С амо в рамките на последните 12 месеца шоубизнесът ни сблъска няколко пъти със сякаш безсмъртния образ на зловещо ухиления клоун. Той често върви ръка за ръка с психопатска усмивка, непредвидими намерения (най-често - зловредни) плюс едно или повече оръжия в ръце.
Джокерът от миналогодишния Отряд самоубийци (съвсем прилична роля на Джаред Лето, впрочем), клоунът Пениуайз от съвсем новата екранизация по ТО на Стивън Кинг, а сега – и в новия сезон на Зловеща семейна история, където клоунът не е един, а цяла армия (или по-скоро – истинска секта).
Съвсем встрани от големия и малък екран, опасните персонажи се превърнаха в истинско явление – в САЩ, Великобритания и Франция бяха регистрирани множество срещи с пременени в клоунски одежди. В някои случаи ставаше дума за нападения, а в други – за глупави младежки игри, целящи да изплашат случайните минувачи. И още по-вероятно – да спечелят на някого бърза интернет слава.
Къде обаче се корени това явление?
Детският страх
Въпреки че най-често са свързвани с детски забави, циркови представления и шоупрограми за подрастващи, в изследване на University of Sheffield четем, че „повечето деца не харесват клоуни. Някои от тях ги описват като плашещи и неразбираеми.“ Специалисти от California State University, Northridge пък обясняват, че „децата се притесняват от вида на познатата форма на човешко тяло, към което е прикрепено абсолютно непознато лице“. Често детският страх от клоуни намира естествено продължение в зрелите години.
Коулрофобия
Това е техническото определение за „страх от клоуни“. Терминът е подлаган на множество критики от психолози и психиатри. Някои го определят като „класическа фобия“, но като такава тя все още не присъства в официалната документация на Световната здравна организация. Встрани от детския страх, при зрели индивиди коулрофобията би могла да се дължи на травмиращи преживявания или сензационалистки новини за сблъсъци на хора с „клоуни-убийци“.
Епидемията
Подобно на множество други социални явления, така наречената „епидемия от клоуни-убийци“ сякаш започва от нищото. Но след нейния пик през 2016, през 2017 тя не отшумява. Всичко започва през август миналата година, когато 9-годишно момче от Южна Каролина споделя с майка си, че няколко мъже, облечени като клоуни, са се опитали да го накарат да дойде с тях в гората. До края на октомври американската полиция регистрира стотици срещи с предрешени като клоуни хора – и то в почти всички щати. Явлението бързо се пренесе в Европа, но сякаш също толкова бързо отшумя... поне до септември 2017, когато британската полиция получава сигнал за забелязан „клоун-убиец“ в парк в графство Есекс. От Манчестър пък пристигат новини за облечени като клоуни мъже, които се хвърлят върху прозорците на коли, причинявайки сериозен стрес на шофьорите и особено на пътуващите с тях деца.
Вечният образ
Скритият зад маска човек е архетипен образ, който никога няма да изчезне от човешката история. Независимо дали става дума за религиозни церемонии, народни обичаи или маскарадни игри, маската винаги е била силен символ – при това невинаги негативен. Мистерията и неяснотата, която носи маската – с нейните фантасмагорични, хипеболизирани или изкривени черти, остава важна част от човешката култура. Попкултурата прегръща този образ – както под формата на супергерои, така и като суперзлодеи. Джокера, Пениуайз, хорър рап групата Insane Clown Posse – шоубизнесът не може да се наслади на клоуните-убийци.
Единственият истински
Въпреки всички притеснения, обаждания в полицията и раздувана от медиите истерия, скорошната история познават точно един истински клоун-убиец. Който обаче е по-страшен от всички комиксови и филмови кошмари. Между 1972 и 1978 г. американецът Джон Уейн Гейси изнасилва и отнема живота на 33 младежи. Неугледният Гейси обаче е познат не толкова със собственото си лице, колкото като измисления от самия него персонаж – Клоунът Пого, в който се превъплъщава многократно на благотворителни детски събития. Той не само попада зад решетките, но и е екзекутиран през 1994 г.
За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК.
