от екипа, търсач на силни усещания, дори я изпробва с езика си - буквално седмица по-късно той полудя и през февруари замръзна на прага на собствения си дом.

Капакът на саркофага беше идеално поставен. За по-голяма здравина вътрешните ръбове бяха оградени с двоен ръб, който прилягаше плътно към дебелите 6-инча стени. Откритието беше шок за присъстващите. Саркофагът се оказа пълен до ръба с розово-синя кристална течност, в която лежеше висока (около 180 см.), стройна, необичайно красива жена, която изглеждаше на около тридесет години, с деликатни европейски черти и големи широко отворени сини очи. Гъсти тъмноруси къдрици с червеникав оттенък до кръста леко покриваха меките бели ръце. Беше облечена в прозрачна, бяла, дантелена рокля, стигаща малко под коленете, с къси ръкави, бродирани с разноцветни цветя. Нямаше бельо.

Изглеждаше, сякаш жената не е мъртва, а просто спи (с отворени очи). В горната част на леглото имаше правоъгълна, черна, метална кутия, заоблена в единия край, около 25 на 10 см. Ковчегът можеше да се види от 10 до 15 часа и целият град дойде да види чудото. Почти веднага за находката беше уведомен областният център. Пристигнаха висшестоящи служители, пожарникари, военни, полицаи. В 14 ч. кацна хеликоптер, от който слязоха дузина почтени „другари“ в цивилни дрехи, които веднага обявиха, че мястото е силно заразно и наредиха на присъстващите да се отдалечат от саркофага.

По-късно отцепиха мястото на откритието и записаха всички, които са докосвали ковчега и дори тези, които са стояли в непосредствена близост, уж за да бъде извършен спешен медицински преглед. След това опитаха да качат саркофага в хеликоптера, но товарът се оказа твърде тежък и решиха да улеснят задачата, като премахнат течността. След като започнаха да изпомпват течността, тялото започна да почернява пред очите ни. Веднага върнаха течността обратно и почерняванията започнаха бързо да изчезват. Минута по-късно руменината отново започна да играе по бузите на момичето и цялото й тяло придоби предишния вид сякаш е живо.

Саркофагът беше затворен и качен на хеликоптер. Остатъците от първоначалната замазка бяха събрани в торби и на свидетелите беше наредено да се разотидат. След това хеликоптерът се отправи към Новосибирск. Пет дни по-късно възрастен професор дойде в Ржавчик от Новосибирск и изнесе лекция в селския клуб за предварителните резултати от лабораторните изследвания на скорошната находка. Професорът каза, че това откритие ще промени разбирането ни за историята. Каза още, че в съвсем близко бъдеще съветските учени ще публикуват резултатите от своите изследвания и това ще шокира научния свят. Според професора момичето било на най-малко 800 милиона години! Това опровергава тотално теорията на Дарвин за произхода на човека от маймуната. Жената е била погребана в карбоновия период на палеозойската ера, милиони години преди появата на динозаврите.

Саркофагът с тялото на жената беше в дървена крипта насред гъста гора. С течение на времето криптата явно напълно потънала в земята, рухнала и била без достъп до кислород в продължение на стотици милиони години и по този начин се превърнала в част монолитен въглищен пласт. Първоначално ни беше представена извънземна версия, но генетичният анализ на тялото на жената показал 100-процентово сходство със съвременните руски хора. Днес ние сме съвсем същите точно както предците ни от преди 800 милиона години!

Ясно е, че нивото на развитие на цивилизацията, към която принадлежала жената, надхвърля всичко познато ни до момента, включително нашето, тъй като естеството на тъканта, от която е изработена роклята на „принцесата“, не подлежи на научен анализ. Технологията за производство на такъв материал все още не е изобретена от човечеството.

Съставът на розово-синята течност е все още неустановен. Професорът не каза нищо за металната кутия, освен че се изучава. Лекторът си тръгна и няколко дни по-късно във вестника на Тисулския окръг се появи малка бележка, в която се казваше, че близо до село Ржавчик е била открита археологическа реликва, която ще хвърли светлина върху историята. Хората протестираха, защото онова, което бяха преживели и видели не заслужаваше онези три незабележими реда във вестника! Възмущението обаче утихна когато кварталът Тисул беше внезапно отцепен от военните и полицията, които претърсиха дворовете, заловиха „бунтовнически нестроените“ хора от населението, а мястото, където намерихме ковчега, беше старателно засипано със земя.

