С ветите Памфил, Порфирий и други християни с тях пострадали за вярата в Иисус Христос в град Кесария, Палестина, при управлението на император Диоклетиан.
Памфил бил свят човек, почитан от всички. Получил добро образование в град Берит (днес Бейрут, Ливан) и в Александрия, Египет, след това бил свещеник в Кесария. Неуморно се трудел над ръкописите на Свещеното Писание. Искал да направи свещените книги възможно най-достъпни за всички християни. Създал голяма библиотека и се стараел да разпространява светата вяра. Но при гонението бил сред първите жертви. Заедно с него пострадали Порфирий и още няколко видни християни, обезглавени в 310 г.
Свети Флавиан бил свещеник в Цариград и служел в църквата "Света София". Заради добродетелите и духовните му дарби, през 447 г. Флавиан бил избран за архиепископ на царстващия град. В това време Църквата била смущавана от лъжеучението на Евтихий, който - въпреки ясните указания в Евангелието, че Иисус Христос бил и Бог, и човек - твърдял, че Спасителят имал само едно естество - божествено.
Свети Флавиан твърдо защитавал православното учение. И като видял, че ереста се разпространява, свикал в 448 г. поместен събор, на който Евтихий бил заклеймен като еретик и лишен от свещен сан. Но в 449 г. с подкрепата на императора бил свикан в град Ефес събор от съмишленици на Евтихий. Бил призован и архиепископ Флавиан, когото еретиците не само нападали с думи, но и му нанесли жесток побой.
След три дни светителят починал от раните си. Когато узнал това, римският папа свети Лъв защитил становището на покойния вече архиепископ Флавиан и настоял да се свика събор, който да защити православната вяра. Това сторил Четвъртият вселенски събор в Халкидон в 451 г., като почел паметта на свети Флавиан.
