С лед филмова година, преминала често в отсъствието на публика, наградите "Оскар" за първи път присъдиха топ отличието си за най-добър филм на продукция на стрийминг платформа - драматично-комичната история за съзряването "CODA: Дете на глухи родители" на режисьорката Шан Хедър.
В наградния сезон, чиято кулминация са "Оскар"-ите, "Силата на кучето", мрачен и психологически уестърн за токсичната мъжественост, режисиран от Джейн Кемпиън, беше считан за основен претендент за най-добър филм. От Netflix предвкусваха историческа победа, която обаче им се изплъзна за пореден път.
Конкуренцията за водещия приз на киноакадемията се засили през последните седмици, когато сериозна заявка за победа даде филм, считан за аутсайдер. "CODA: Дете на глухи родители" - драматична комедия, наситена с емоции и оптимизъм, която спечели множество награди, присъждани от професионалните организации на американската филмова индустрия.
Наблюдателите отчетоха "силна динамика" в полза на "CODA: Дете на глухи родители" - позитивен и успокояващ филм, появил се като светъл лъч след изминалите две трудни години.
Макар мнозина да сипеха хвалебствени слова за "Силата на кучето", филмът на Джейн Кемпиън не допадна на други, които го упрекнаха в клинична студенина и липса на емоции.
Друг "коз в ръкава" на "CODA: Дете на глухи родители" беше, че става въпрос за независим нискобюджетен филм, който тази година беше възприеман като аутсайдер и който като такъв можеше да привлече симпатиите на имащите право на глас.
Стана ясно също, че някои членове на американската киноакадемия все още не са склонни да гласуват за продукция на водещия стрийминг гигант Нетфликс във топ категория за най-добър игрален филм. В крайна сметка имащите право на глас отдадоха предпочитанията си на "CODA: Дете на глухи родители", който се излъчва от друга стрийминг платформа - Епъл Ти Ви плюс.
Останалите продукции, освен "CODA: Дете на глухи родители, които се съревноваваха за топ отличието, бяха "Силата на кучето", "Белфаст", "Не поглеждай нагоре", "Карай колата ми", "Дюн", "Методът Уилямс", "Лакрицова пица", "Алеята на кошмарите" и "Уестсайдска история".
Новозеландката Джейн Кемпиън очаквано спечели "Оскар" за най-добър режисьор за работата си над мрачния уестърн "Силата на кучето".
Кемпиън е единствената жена, номинирана два пъти в по традиция доминираната от мъже режисьорска категория. Първата й номинация е за драмата "Пианото" (1993). На церемонията през 1994 г. новозеландката губи не от кого да е, а от Стивън Спилбърг, който печели за "Списъкът на Шиндлер". Тогава тя се задоволява с приза за най-добър оригинален сценарий. По ирония на съдбата Джейн Кемпиън тази година успява да "отвърне на удара", надделявайки над Спилбърг, който се съревноваваше със своя римейк на мюзикъла "Уестсайдска история".
Останалите претенденти за режисьорския приз бяха Пол Томас Андерсън за "Лакрицова пица", Кенет Брана за "Белфаст" и Рюсуке Хамагучи за "Карай колата ми".
Спечелвайки отличието, 67-годишната Джейн Кемпиън стана едва третата жена в 94-годишната история на "Оскар"-ите с награда за най-добър режисьор след Катрин Бигълоу за "Войната е опиат" и Клои Чжао за "Земя на номади".
Тази година се явява втората поредна, в която жена печели режисьорския приз след миналогодишния триумф на Клои Чжао.
Филмът "Силата на кучето" е първият на Кемпиън от 2009 г. Режисьорката наскоро работи в телевизията, създавайки и написвайки аплодирания драматичен сериал "Повърхността на езерото".
В актьорските категории също нямаше особени изненади.
Отличията за главна мъжка и женска роля отидоха съответно при Уил Смит за "Методът Уилямс" и Джесика Частейн за "Очите на Тами Фей", а за поддържаща роля -
при Трой Коцур за "CODA: Дете на глухи родители" и Ариана ДеБоуз за "Уестсайдска история".
Уил Смит спечели първата си награда "Оскар", получавайки приза за най-добър актьор за превъплъщението си в образа на решителния баща на тенис шампионките Винъс и Серина Уилямс във филма "Методът Уилямс".