И все пак, въпреки усилията на властите, сред селяните останаха борци за истината. Един от тях премина през всички инстанции, като дори написа писмо до Централния комитет на КПСС, но година по-късно внезапно почина (според официалната версия от сърдечна недостатъчност). Когато шестимата „откриватели” на ковчега загинаха един след друг в автомобилни катастрофи през годината, оцелелите свидетели замълчаха завинаги.

През 1973 г., когато според властите „всичко се е уталожило“, през цялото лято бяха извършени мащабни разкопки в най-строга секретност по бреговете и островите на езерото Берчикул, на шест километра от мястото, където ебеш намерен саркофагът, които продължиха до късната есен.

Районът беше отцепен от войници и полиция. Но, както се казва, не можете да скриете шев в торба! По някакъв начин работниците, които участваха в разкопките и дълго време мълчаха, влязоха в кварталния магазин, напиха се и заразказваха как на островите открили древно гробище от каменната ера.
Те категорично отказаха да дадат подробности, но целият град наблюдаваше как долитаха хеликоптери до мястото на разкопките и отнасяха неща, а след приключване на работата по островите и бреговете на Берчикул имаше стотици гробове покрити с пръст..."

В търсене на свидетели

През 2007 г. кореспондентът на вестник "Сибдепо" Роман Янченко, решил да провери достоверността на тази легендарна история. Той посетил местата, където уж се е случило описаното преди 38 години чудо...

Part 24 -Atlantis/
Hyperborea artefects, the Tisul Princess, Siberian megaliths, Tsarichinahttps://t.co/a9syzuJYgu pic.twitter.com/748lYm4BSv

— ANDREAS (@andreasjonsso18) March 27, 2018

Из статията „Саркофагът на Тисул“:

„Разбира се, не е изненадващо, че все още има много неизвестни в това разследване. Татяна Павловна Карнаухова, съпругата на самия миньор Карнаухов, който се споменава в легендата, каза, че всъщност съпругът й някога работил в кариера, но починал преди пет години в резултат на продължителна тежка болест. Според директора на селското училище Галина Ребрикова, ръководителят на обекта Александър Масалигин действително работил в кариерата, но починал не през 1980 г., а по-късно, през 1983 или 1984 г. от левкемия. А кариерата бил закрита през 1973 г., сега всичко било затрупано, превърнато в обикновена гора.“

Журналистът успял да се срещне с Николай Михайлович Гърманов - последният оцелял от бригадата, която според легендата открила мистериозния саркофаг. По това време Гърманов работел като машинист на булдозер. Той казал, че Масалигин работил като машинист, Александър Иванович Карнаухов бил ковач и починал след като карал мотоциклет и бил блъснат от камион. Гърманов казал също, че за 33 години, откакто работил като машинист на булдозер, не е намерил никакви саркофази или артефакти.

И така единственият възможен свидетел на описаните събития твърдял, че тисулската находка никога не е съществувала. Защо обаче показанията на съпругата на Карнаухов и Гърманов са толкова различни? Освен това, историята на всеки от двамата свидетели за участниците точно наполовина съвпадала с легендата. Обединявали се само около едно нещо - такова нещо не се е случвало!

Според разкази на други жители на града, когато саркофагът бил изваден, той бил пълен с прозрачен материал, наподобяващ стъкло. Нямало никакви драскотини върху капака. В саркофага имало жена без абсолютно никакви признаци на разлагане. След като свалили капака тя започнала да почернява пред очите им.
Интересно е да се отбележи, че в различни форуми в интернет много хора, които са живели по тези места или са имали роднини в района, са описвали разговори и слухове за тази находка. Според други, представили се за местни жители, подобно нещо дори не се споменава, а за находката в Тисул научили през публикации в Интернет.

Някои изследователи сравняват легендата за принцесата от Тисул с поемата на Александър Пушкин „Приказката за мъртвата принцеса и седемте герои“:

"…Пред него е стръмна планина;
Около нея страната е празна;
Под планината има тъмен вход.
Той бързо отива там.
Пред него, в скръбния мрак,
Ковчегът е люлеещ се кристал,
И в този кристален ковчег
Принцесата спи завинаги.
И за ковчега на булката скъпа
Той удари с всичка сила.
Ковчегът беше счупен. Дева изведнъж
Съживени. Оглежда се
Учудени очи;
И, люлеейки се над веригите,
Въздъхна, тя каза:
„Колко време спах!..."

Продължение на историята
А през март 2012 г. се появи и самият автор на сензационната статия.

