Н а 8 август Българската православна църква почита паметта на свети Емилиан, Кизикски епископ.
Периодът на иконоборството (726-842 г.) е тежко време за християнството. Православната вяра и нейните привърженици били подложени на преследване. След дълги борби се наложило правилното мнение, че иконата е само изображение на нещо, което действително съществува, но предмет на почит е не тя самата, а изобразената на нея свята личност.
Борбата за защита на Христовата вяра родила велики личности, наричани изповедници. Те се противопоставили преди всичко на могъщата държавна власт, която подкрепяла и налагала със сила ереста на иконоборството. А защитниците на иконопочитанието претърпели много преследвания и мъчения, за да защитят истинската православна вяра.
Един от многобройните изповедници на тази вяра е свети Емилиан, епископ на град Кизик (днес село Белкъс на южния бряг на Мраморно море). Роден в Цариград, той получил добро образование и млад станал монах в манастир край Босфора. Там се отличил с добродетели и вярност към православието.
През 787 г. бил избран за Кизикски епископ. Служил честно и предано на Църквата в лицето на Божия народ, положил много труд за духовното издигане на своето паство, развил забележителна благотворителна дейност. Но макар иконопочитанието да победило с решението на VII вселенски събор (787 г.), през 815 г. император Лъв V Арменец подновил иконоборческата политика на предшествениците си.
Емилиан Кизикски бил един от епископите, изправили се смело срещу политиката на императора. Затова бил отстранен и пратен в заточение, където скоро се упокоил и е почитан като изповедник на вярата.
Днес почитаме и паметта на новомъчениците Трендафил Загорски (от село Загора край Волос, Гърция, погрешно наричан Старозагорски) и Анастасий Българин (известен като Струмишки или Солунски), убити за вярата си, на този ден съответно през 1680 и 1794 г.