53-годишният Смит, една от най-популярните и доходоносни звезди на Холивуд, преди това е номиниран за "Оскар" два пъти - за "Преследване на щастието" и "Али". През 2015 г. актьорът се размина с трета номинация - за ролята си в "Шампионът". Демонстрираното към Уил Смит пренебрежение стана една от причините да възникне движението "Оскар"-ите са толкова бели".
Трета номинация и първа награда на киноакадемията му донесе превъплъщението в образа на Ричард Уилямс, чиято нетрадиционна стратегия допринася за издигането на дъщерите му Винъс и Серина до върховете на тениса.
Смит става известен през 90-те години на миналия век с телевизионния ситком "Принцът от Бел Еър". В началото на филмовата си кариера актьорът залага предимно на комедийни и екшън роли, преди да се ориентира към драмата.
Смит надделя за приза над Хавиер Бардем за "Да бъдеш Рикардо", Бенедикт Къмбърбач за "Силата на кучето", Андрю Гарфийлд за "Тик, так . . . Бум" и Дензъл Уошингтън за "Трагедията на Макбет". За Уошингтън това беше десета номинация за "Оскар" - рекордна за чернокож актьор.
Джесика Частейн получи "Оскар" за най-добра актриса за неузнаваемото си превъплъщение в образа на партньорката и съпруга на християнския евангелист Джим Бeйкър във филма "Очите на Тами Фей", който проследява възхода и падението на двойката.
Триумфът на 45-годишната Частейн, почти неразпознаваема с тежък грим в ролята на Тами Фей Бейкър, последва отличието на Гилдията на филмовите актьори и увенча с успех третата й номинация за награда на американската киноакадемия.
Частейн преди е била номинирана за ролите си във "Враг номер едно" и "Южнячки".
Въпреки че филмът "Очите на Тами Фей" получи смесени отзиви, критиците признават, че Частейн е направила нюансиран, симпатичен портрет на личност, която по онова време е била почитана заради необичайния си грим и стил на обличане и емоционалната си телевизионна персона.
Частейн споделя, че е прекарвала по няколко часа на ден на снимачната площадка в гримьорския стол, където е поставяла лицеви протези и е пресъздавала прочутите тежки мигли, от които се е стичала спирала, когато Тами е плакала пред камерата. Във филма актрисата дебютира и като певица, изпълнявайки няколко госпъл композиции на Бейкър.
Родена в Сакраменто, Калифорния, Джесика Частейн завършва престижната школа "Джулиард" и работи в телевизията и театър, преди да дебютира в киното през 2008 г. в ролята на сексуално малтретирана
тийнейджърка във филма "Джолийн", вдъхновен от песента на Доли Партън. Следват участия в продукции като драмата на Терънс Малик "Дървото на живота" с Брад Пит и научнофантастичните хитове "Интерстелар" с Матю Макконъхи и "Марсианецът" с Мат Деймън.
Джесика Частейн спечели наградата "Оскар" за най-добра актриса в съревнование с Оливия Колман за "Непознатата дъщеря", Пенелопе Крус за "Паралелни майки", Никол Кидман за "Да бъдеш Рикардо" и Кристен Стюарт за "Спенсър".
Трой Коцур стана първият нечуващ актьор, удостоен с "Оскар", след като спечели наградата на американската Академия за кинематографично изкуство и наука за поддържаща мъжка роля.
Отличието му беше присъдено за изпълнението му във драматично-комичната история за съзряването "CODA: Дете на глухи родители".
53-годишният Трой Коцур е работил повече от три десетилетия в театъра, телевизията и киното, изявявайки се както пред чуваща, така и пред нечуваща публика. Приемайки "Оскар"-а си в емоционална реч, произнесена с помощта на преводач, Коцур заяви: "Това е посветено на общността на глухите, общността на CODA и общността с увреждания. Това е нашият момент!"
В "CODA", акроним за "дете на глухи възрастни", Трой Коцур играе Франк Роси, бащата на тийнейджърката Руби, която се бори да помага в семейния риболовен бизнес, докато преследва собствените си стремежи в музиката.
