„Лудият“ крал Лудвиг II Баварски е мистериозна и загадъчна фигура.
Този луд крал е отговорен за построяването на някои от най-впечатляващите замъци в Европа и спекулации за смъртта му продължават да се разпространяват, разказва Exploring Castles.
(Видеото е архивно:Отварят за туристи любимия замък на Елизабет II)
Причината „Приказният крал“ да е толкова интересен е, че е заобиколен от истинска мистерия. Има толкова много въпроси без отговор за живота на крал Лудвиг.
Дали е убит, или се е самоубил?
Защо е обсебен от средновековната фантазия и приказки?
Какви са отношенията му с Вагнер?
Какво вдъхновява неговия феноменален набор от приказни замъци (включително Нойшванщайн)?
И накрая (и може би най-важното!) „Лудият“ крал Лудвиг наистина ли е луд – или просто ексцентричен и заклеймен като „луд“ от онези, които искат да го свалят от власт?
Въпреки че вероятно никога няма да имаме категорични отговори на който и да е от тези въпроси, наистина си струва да се потопим в живота на Лудвиг II Баварски, за да се опитаме да разгадаем неговото интересно и необичайно съществуване.
Лудвиг II като малък принц
Лудвиг е роден през далечната 1845 г. По ирония на съдбата раждането му е забулено в мистерия – въпреки че технически е роден на 24 август, актът му за раждане е съставен за 25 август – същия ден, на който е роден дядо му.
За съжаление, Лудвиг и брат му Ото са отгледани от крал Максимилиан от Бавария и принцеса Мария от Прусия - двама души, които не се интересуват особено един от друг или от децата си. Лудвиг израства изолиран и самотен, оставен да живее в собственото си въображение.
Като малък Лудвиг прекарва голяма част от живота си в замъка Хоеншвангау – модерен, бутафорен замък, построен от баща му крал Максимилиан. Малкият принц наподобява герой от приказка – сам в истински замък.
Детството му се смесва с неговото богато въображение и това формира манията на принца по средновековното рицарство, средновековните легенди и приказните замъци. И тази мания продължава през целия му живот.
Venus Grotto, Linderhof Palace
— 𝐏𝐈𝐋𝐋𝐀𝐑𝐒 𝐎𝐅 𝐓𝐇𝐄 𝐄𝐀𝐑𝐓𝐇 (@occult__culture) February 13, 2019
An artificial stalactite cave built for King Ludwig II of Bavaria in 1875. Inspired by the 1st Act of Wagner's Tannhäuser & constructed exactly in accordance with his stage directions. Ludwig liked to be rowed over the lake in his golden swan. pic.twitter.com/qBqlOvTjOa
Да станеш крал като тийнейджър
Внезапно, когато крал Лудвиг е само на 18 години, той е принуден да седне на трона. Баща му умира бързо и най-неочаквано от сепсис; и младият Лудвиг е тласнат да стане крал Лудвиг II от Бавария с много малко подготовка или предварително предупреждение.
Лудвиг става крал през 1865 г. и преживява ужасно поражение две години по-късно, едва на 20 години.
Прусия се разширява бързо и по време на „Германската война“ завладява Австрия и Бавария. Това е катастрофа – това означаваше, че Бавария е превърната от независима нация в анекс на Прусия.
Въпреки такъв феноменален провал, баварците като цяло остават симпатизиращи на Лудия крал Лудвиг (всъщност, тази симпатия продължава и до днес!).
Виждали го като красив и щедър млад мъж, който бил много видим за своите поданици. Наистина има много разкази за това как той язди из земите си и дава огромни суми пари на щастливи селяни, които случайно са се отнесли към него с доброта.
King Ludwig II of Bavaria (1845-86) @AlmanacdeGotha pic.twitter.com/LsxsPZRgfy
— Almanach de Saxe Gotha - Handbuch des Adels (@AlmanachGotha) May 22, 2023
Провалът от загубата на Бавария от Прусия преследва Лудвиг II до края на живота му. Това го накара да се оттегли в себе си. Той започна да копнее да бъде средновековен владетел – всемогъщ и могъщ крал, чието управление не можеше да бъде оспорено – въобразявайки си, че е много повече от това да бъде конституционен монарх.