Esta noche a las 22h. (+1GMT) abordamos dos interesantes temas: Los #ovnis de la Marina de EE.UU y el misterio de la princesa Tisul, una "momia" de 800 millones de años ¿Quién pisaba la Tierra en el Proterozoico? https://t.co/onQLyz40Az pic.twitter.com/hunbQut0fZ

— Josep Guijarro (@josepguijarro) April 18, 2021

Ето съобщение от автора на „Находката от Тисул“:

"Уважаема редакция, изминаха десет години от публикуването на статията за откритията в Тисул и дойде време да разкрием истината за нейното написване. В тази статия, публикувана във вестник „Хакасия" през август 2002 г. под заглавие „Жена на 800 милиона години”, аз не излъгах нито дума, а само скрих истинските обстоятелства на връзката ми с полковника - това беше неговото условие! Ден след публикуването на този материал бях блъснат от кола, макар и не фатално, разминах се само с лека травма, разбира се това може да е било просто съвпадение. От редакционния екип се засмяха, когато им казах. Последваха обаче обаждания, които нямаха нищо общо с никаква случайност. Позвъняха ми от „федералната служба с добри и препоръчителни съвети“. Оказа се, че случайно съм издал държавна тайна. Отначало те се опитаха да получат сведения за полковника, а когато им описах разузнавача Щирлиц от едноименния филм екранизация, те упорито „препоръчаха“ да напиша сензационно и забавно продължение на „Откровението на полковника от КГБ-2“, в което да опиша как красавицата е възкръснала, избягала и все още я търсят и т.н., и т.н. Написах го, но на съвсем друга тема, след което продължих журналистическата си кариера в най-добрия вестник на Хакасия. Това е накратко историята на появата на сензационната публикация „Находката от Тисул“, която прослави село Ржавчик по целия свят.

С уважение, Олег Кулишкин (Гончар)“

В следващото си съобщение Олег Кулишкин пише, че близо до село Ржавчик, на мястото, където бил намерен саркофагът с „руската принцеса“, местните власти направили сметище с колосални размери, на което донасяли боклуци от почти цялата област!
Според Олег Кулишкин възрастта на находката е определена между 400 и 800 милиона години въз основа на представата от 60-те години на миналия век за времето преди образуването на каменните въглища на планетата, като се започне от дебелина 20 метра, на която е намерен мраморният ковчег с тялото на прелестната жена.
Автор на най-скорошната статия за намирането на принцесата от Тисул е председателят на Организационния комитет на Учредителния конгрес на казашката партия „Свободна Русия“, военният сержант майор Олег Гончар (Кулишкин).

Олег Гончар (Кулишкин) благодари на REN TV за това, че са показали историята за откриването на принцесата от Тисул и за доблестното търсене на истината.

Какво ново обаче са добавили от екипа на REN TV в тази мистериозна история? Свидетел на събитията, геологът на въглищната мина Владимир Подрешетников, каза, че освен намерената принцеса, били открити и други погребения. Той разказва, че през 1973 г. военните прекратили разкопките край село Ржавчик. Това потвърди и Валери Малевани, генерал-майор от ФСБ в оставка. Той каза още, че в езерото на 6 км от село Ржавчик били открити още две гробници, чиято възраст е 200 милиона години. Твърди се, че били открити два еднакви саркофага.

Създателите на филма съобщават, че саркофагът с принцесата от Тисул бил изпратен в Москва за щателно проучване. Между 1969 до 1973 г. дори чужди шпиони били залавяни в района на Тисул, в търсене на ценни артефакти и информация.

Съвсем не е изненадващо, че екипът на REN TV не успял приключи тази история. Вместо отговори се появили повече въпроси.

Измислица или истинска история?

¿Verdad o ficción?’La princesa Tisul’ https://t.co/ocZz7D6mG4 #OVNItwitter pic.twitter.com/j67ZhWaPW6

— GALANVAZQUEZ🇪🇸💪🇺🇦 (@galanvazquez) September 13, 2022

Историята за принцесата от Тисул от мнозина се смята за измислица. Как обаче може да възникне идея с подобен „сюжет“? Отдавна е известно, че аномалните находки са често срещани във въглищните пластове. Например, на 9 юни 1891 г. в Морисънвил, Илинойс, САЩ, г-жа С. Кълп, събирайки въглища за печката си, решила да счупи една по-голяма буца, която не се побирала в кофата й и между парчетата намерила много фина златна верижка. По парчетата имало отпечатък от бижуто, поради което няма съмнение, че то е попаднало във въглерода по време на образуването на въглищата, което се е случило преди поне 260 милиона години. През същия XIX век, отново в щата Илинойс, във въглищен пласт на дълбочина 30 метра миньорите открили човешки скелет, неразличим от този съвременния човек. Освен това възрастта на въглищния пласт, в който било направено откритието, е около 300 до 320 милиона години. Това са само два примера от наистина доста много други.

