Дама Пика от „Голямото преследване“: Хората ме питат откъде знам толкова, подсказват ли ми в ухото

Л юбопитно ли ви е коя всъщност е Дама Пика от предаването „Голямото Преследване“ по NOVA? Миглена Драганова живее в малък град и работи като преводач. Тя е щастлива майка на две дъщери, горда с „италианската“ си фамилия. Определя себе си като неизлечима идеалистка, оптимистка и романтичка.

Какви са съветите ѝ към участниците в предаването и кой е по-умен: жените или мъжете? Вижте какво сподели Дама Пика пред Vesti.bg:

Познаваме Ви като елегантната и вечно усмихната Дама Пика от предаването „Голямото преследване“ по NOVA, но коя е Миглена Драганова в реалния живот?

Старая се в живота да съм елегантна и вечно усмихната, и по-често ми се получава. Аз съм горда майка на две дъщери, които са най-голямото постижение в живота ми, добра съпруга и собственик на куче. За мен семейството е всичко и много се гордея със своята голяма „италианска“ фамилия (имам две сестри и много племенници).

Работя като преводач и живея в малък град. Обичам живота си и всички хора в него. За мен чашата винаги е наполовина пълна, неизлечима идеалистка, оптимистка и романтичка. Зодия Везни, елемент Въздух – това съм точно аз. Не давам да ме вкарват в рамки, не стоя на едно място, обичам да съм под напрежение, скуката ме убива. Чувствам се дива. щастлива, успешна и удовлетворена!

Кои са любимите Ви занимания и интереси?

Обожавам да чета. Аз не чета, аз направо потъвам в книгите. Обожавам думите и емоцията, която те носят.

Обичам езиците, интересно ми е да заучавам, анализирам и съпоставям различни думи и изразни средства на различни езици.

Обичам телевизията и киното. Верен фен на Игра на Тронове и Хари Потър. Много претенциозен читател съм. Ако съм способна да изгледам всеки един филм, какъвто и да е, то с книгите това изобщо не е така. Имам доста завишени изисквания към добрата литература, като разбира се, всичко е доста субективно и в никакъв случай не налагам мнението си на друг, освен на мен самата.

Кой е най-трудният въпрос, който са Ви задавали в живота? А в играта?

В живота винаги най-труден ми е бил въпросът „Какво избираш?“. Ами, трудно си е.

А в играта, ооо, много са! Но най-трудни са ми въпросите, които се предполага, че са лесни. Тези, които могат да ме карат да се срамувам, ако не знам отговорите.

Как състезателите могат да се подготвят за предаването?- Вашият съвет към тях?

Едва ли може да се нарече точно подготовка, но е хубаво хората да помислят за някаква стратегия, която би могла да им помогне, лична или отборна. Добре би било, също така, да си припомнят някои позабравени основни неща от училище. Гледането на вече излъчените предавания също би могло да е от полза. Както, когато на футболистите (любимата ми тема), се пускат стари мачове с цел да анализират определени ситуации. Но най-важното е да се настроят психически, да са спокойни и концентрирани. На хартия много неща изглеждат лесни, действителността е малко по-различна. Аз много добре съзнавам напрежението, на което са подложени участниците, сценичната треска също ми е добре позната. Бих искала да използвам възможността от вашата трибуна да призова зрителите пред екраните да бъдат по-толерантни и не толкова груби в изказванията си към недобре представилите се участници. Няма нужда от обиди и квалификации, нали? Всеки човек се проваля в даден момент, важното все пак да се представиш добре в Голямата игра – живота!

Когато участниците застанат срещу Вас на дуел, Вие им предлагате доста изкушаваща сума пари, но рискът да я загубят е по-голям. На тяхно място бихте ли приели такава сделка?

Ех, иска ми се да кажа да. Първосигнално отговорът ми е да. Но много зависи от моментното състояние, от това как човек се чувства в конкретната ситуация, когато всичко е реално. Едно е да си мислиш нещо вкъщи, пред телевизора, дори чакайки да дойде твоят ред за игра, друго е реалната ситуация. Аз обичам риска, но май повече обичам самата игра. Мисля че, ако не се чувствам уверена, бих избрала да удължа самото преживяване, избирайки по-ниска сума, отколкото да увелича сумата, рискувайки да бъда в играта за кратко.

Как се запазва концентрация при такова напрежение, докато часовникът тиктака?

Трудно е. Това е, може би, едно от най-трудните неща, които ми се е налагало да правя. Имам няколко правила, които ме спасяват. Като например, в никакъв случай да не поглеждам таймера. Също така да не следя лентата с въпросите. Това действа адски разконцентриращо. Всеки от нас четиримата има своя тактика, за да не допусне разсейване.

Аз например съм си избрала една драскотина на горния ръб на масата, която съм кръстила „Късметлийската драскотина“ и просто забивам поглед в нея. Старая се единствено да слушам гласа на Ники Кънчев и да давам отговори. Дори не разбирам веднага, кога играта е приключила. Трябват ми няколко секунди, за да осъзная, че вече не чувам въпроси и чак тогава виждам резултата и разбирам дали съм успяла или не. Прилича малко на влизане и излизане от транс, но аз предпочитам да казвам, че превключвам на „Турбо мозък“. Трудно е! А в трети кръг, ключовото не е в сложността на въпросите, а в бързината, съобразителността, светкавичната мисъл и изключително добрата концентрация.

Как се става толкова умен?

Както при всеки успех – нужни са 10% талант и 90% труд. Ще цитирам Джордж Р. Р. Мартин, „Песен за огън и лед“ - "Моето оръжие е умът. Брат ми си има своя меч, крал Робърт си има бойния чук, а аз разполагам с ума си… а един ум има нужда от книги, както мечът има нужда от брус, ако искаш да го държиш остър.“

Кой е най-умният човек според Вас?

Е, не съм аз, но може да си изберете някой от колегите ми преследвачи. На тези хора искрено се възхищавам и силно се старая да не изоставам от тях.

Мъжете или жените са по-умната половина от човечеството?

Хмм…как да отговоря в този свят на политическа коректност, в който живеем? Все пак не мога да си кривя душата, жените са. Даже мъжете си го признават  Шегувам се, разбира се. Мъжете са по-рационални, повече се базират на факти и са по-убедителни. Жените умеят по-гъвкаво да боравят с ума си и са по-интуитивни. Просто става въпрос за различни типове проявление на „умността“. Ако говорим за куиз състезанията, обаче, очевидно мъжете са по-смели и с по-голямо желание за изява. Наистина ми се иска да виждаме повече жени, но засега си оставаме малцинство в тези формати.

Ако си организирате дуел с останалите преследвачи Рицарят, Мъдрецът и Професорът, кой от вас ще спечели?

Аз, защото те са джентълмени. 

Участвали ли сте в други състезания, в които най-важен е умът?

Бях поканена в предаването „Голямото преследване“ след участието ми в състезанието „Последният печели“. Но не съм сигурна дали заради ума или заради цялостното си поведение бях избрана.

Разпознават ли Ви хората на улицата и ако да, какво Ви казват?

Да, започнаха да ме разпознават. Все още това ме изненадва и малко се притеснявам, но се старая да съм отзивчива. Най-често ме поздравяват за играта и за това, че съм вечно усмихната. Често ме питат от къде знам толкова неща, как така не правя грешки, подсказват ли ми в ухото. Като цяло, хората които срещам са позитивно настроени, досега не съм чула нищо неприятно на живо, само онлайн. Има и много въпроси за Ники Кънчев, разбира се. Какъв е като човек, говорим ли си, за какво си говорим, как се държи, все в този дух.