К олкото повече научаваме за света и Космоса, толкова повече ни се налага да се отказваме от представите за собствената си значимост. Открихме, че светът не е центърът на Вселената, около който се въртят всички обекти. След това открихме, че Земята се върти около Слънцето, и повярвахме, че вместо това тя е центърът на Вселената.
(Във видеото може да научите повече за: Според ново проучване първият живот в нашата слънчева система може да се е зародил на Марс)
Сега вече знаем, че и това не е така. Отказвайки се от идеите за собствената си значимост, сега използваме принципа на Коперник и неговия осъвременен астрономически близнак - космологичния принцип; ние на Земята не сме в центъра на Вселената, нито заемаме привилегирована част в нея.
Макар че областите в пространството могат да се различават - например Голямото нищо - гледана в достатъчно голям мащаб, Вселената е изотропна и хомогенна, или еднаква, където и да се намирате в нея.
Why Does Our Solar System Align With The Axis Of Evil? - IFLScience https://t.co/ZjMNGM3lzg
— Kyle Taylor (@KyleTay20932880) May 9, 2024
Нарушаването на този принцип би било огромно. Не толкова голямо, колкото ако се нарушат законите на термодинамиката, но все пак е голямо.
"Принципът на Коперник е крайъгълен камък на по-голямата част от астрономията, приема се без съмнение и играе важна роля в много статистически тестове за жизнеспособността на космологичните модели", обяснява Алберт Стебинс от Фермилаб.
"То е и необходимо следствие от по-силното допускане на Космологичния принцип: а именно, че не само не живеем в специална част от Вселената, но и че няма специални части от Вселената - всичко е еднакво навсякъде (до статистическа вариация)", казва още Стебинс.
"Това е много удобен принцип, тъй като предполага, че тук и сега е същото като там и сега, а тук и тогава е същото като там и тогава. Не е необходимо да гледаме назад във времето на сегашното си място, за да видим как е изглеждала Вселената в миналото - можем просто да погледнем много далеч и предвид голямото време за пътуване на светлината, гледаме далечна част от Вселената в далечното минало. Като се има предвид Космологичният принцип, тяхното минало е същото като нашето минало", казва Алберт.
Но при изучаването на космическия микровълнов фон (КМВ) - остатъчното лъчение от около 400 000 години след началото на Вселената, което е слабо доловимо и прониква в цялата позната Вселена - няколко екипа са открили очевидни нарушения на този принцип.
Some images of planets in our solar system
— Black Hole (@konstructivizm) May 9, 2024
By Erick Rio pic.twitter.com/RSX04c79Jl
Ако принципът (и сегашното ни разбиране за физиката) са в сила, първата светлина, която е започнала пътуването си, когато горещата ранна Вселена се е охладила, би трябвало да има приблизително една и съща температура, с изключение на малки температурни колебания.
"Мисиите COBE и WMAP на НАСА измериха, че температурата на CMB е 2,726 Келвина (приблизително -270 градуса по Целзий) почти навсякъде на небето", обяснява Европейската космическа агенция. "Почти" е най-важният фактор тук, защото малките колебания в температурата, само с частица от градуса, представляват разлики в плътността на структурата, както в малки, така и в големи мащаби, които са били налице веднага след формирането на Вселената. Те могат да бъдат представени като семена за местата, където евентуално ще израснат галактиките", обяснява Стебинс.
Разделянето на CMB на сегменти позволява да се анализират разпределенията на температурите. Когато разделите CMB на по-малки сегменти (диполът е две полукълба, квадруполът е разделен на четвъртини и т.н.) и ги сравните, разпределението на температурата в тези региони би трябвало да изглежда напълно случайно. Горещите и студените области в квадрупола не би трябвало да съответстват на горещите и студените области в октупола. Но в този случай те съответстват.
Тъй като Вселената е такава, каквато е, още с появата си тя ни изпрати няколко криви топки. Към прословутото студено петно физиците откриха следа от аномални горещи и студени петна, простиращи се по оста, наречена в статия от 2005 г. "Ос на злото". Още по-неприятно е, че тази ос съвпада с нашата слънчева равнина (равнината, по която планетите от Слънчевата система обикалят около Слънцето), като температурите "над" Слънчевата система са малко по-студени от температурите "под".
Това е доста необичаен резултат и накара някои да потърсят друга възможна "предпочитана ос" в космологията, като предположиха, че Вселената все пак не е хомогенна. В една статия от 2016 г. се посочват спиралните галактики, които, наред с други открития, изглежда са по-склонни да бъдат "леворъки", отколкото десноръки.
"В различни наблюдения са докладвани няколко аномалии в посока: разпределението на поляризацията на квазарите, скоростния поток, ръката на спиралните галактики, анизотропията на космическото ускорение, анизотропната еволюция на константата на фината структура, включително аномалии в ниските мултиполюси на CMB, като асиметрията на четността на CMB", се казва в статията.
"Въпреки че нивото на достоверност за всяка отделна аномалия не е твърде високо, посоката на подреждане на всички тези аномалии е доста значителна, което силно подсказва общия произход на тези аномалии", пише още в статията.
Но колкото и странни да са резултатите, те не са били възпроизведени от всички, които са се опитали. Някои отдават необичайните резултати на статистически грешки, докато други предполагат, че фактът, че изглежда, че се подреждат в една линия със слънчевата равнина, може да се дължи на това, че микровълновото излъчване е доминирано от местния преден план. Ако статистическите грешки, грешките при събирането на данни и други местни причини бъдат отстранени и проблемът остане, може да се наложи нова физика.
В науката понякога се случват грешки и особено необичайни резултати, които се коригират чрез по-нататъшно проучване. По-бързите от светлината неутрино се оказаха дефектен кабел, а озадачаващите радиоизбухвания се оказаха от микровълнови печки, така че нека все още не се вълнуваме прекалено.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