В статията на Кулишкин се споменава село Ржавчик в Тисулския район (Кемеровска област), то наистина съществува и там в посочените години наистина е имало работеща въглищна мина. Всъщност Александър Иванович Карнаухов работил върху разработването на въглища, но не бил миньор, а ковач на мината.

Александър Александрович Масалигин също бил съвсем реален човек. Освен това изследователите, занимаващи се с темата за принцеста от Тисул, открили два много интересни коментара под публикации по .

Първи:

„През 1974 г. бях четвърти клас в училище №76 в град Кемерово и директорката на училището ни Голованова Екатерина Ивановна ни разказа за това откритие. Не помня нито генетичното изследване, нито датировката на находката, само приблизителната възраст на жената, състоянието й, дрехите и пълният с някаква течност саркофаг. Чакахме да излезе по-подробна статия в областния вестник, но това така и не се случи.“

Втори:

„Преди около 20 години, когато бях млад специалист в най-голямата авиокомпания в света „Аерофлот“, имах възможността да чуя историята на един възрастен командир на хеликоптер Ми-8 през една нощ в хотел на летището в Оренбург. Разказа ми, че преди служил в отряд на граничните войски към КГБ на СССР. Твърдеше, че неговият отряд участвал в транспортирането на каменни саркофази някъде в Алтай или Забайкалия, или може би в Кузбас, не помня точно. Ковчезите били намерени в дълбока въглищна мина и в тях имало хора. Не мумии, а хора, все едно били живи. Възразих, като казах, че въглищата са много стари вкаменелости и няма как хора да са част от тях, тъй като когато са се образували те все още не съществували. Но… пилотът твърдеше, че е вярно. Бях забравил за тази история, като мислех, че е някаква легенда. И днес попаднах на тази статия от Олег Кулишкин. Не можех да повярвам. Последните дни много мислих как да пусна този материал в блога си по такъв начин, че приятелите ми да не решат, че съм напълно луд.”

Още една версия

Коя е била принцесата от Тисул и каква е нейната възраст? На Земята няма въглищни пластове на възраст 800 милиона години, те са най-много на около 300–340 милиона години. Не е съвсем ясно защо възрастта на принцесата е била определена на между 600 и 800 милиона години. За да е по-правдоподобно тази цифра трябва да се намали наполовина, въпреки че и това е много. Трудно е да си представим, че такова красиво създание се е появило във време на еволюция на сухоземните видове. Въпреки че възрастният професор от статията на Олег Кулишкин изключил извънземния произход на принцесата от Тисул, това би било едно добро обяснение за появата на толкова съвършени хора от съвременен тип, които също разполагали с толкова развити технологии на Земята в онези така далечни дни.

Може би това са били оцелелите марсианци, които напуснали планетата си след бедствие, или екипажът на космически кораб, който се разбил на Земята. Има причина да се смята, че принцесата от Тисул може да е била в състояние на някакъв вид хибернация, а саркофагът бил един вид средство за събуждане. Може би преждевременното отваряне на саркофага и изпомпването на течността са убили пътничката във времето.

От време на време материали за тази находка се появяват във вестници, списания, интернет и дори телевизията. Така в книгата на Олег Гусев „Древна Русия и великият Туран“ глава 11 „Типичното руско лице…“ е посветена на жената, открита в саркофага. Всички журналисти и изследователи обаче изхождат от факта, че в кариерата край село Ржавчик бил открит саркофаг с тялото на млада жена, без да е ясно дали била жива, или мъртва, но определено в състояние непознато за нас.

Парапсихологът от Новосибирск Вадим Гришин предложил, че жената в саркофага е биоробот, нещо като клонинг, представител на суперцивилизация, която някога е съществувала. Освен това определя възрастта й не е 800 милиона години, а само около 50 хиляди. Според Гришин хиперборейците предвидили гибелта на своята цивилизация, резултат на войната с атлантите и заради това пратеници с важна информация за следващите поколения. В уречения час малката черна, метална кутия трябвало да изпрати сигнал до биоробота, който да активира дейността му.

Засега обаче не ни остава нищо друго освен да се надяваме, че рано или късно ще открием всички подробности около сензационната находка, направена през 1969 г. във въглищна мина ркай село Ржавчик, Русия.