Н а 9 февруари честваме паметта на мъченик Никифор Антиохийски.
Никифор идва от гръцки - Nikeforos, и значи "победоносец".
В известното християнско средище Антиохия, в Сирия, през трети век живеели християните Никифор и свещеник Саприкий.
Те били приятели и живеели в разбирателство години наред. Но най-неочаквано един ден духът на злобата смутил мира, който съществувал между тях. Двамата се скарали за нещо незначително и предишното приятелство било заменено от страшна вражда.
След известно време обаче Никифор осъзнал, че чувствата на неприязън и вражда са грешни, и го отдалечават от Бог.
Затова искрено пожелал да се помири със Саприкий. Но свещеникът не искал и да чуе за това. Той упорствал в своята вражда без да помисля, че Господ не приема молитвите на онези, които таят в сърцето си злоба против ближния. Когато Никифор със сълзи коленичел и го молел за помирение, Саприкий мълчаливо се отдалечавал и не искал дори да погледне предишния си приятел.
Но в средата на века започнало тежко гонение против християните.
Императорите Валериан и Галиен, негов син, заради трудностите в управлението на империята коварно насочили вниманието на обществото срещу последователите на Иисус Христос. Понеже те отхвърляли религиозния култ към императора и не почитали езическите божества били заклеймявани като престъпници.
Сред първите преследвани били християнските свещеници.
Така бил заловен и Саприкий. Той се държал достойно и безстрашно изповядал вярата си пред управителя. Затова го осъдили на смърт. В този час Никифор отишъл в тъмницата и помолил свещеника за прошка, но за сетен път получил отказ. Ненадейно преди обезглавяването си обаче Саприкий се пречупил и помолил да бъде пощаден, като се съгласил да принесе жертва на идолите.
Това ужасило Никифор и той смело заявил пред войниците: "Мене накажете със смърт! Аз съм християнин!". Тогава те пощадили Саприкий, а Никифор получил мъченически венец в 257 г.
В народния календар този ден е свързан със зимните традиции и почитта към светците.
Какви са традициите и обичаите на 9 февруари:
В българската народна традиция датата съвпада с различни зимни обичаи. В някои краища на страната денят е свързан с вярването, че се отбелязва като „чист ден“, подходящ за молитви за здраве и благополучие.
На този ден е прието:
- Да се пали свещ в църквата и да се отправят молитви за здраве.
- Да се приготвят постни ястия, тъй като денят често се пада в период на пости.
- Да се пази доброто отношение към близките, следвайки примера на Свети Никифор, който бил символ на прошка и любов.
В миналото хората вярвали, че на този ден е добре да се избягват спорове и конфликти, за да се осигури мир и хармония през годината.
На тази дата имен ден празнуват всички, които носят името Никифор, Никифора, Ники, както и производни имена като Никофор.
Денят на Свети Никифор е време за размисъл, прошка и доброта. Независимо дали носите това име или не, на 9 февруари е добра възможност да се обърнем към традициите и да потърсим хармония в отношенията си с околните.