Единственият друг глух човек, който е печелил "Оскар", е актрисата Марли Матлин, която също е част от актьорския състав на "CODA: Дете на глухи родители". Матлин триумфира с наградата на киноакадемията за най-добра актриса за ролята си в романтичната драма от 1986 г. "Деца, забравени от Бога".
Трой Коцур е глух по рождение и израства в Аризона като единствен нечуващ член на семейството си. Повечето актьорски заслуги на Коцур идват от театъра с роли в "За мишките и хората", "Трамвай Желание" и в бродуейската постановка на "Голямата река: Приключенията на Хъкълбери Фин".
Актьорът се появява и в епизод на сериала "Мандалорецът" от вселената на "Междузвездни войни".
В категорията за най-добър актьор в поддържаща роля Трой Коцур се съревноваваше с Киърън Хайндс за "Белфаст" Коди Смит-Макфий и Джеси Племънс за "Силата на кучето" и Джей Кей Симънс за "Да бъдеш Рикардо".
Актрисата Ариана ДеБоуз спечели първия си "Оскар" за поддържащата си роля като Анита в режисирания от Стивън Спилбърг римейк на класическия мюзикъл "Уестсайдска история".
Относително нова в игралното кино, 31-годишната ДеБоуз печели всеобщо признание за жизненото си превъплъщение в образа на Анита, откровена пуерториканка, която демонстрира таланта си да пее и танцува в песента "America".
Изпълнението ѝ в "Уестсайдска история" донесе на Ариана ДеБоуз редица отличия, сред които "Златен глобус", награда на Гилдията на филмовите актьори, БАФТА.
Актрисата, позовавайки се на принадлежността си към афро-латиноамериканската и хомосексуалната общност, заяви, че наградата й показва, че "тук наистина има място за нас" - препратка към песен от "Уестсайдска история".
Родената в Северна Каролина Ариана ДеБоуз е учила танци и е имала роли в бродуейски постановки, сред които "Хамилтън" и "Лято", преди да се появи в телевизионния мюзикъл на Нетфликс "Балът".
"Аз съм Америка", казва тя пред списание "Аут" през ноември 2021 г. "И съм почти член на почти всяка маргинализирана общност."
Това е вторият път, в който ролята на Анита носи на изпълнителката си наградата за най-добра актриса в поддържаща актриса. През 1962 г. Рита Морено става първата латиноамериканска актриса, удостоена с "Оскар" за изпълнението си в оригиналния филм "Уестсайдска история". 90-годишната Морено участва и в римейка на Стивън Спилбърг в ролята на собственичката на аптека Валентина - нов персонаж, написан специално за нея.
Ариана ДеБоуз беше номинирана в категорията за най-добра актриса в поддържаща роля заедно с Джеси Бъкли за "Непознатата дъщеря", Джуди Денч за "Белфаст", Кирстен Дънст за "Силата на кучето" и Онжаню Елис за "Методът Уилямс".
В категориите за най-добър оригинален и адаптиран сценарий бяха отличени съответно "Белфаст" и "CODA: Дете на глухи родители".
За най-добър международен филм беше обявен японският "Карай колата ми" на Рюсуке Хамагучи, който беше номиниран и във водещата категория.
В категорията за най-добър документален филм беше отличен "Лятото на соула (или когато революцията не се предаваше по телевизията)".
Приза за най-добра анимация спечели "Енканто" на "Дисни".
Наградите за оригинална музика и песен от филм бяха присъдени съответно на Ханс Цимер за "Дюн" и Били Айлиш и Финиъс О'Конъл за "No Time to Die" от 25-ия филм за приключенията на Джеймс Бонд "Смъртта може да почака".
Освен за оригинална музика, филмът "Дюн" получи призовете за операторско майсторство, визуални ефекти, звук, монтаж и дизайн на продукция.
В категорията за костюми отличието спечели "Круела", а за грим и прически - "Очите на Тами Фей".
Наградите "Оскар" бяха раздадени за 94-и път на церемония в театър "Долби" в Лос Анджелис, след като миналата година заради коронавирусната пандемия шоуто се проведе без обичайния си блясък на гара "Юниън" с ограничена публика и без музикални изпълнения. За пръв път от четири години церемонията освен това имаше водещ. В ролята на домакини тази година влязоха три звезди на комедията - Реджина Хол, Ейми Шумър и Уанда Сайкс.
