П рез 1770 г. 14-годишната благородничка Мария-Антоанета напуска своя дом в Австрия, за да се срещне със своя 15-годишен годеник, наследникът на трона на Франция, пише Еdna.bg.
Тя е била 15-тото дете на майка си, императрица Мария-Тереза, която толкова здраво е управлявала империята си, че е продължавала да чете държавните документи, докато е раждала.
Тя късно забелязала, че дъщеря ѝ трудно чете и пише и се е заела усърдно с образованието ѝ, както и с цялостното ѝ преобразяване – козметично зъболечение, нова прическа и нов гардероб във френски стил.
Младата дама се отправя на срещата с бъдещия крал в специална позлатена карета, украсена със златни рози, символ на Хабсбургите и лилии - символ на Бурбоните.
Зад огромните прозорци на каретата тя седи като бижу в скъпоценна кутийка.
#QuoteOfTheDay | "Unfortunately, I cannot kidnap the queen of France -- Is your hair quite tall enough today?"
— AestheticaFilmFest (@ASFFest) March 5, 2024
"Marie Antoinette" (2006) dir. @thisiscoppola pic.twitter.com/kR1RU7cKd9
Във Франция младата кралица попада в бляскав свят, в който кралят е наместник на Господа, а в кралския двор лицемерието, интригите и предателствата са единствения начин за оцеляване.
Още преди да пристигне, Мария-Антоанета създава врагове – противниците на съюза между Австрия и Франция и фаворизираната от Луи ХV Мадам Помпадур (която е била и негова метреса).
Появата ѝ развихря ксенофобията във френския кралски двор - още повече, че едната баба на Мария-Антоанета е германка, а другата – полякиня.
Дългът й на кралица се усложнява от факта, че тя трябва да роди наследник на трона. Но цели седем години Мария Антоанета остава девствена, защото бракът не е консумиран.
Още от първата брачна нощ младоженците са наблюдавани от десетки очи. Във Версай няма тайни какво се случва в кралската спалня.
„Нищо,” пише в дневника си бъдещият крал. След смъртта на баща му през 1774 г. импотентността на Луи ХVІ се превръща в заплаха за двойката.
Причините за заболяването на Луи ХVІ според някои се дължи на фимозата, от която е страдал, а според други – в тежкото му детство, през което е преживял смъртта на брат си и майка си, както и това, че е бил възпитан от жесток човек, нанесъл травми на детската му психика.
„Смятам, че Луи ХVІ е бил човек с широки интереси, добре образован и интелигентен. Интересувал се е от механизми и машини. Проблемът е, че неговата собствена „машинка” не е работела”, казва актьорът Джейсън Шварцман за образа на краля, в когото се превъплъщава във филма "Мария-Антоанета" от 2006 г.
Въпреки че Мария-Антоанета и кралят са коренно различни, те се привързват един към друг.
Луи е мързелив, необщителен, яде неконтролируемо и става ужасно дебел. Тя се храни като птичка, обича да танцува, да общува и си ляга късно, разказва Edna.bg.
Като компенсация за нещастието в личния си живот кралицата развива изключителен вкус към изкуствата и модата, към всичко онова, което днес се нарича с изхабената от злоупотреба дума "лайфстайл".
Стилът на Мария-Антоанета
Младата кралица революционизирала гардероба на френския кралски двор. Тя отказва да бъде обличана и фризирана като предшественичките си.
Мария-Антоанета оставя такова силно впечатление в света, че вдъхновява множество екранизации на историята си.
"Let them eat cake!" This is a motion picture detailing the life of Marie Antoinette after her betrothal to Louis XVI. From shoes to scandals, this movie outlines Marie Antoinette's nature, and her dedication to a life of fabulousness and outrageousness. We hear her utter those… pic.twitter.com/VnnF6WDE9L
— Movies Magic with Brian (@MMagicwithBrian) February 26, 2024
За коронацията на своя съпруг се отказва от традиционните дрехи за кралски церемонии и си поръчва изцяло ново облекло при най-известната шивачка на Париж - Роуз Бертин.