Манията на Лудвиг по произведенията на Вагнер
От юношеството си кралят е очарован от операта на Вагнер и богатата немска митология, върху която се основава музиката. Наистина, едно от първите действия на Лудвиг, когато става крал, е да призове Вагнер в своя двор.
Вагнер и Лудвиг в много отношения имат синергична връзка. Лудвиг организира огромни музикални фестивали и строи концертни зали в Мюнхен, всички предназначени да почетат работата на Вагнер.
Без Лудвиг Вагнер никога нямаше да постигне славата, с която е известен днес. Но партньорството работи и за Лудвиг – Вагнер действа като негова муза, вдъхновявайки Лудвиг творчески и действайки като вдъхновение за неговите замъци и театрални проекти.
Подобно на много други страсти на Лудвиг, интересът му към Вагнер се превръща в опасна мания. Лудвиг започва да се губи във фантастичните светове, изобразени в мита на Вангер - той започва да се облича като някои от оперните герои и започва да спи през деня и да излиза само през нощта.
Невероятни замъци
📍Schloss Herrenchiemsee, located on Herreninsel in Bavaria, Germany, is a palace commissioned by King Ludwig II of Bavaria. It was inspired by the Palace of Versailles and constructed in the 19th century. Ludwig intended it to be a homage to the Sun King, Louis XIV of France… pic.twitter.com/j7idQV1ao2
— Universe 🌌🌍 (@Amr10062) January 10, 2024
След като е израснал в замъка Хоеншвангау, замък, построен през 1800 г. от собствения му баща, не може да бъде изненада, че Лудвиг II от Бавария също ще стане обсебен от изграждането на екстравагантни нови дворци.
Част от мотивацията му изглежда, че произтича от желанието му да живее във фантастичен свят. Но също така изглежда, че иска замъците да служат като сложни сцени за представления на Вагнер и като крепости за убежище, в които той може да се скрие от изискванията на външния свят.
Неговият частен дворец Линдерхоф е проектиран като убежище за уединен крал, който да се скрие далеч от шума на своето кралство, дълбоко в баварската провинция. Този малък дворец е проектиран само за един човек – има само десет стаи, като четири от тях са за прислуга.
Голяма част от Линдерхоф е предназначена за мъж, който се наслаждава на собствената си компания – масата за хранене има достатъчно място само на един човек!
Линдерхоф се отличава и с това, че има собствена пещера – малко пространство, изпълнено със скали, водни фонтани и сталактити, деликатно осветено и проектирано като място за представления на Вагнер.
Крал Лудвиг II от Бавария също се опита да пресъздаде величието на двореца Версай в задния си двор. Дворецът Херенхимзее е построен върху остров, плаващ в най-голямото вътрешно езеро на Германия - перфектно малко място, което да гарантира уединението на ексцентричния крал.
Цялото място е проектирано да подражава на величието на Версай с остри линии, а в завършените, обзаведени стаи са окачени сложни френски картини.
Разбира се, най-известният от замъците на Лудвиг – и наистина, вероятно най-известният и емблематичен замък в света – е великолепният замък Нойшванщайн, вдъхновил логото на Disney. Проектиран като най-доброто убежище на върха на скала - и огромен театър за Вагнер - този шедьовър остава недовършен по времето на смъртта на Лудвиг II.
📍Neuschwanstein Castle, Germany 🇩🇪
— gisipen (@gisipen) February 13, 2024
Neuschwanstein Castle is a 19th-century Romanesque Revival palace located in Bavaria, Germany. Commissioned by King Ludwig II of Bavaria, the castle was intended as a retreat and homage to German composer Richard Wagner. Construction began in… pic.twitter.com/L8vYrRrY8B
Падането от власт
За съжаление, интересът на крал Лудвиг към изграждането на грандиозни замъци бързо се превръща в нездравословно занимание. Лудвиг пренебрегва кралските си задължения, вместо това все повече се оттегля и съсредоточава цялата си енергия върху изграждането на все по-впечатляващи – и необичайни – проекти.
Погрешно е схващането, че подвизите на Лудвиг в изграждането на замъци са довели провинция Бавария до фалит. Повечето от огромните дългове, които Лудвиг натрупа, са на негово име и до 1885 г. той е натрупал феноменален дълг от около 14 милиона марки – задържан срещу собственото му име и това на семейството му.
