У правителят на Българската народна банка Димитър Радев говори при откриването на „The World Ahead 2026: Софийска гала вечеря“ на списание The Economist:
"Благодаря на The Economist за поканата. За мен е удоволствие да участвам в разговор, който се провежда в момент с важно институционално значение за България и за Европа.
Специална благодарност към президента Йотова за откриването на това събитие и за рамката, която очерта за днешната дискусия в период на промяна за страната.
Позволете ми също да приветствам Филип Лейн, чиято аналитична работа е сред факторите, които формират паричната рамка на еврозоната, както и Янис Стурнарас, чийто опит и институционална устойчивост бяха особено значими в едни от най-напрегнатите икономически периоди за Гърция, а и за Европа. Двамата са високо ценени колеги в рамките на процеса на вземане на решения в еврозоната
Тяхното присъствие напомня, че функционирането на еврозоната се основава на споделен анализ, колективни решения и ясно разпределена отговорност.
В този контекст е уместно да се отбележи нещо, което рядко присъства в българския обществен дебат.
През последните години нараства броят на българските експерти, които работят в основните европейски институции, включително в Европейската централна банка. Те рядко участват в публичния разговор в страната, но са пряко ангажирани в аналитичните и управленските процеси в центъра на европейското икономическо управление. Това е показателно за начина, по който България е все по-дълбоко интегрирана институционално.
Измина сравнително кратък период от присъединяването на България към еврозоната. Този момент има символично измерение. Реалното му значение обаче е преди всичко институционално.
Процесът на присъединяване формално приключи. От този момент нататък акцентът се измества – от подготовка към изпълнение и от намерения към резултати.
От присъединяване към участие
Членството на България в еврозоната е резултат от дълъг процес, основан на последователност и дисциплина.
В продължение на близо три десетилетия страната функционираше при режим на валутен борд – първоначално обвързан с германската марка, а впоследствие с еврото. Тази рамка осигуряваше ценова стабилност, налагаше фискална дисциплина и играеше ролята на парична котва.
От практическа гледна точка паричните условия в България бяха тясно обвързани с тези в еврозоната много преди формалното членство. Промяната не е в логиката на паричната политика, а в институционалната позиция.
Днес България участва пряко във формирането на общата парична политика, включително в оценките на инфлацията, икономическата активност, финансовите условия и рисковете за еврозоната като цяло.
Този преход – от автоматично следване към споделено вземане на решения – представлява същинското икономическо значение на приемането на еврото от българска гледна точка. Той съчетава по-голямо влияние с по-висока степен на отговорност.
Плавен преход на практика
Преходът към еврото има не само институционално, но и ясно изразено оперативно измерение.
Наличните до момента данни не сочат отклонения от очакваното.
Процесът на изтегляне на левовите банкноти и монети протича без сътресения. Към настоящия момент близо 85 процента от левовете в обращение вече са изтеглени. Паралелно с това за целите на паричното обращение в брой бяха осигурени над 7 млрд. евро, което гарантира безпроблемното функциониране на наличнопаричното обращение и на платежните процеси през преходния период.
Банковата система, платежната инфраструктура, бизнесът и домакинствата се адаптираха в рамките на планираните параметри. Този резултат отразява натрупана подготовка, институционална координация и последователна публична комуникация.
Именно в подобни моменти – когато рамките се променят – доверието се формира най-трайно.
Инфлация: факти, възприятия и конвергенция
Ценовата стабилност остава ключов елемент на общественото доверие. Поради тази причина оценките за развитието на инфлацията трябва да се основават на изчерпателни данни и задълбочен анализ, а не на изолирани наблюдения или краткосрочни възприятия.
Съгласно експресните оценки, публикувани от Националния статистически институт и Евростат, базирани на хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), годишната инфлация в България през януари е около 2,3 процента, което в общи линии съответства на ценовите процеси в еврозоната. На агрегирано равнище въвеждането на еврото не е довело до съществени допълнителни инфлационни ефекти през първия месец на 2026 г.
Предварителният анализ, извършен от експерти от Европейската централна банка и Българската народна банка, показва, че валутната промяна е била съпътствана от ограничен и временен ценови ефект в размер на около 0,3–0,4 процентни пункта върху месечната инфлация през януари 2026 г. Този ефект изглежда е концентриран основно в определени категории услуги и в голяма степен съответства на опита на други държави, присъединили се към еврозоната в миналото.
От гледна точка на паричната политика тези развития са в рамките на предварителните очаквания. Дори при условията на валутен борд инфлационната динамика в България исторически е била тясно свързана с тази в еврозоната, като временните отклонения отразяват структурни характеристики на вътрешната икономика.