Мадмоазел Бертин прави за кралицата пищна, измайсторена с много фантазия и детайли рокля от брокат, инкрустирана със сапфири.
Тя е толкова тежка, че кралицата пристига на носилка. На зимната пързалка в парка тя се появява с придворната си дама изцяло в бяло - с бяла рокля, диаманти и бели кожи.
За портретите си позира в редингот за езда и къса, остро изрязана жилетка и дантелена връзка. Дрехите ѝ са пищни, богати на инкрустации, многопластови, с огромно количество ръчна работа и аксесоари – една хедонистична ода на кралското могъщество.
Като аксесоари се появяват огромни шапки, дантелени ветрила, копринени цветя. Кралицата е имала дори специално облекло за банята – потапяла се е във ваната с цветна вода със специално ушита муселинена нощница.
Тя добре е усещала своята харизма като жена, установяваща модни тенденции - точно така, както лейди Даяна беше следена и обожествявана заради своя изграждан с години стил.
В двореца започват да пристигат пратки с най-фината коприна, дантели, кадифе и муселин от цял свят, от които шивачките правят новите, модерни и по-свободни като кройка, но по-пищни като детайли рокли за кралицата, а след това и за дамите, копиращи стила ѝ.
Фризьори се грижат с часове за прическата ѝ – тя е сложна, претрупана и изисква килограми пудра. Мария-Антоанета въвежда специална мода при прическите.
Веднъж се появява с вдигната коса като табуретка, украсена с китка пера и златна змия, увита около маслинено дърво (символ на бога на медицината, Ескулап). Зад дървото грее златно слънце, символ на Краля-слънце (прозвището на Луи ХІV).
С тази прическа тя отбелязва факта, че е убедила съпруга си да приеме малка доза ваксина срещу туберкулоза - болест, от която е починал баща му. Подобни ваксини се приемат в Австрия, но във Франция това е варварски обичай.
Кралят приема, оцелява и това е повод да спрат критиките срещу нея, а за нея – да празнува със специалната прическа.
I had a hot glue gun, a tub of spackle, a reference photo of Marie Antoinette wearing a ship in her hair to celebrate a french naval victory, and a dream pic.twitter.com/LiDrwPDQnT
— Bailey (@bagels625c) October 29, 2023
Известна е и прическата на независимостта – умален модел на кораб е поставен върху косата на кралицата, а гигантски рубин в центъра на голям кок символизира избухването на небесните комети.
Тази прическа предизвиква такъв фурор в операта, че пресата пише за счупени крайници и ребра.
И докато за дрехите ѝ се грижи най-добрата шивачка, за косата ѝ отговаря най-добрият коафьор – мосю Леонард. Тя кара Бертин и Леонард да публикуват своята философия на страниците на вестниците, за да се утвърдят новите тенденции.
С помощта на градинари, архитекти, ландшафтни архитекти и декоратори Мария-Антоанета превръща малкия дворец Трианон, подарък от съпруга ѝ за първата годишнина от сватбата, в произведение на изкуството.
Кралицата не се задоволява само със собствения си стил и облекло. Тя прави частен театър и сама играе в него – в изключителни костюми.
Посещава често операта и възторжено аплодира артистите. Парижани я виждат и в обществените паркове - на пикник с придворните си дами.
Тя внася свежест и спонтанност, каквато лицемерен Париж не е виждал в кралските семейства. Подготвя с вкус соарета, на които присъстват отбрани личности.
Един от тях – красивият виконт Аксел фон Версен, е чест гост. Мълвата го обявява за любовта на живота ѝ, макар че няма доказателства да ѝ е бил любовник.
Кралицата и обществото
През 1777 г. тя пише на майка си, че най-после е успяла да консумира брака си и това е най-щастливото събитие в живота ѝ. През 1778 г. ражда дъщеря, а в следващите години – двама сина и още една дъщеря, която умира като дете.
Раждането за нея е поредното унижение, защото е пред очите на придворни, които така са натъпкали стаята, че родилката почти се задушава. Мария-Антоанета е нежна и грижовна майка, но това не може да спаси репутацията ѝ.