Манията на Лудвиг по замъците е патологична и вредна за държавата Бавария. Той губи огромни количества време – и пари – изпращайки своите съветници до четирите краища на света, за да разкрият архитектурни детайли за следващия му шедьовър.
Кралят става безразличен към държавния бизнес и вместо това е обсебен от личните си проекти. Той моли чужди правителства за заеми за по-нататъшно финансиране на начинанията си и не успява да овладее прекомерните си разходи.
В резултат на всички тези проблеми неговите правителствени съветници започват да кроят заговор. Лудвиг II не може да бъде отстранен от трона си с конституционни средства – но можеше да бъде оттеглен принудително, ако се реши, че е твърде болен, за да управлява.
Кралят несъмнено е ексцентричен – но правителствените съветници смятат, че най-добрият начин да свалят Лудвиг от власт е той да бъде диагностициран като клинично луд и следователно некомпетентен.
В резултат на това – въпреки че не е имал предишна диагноза „лудост“ – той внезапно е обявен за психически невменяем и болен от параноя от четирима отделни, санкционирани от правителството психиатри през 1886 г.
Въпреки съмненията на историците, че Лудвиг наистина е бил луд, свидетели и доклади от това време показват, че е имало солидна аргументация в подкрепа на диагнозата.
Твърди се, че Лудвиг е имал против да го гледат в очите и е принуждавал слугите му да носят необичайни костюми. Според много историци Лудвиг е бил и хомосексуалист, което допълнително подклажда бунта срещу него.
Предполагаеми доказателства за лудостта на Лудвиг е, че е бил срамежлив, имал е детинско поведение, ял е навън, когато е студено и е носил палто лятото.
Лудвиг незабавно е принуден да се оттегли от трона – по принуда - и е принуден да напусне квартирата си в замъка Нойшванщайн, който се строеше по това време.
Подозрителната смърт на крал Лудвиг
Историците не знаят със сигурност как е умрял „лудият“ крал Лудвиг. Знаем, че той е починал през 1886 г. и тялото му е намерено да плува в езерото Щарнберг – заедно с тялото на неговия психиатър д-р Гудън.
Смъртта му настъпва само дни след като е обявен за „луд“ и е свален от трона.
Една от официалните теории е, че Лудвиг е убил своя психиатър (имало е следи от борба по тялото на Гудън), а след това Лудвиг или се е самоубил, или случайно се е удавил в езерото след борбата.
Много неща не съвпадат напълно с тази версия на събитията. Крал Лудвиг никога преди не е проявявал склонност към насилие; и въпреки че е споменал за самоубийство на своя психиатър, не изглежда, че е бил особено склонен да посегне на живота си (а дори и да беше, не е ясно как всъщност би се самоубил).
Също така е малко вероятно той да се е удавил, тъй като е бил силен плувец от ранна възраст.
Друга популярна теория е, че Лудвиг е бил убит. Има две съвременни „доказателства“, които могат да сочат към това заключение: Зигфрид Вихман, модерен историк на изкуството, е открил това, което твърди, че е автентично изображение на тялото на Лудвиг, нарисувано точно след смъртта му, което показва капеща кръв от страната на устата му.
Ако това е истинска снимка на трупа на крал Лудвиг, това би предполагало, че той е починал от насилие или травма: не от удавяне.
Другата улика също не е доказана. Преди 50 години графиня Жозефина фон Врба-Кауниц, далечна роднина на кралското семейство, извади сензационна находка на чаено парти: сиво яке с дупка от куршум, за което тя твърди, че е на крал Лудвиг II – и следователно доказателство за убийството му.
Чаеното парти е било напълно зашеметено, но това изключително важно доказателство беше изгубено в пожар в къща няколко години по-късно.
Каква е истинската история зад смъртта на Лудвиг II?
Истината е, че вероятно никога няма да разберем напълно. Освен ако трупът му не бъде ексхумиран – на което роднините му винаги са се съпротивлявали – никога няма да имаме точна аутопсия, която да отговори на тези ключови въпроси за живота на крал Лудвиг.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
Добави ни в предпочитани източници в Google
