Н а 3 август Българската православна църква почита паметта на Исаакий, Далмат и Фавст.
Преподобните Исаакий, Далмат и Фавст са ранни християнски подвижници живели в историческия Далматски манастир в Цариград през IV и V век.
Свети Исаакий бил родом от Сирия и там започнал монашеския си подвиг. Но когато по времето на император Валент (364-378 г.) ереста арианство получила подкрепа от властта и ново разпространение, Исаакий, като мнозина други, се отправил към източната столица на империята, за да подкрепи православното християнско учение.
Сирийският подвижник успял да разговаря с императора, който тръгвал на поход срещу готите (населявали тогава земите на днешна Северна България). Исаакий горещо го убеждавал да спре гонението на православните, за да не бъде наказан от Бога. Валент надменно пренебрегнал предупрежденията, дори пратил монаха в затвора, но наистина загинал в битката.
Исаакий бил освободен от следващия император, Теодосий Велики (379-395 г.), и създал първия манастир край царстващия град. Там се подвизавал в строг монашески живот, станал пример и духовен наставник за много хора от столицата. С голямата си ревност за православната вяра насърчил участниците във II вселенски събор в 381 г. в Цариград да вземат правилните решения. Живял до първите десетилетия на V век, като поверил игуменството на обителта на ученика си Далмат.
Далмат бил военен с висок пост и почитан от императора, но в зряла възраст се отказал от военното служение и заедно със сина си Фавст станали монаси в обителта на свети Исаакий. Заради усърдния си монашески подвиг Далмат бил поставен за игумен от стареца си Исаакий.
Фавст също следвал примера на светия игумен, както и на баща си Далмат. При провеждането на III вселенски събор в 431 г. в Ефес срещу несторианската ерес старецът Далмат, като на свети Исаакий, бил сред духовните авторитети, повлияли за защитата на православното учение.