Ето защо е от съществено значение ясно да се прави разграничение между краткосрочните ефекти, свързани с валутната промяна, и дългосрочните процеси на ценова конвергенция.
С нарастването на доходите някои вътрешни цени — особено в сектора на услугите — имат тенденция да се повишават по-бързо от средното за еврозоната. Това е добре установена характеристика на реалната конвергенция, отразяваща догонването по линия на производителността, динамиката на заплатите и промените в потребителските модели.
Същественият въпрос не е дали относителните цени се коригират — това е неизбежно — а дали тази корекция протича по подреден начин и се движи от пазарни сили. Ценовите процеси следва да бъдат в съответствие с фундаменталните макроикономически фактори и да се развиват в среда, характеризираща се със силна конкуренция и ефективни публични институции.
В този контекст поддържането на ценовата стабилност не е единствено отговорност на паричната политика. То зависи в решаваща степен и от качеството на институционалната рамка, както и от последователността, надеждността и предвидимостта на икономическите политики във времето.
Парична политика и отговорност
България се присъединява към еврозоната в среда, характеризираща се с повишена геополитическа, финансова и структурна несигурност.
В този контекст паричната политика на еврозоната остава ориентирана към ценова стабилност, зависимост от данните и внимателна калибрация. Последните решения отразяват тази рамка, като остават насочени към средносрочната инфлационна цел и същевременно отчитат новопостъпващата информация.
За България участието в този колективен процес укрепва очакванията и допринася за по-висока степен на доверие в паричната рамка.
В същото време е важно ясно да се разграничат ролята и мястото на еврото по отношение на вътрешните икономически процеси.
Еврото предполага обща парична политика. То обаче не отменя отговорността на национално равнище в други ключови области на икономическата политика.
Фискалната устойчивост, ефективният надзор и институционалната дисциплина — съществени при режима на валутен борд — остават в същата степен релевантни и днес. Това, което членството в еврозоната добавя, е участие във вземането на решения, достъп до общи защитни механизми и по-дълбока институционална интеграция.
Управление, доверие и стабилност
В българския обществен разговор Европа и корупцията често се разглеждат като отделни теми. От институционална гледна точка това разделение е изкуствено.
Корупцията често се интерпретира в морални категории. От икономическа и институционална перспектива тя е проблем на ефективността и доверието. Когато доверието е подкопано, ползите от членството в еврозоната не могат да се реализират в пълна степен.
Същевременно антикорупционните усилия, които не са вградени в устойчива институционална рамка, рядко имат траен ефект. Европейските правила и механизми допринасят за предвидимостта на процесите, включително в периоди на вътрешнополитическа нестабилност.
В този смисъл проевропейската ориентация и ефективното управление не са алтернативи, а взаимно подсилващи се елементи.
В настоящата глобална среда самата стабилност се превръща в стратегически ресурс.
За малка и отворена икономика членството в еврозоната променя рисковия профил на страната. То намалява валутната несигурност, задълбочава финансовата интеграция и вгражда икономиката в утвърдени рамки за надзор и управление на кризи.
В дългосрочен план това обикновено води до по-ниски рискови премии и по-благоприятни условия за финансиране, при условие че политиките остават последователни.
Регионална перспектива и суверенитет
Членството на България в еврозоната има и регионално измерение.
Югоизточна Европа остава хетерогенна по своята икономическа и институционална структура, но степента на взаимна обвързаност нараства. Българският опит илюстрира един възможен път на конвергенция, основан на институционална дисциплина и дългосрочен ангажимент.
Приемането на еврото не следва да създава нови разделителни линии. При подходящо управление то може да допринесе за по-висока устойчивост и по-дълбока интеграция в региона.
Понятието за суверенитет често се интерпретира в символичен план. В днешната икономическа среда суверенитетът все по-често се измерва чрез способността на институциите да вземат решения, които са предвидими, надеждни и устойчиви във времето.
От тази гледна точка членството в еврозоната не представлява загуба на суверенитет, а преход от едностранно следване на правила към участие в споделена институционална рамка, в която решенията се вземат съвместно.
Заключение
Дами и господа,
Членството на България в еврозоната поставя началото на нов етап, белязан от по-високи изисквания и по-ясно споделена отговорност.
Наличните до момента данни не сочат отклонения от очакваното по отношение на техническия преход и ценовата динамика.
В крайна сметка резултатите ще зависят от последователността на политиките и от способността институционалната рамка да бъде изпълвана със съдържание във времето.
Еврото не е крайна цел.
То е рамка, в която качеството на институциите и устойчивостта на политиките стават още по-видими".