Френската преса я залива с обиди и клевети – таблоидите тогава са много по-свирепи и нападателни от днешните.
За нея се пишат политически памфлети и съчинения, в които тя е нимфоманка, лесбийка, децата ѝ са извънбрачни, нейното разточителство е докарало Франция до просешка тояга, развратна и похотлива, глупава и алчна и т.н.
Когато пада Бастилията на 14 юли 1789 г., тълпата щурмува двореца и озверяла крещи, че ще изтръгне сърцето на порочната кралица.
Мария-Антоанета успява да се спаси преди да разбият вратата на спалнята ѝ – бяга полугола, съсипана от мъка, защото само преди месец е погребала седемгодишния си син. Скрива се в тайните коридори на спалнята на съпруга си, докато мародерите разбиват кристалните огледала и съсипват изящните мебели.
За сетен път тя разбира, че във Франция няма кой да я защити. Останалата част от живота си тя преживява в страх от покушение.
След бягство в провинцията кралското семейство предприема връщане в Париж. Косата на Мария-Антоанета побелява по време на това пътуване.
Каретата им е съпроводена от крещяща тълпа, а над прозореца виси мъртвото тяло на убит войник. Установяват се в замъка Тюйлери.
Мария-Антоанета го превръща в малък Версай – тя носи навсякъде със себе си порцелановите съдове, свещниците, изящните позлатени фигурки, огромния си гардероб, ковчежетата с бижутата и чантите с мазила.
Кралят се старае да я държи далеч от държавните дела, но сам е неспособен да взема решения, описва Edna.bg.
Наследила дипломатичната ловкост от майка си, Мария-Антоанета успява с интриги и лицемерие да манипулира врагове и поддръжници.
Когато се налага отново да бягат към Австрия, Мария-Антоанета си поръчва облекло за пътуването, викайки любимата си шивачка.
Разпознават ги и са принудени да се върнат отново в Париж, този път като затворници в скромен апартамент в тясната кула на средновековен замък. Кралицата се заема с бродиране, кралят преподава латински на сина си.
Ядат каквото и когато има. Бунтовете в Париж продължават и един ден тълпата разбива дома им.
Кралицата и нейният син са затворени разделени. Тя го чува да хлипа от своята стая и да пее пиянски песни, на които го учат войниците. Детето умира на десет от туберкулоза, като брат си.
На 37 Мария-Антоанета е побеляла, скелетоподобна сянка на себе си. Осъждат я на смърт за разврат и предателство.
Кралицата се облича цялата в бяло за екзекуцията си.
Към ешафода пристъпва спокойна, горда и грациозна. Погребана е в общ гроб на жертвите на Нощта на дългите ножове, близо до съпруга си.
По късно, при Реставрацията, е построена малка църква, където са пренесени останките ѝ сред градина с бели рози и птички.
Последните ѝ думи
Малко преди да бъде убита с гилотина на 16 октомври 1793 година, Мария Антоанета пише на своята сестра Мария-Каролина Австрийска:
„На теб, мила сестро, пиша за последен път. Осъдиха ме току-що, но не на позорна смърт, която застига само престъпниците, а на смърт, която отново ще ме отведе при твоя брат. Невинна като него, аз се надявам да му приличам и в сетните си мигове. ... Благослови двете ми деца вместо мен. ... Дано и двамата разсъждават така, както непрестанно съм ги учила: че принципността и точното съблюдаване на личния дълг са най-съществената основа на живота, че взаимното приятелство и доверие ще ги направят щастливи. ... Нека вземат пример от нас! ... Дано моят син никога не забрави последните думи на баща си, които аз нарочно ще повторя: никога да не се опитва да мъсти за нашата смърт!
Умолявам всички, които познавам ... да ми простят мъките, които може би неволно съм им нанесла. Прощавам на всичките си врагове страданията, които ми причиниха. ... Имах приятели. Мисълта, че завинаги се разделям с тях, както и убеждението за техните страдания са най-голямата ми мъка, която ще отнеса в смъртта. Нека поне узнаят, че до сетния си миг съм мислила за тях.
... Сбогом, сбогом!“
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
