К огато става въпрос за Япония, може би едно от нещата, с които тази страна е най-известна, са нинджите.
Повечето от това, което знаем за нинджите, не е дотолкова базирано на факти, а по-скоро на изобразяването им в литературни и филмови творби от 20-и век.
Днес ще ви запознаем с някои от не дотолкова познатите факти за нинджите.
Оригиналното им наименование не е „нинджа“
Двете най-често срещани думи в японските исторически документи, с които се описват нинджите, са „шиноби“ или „шиноби-но-моно“.
Самата дума предхожда появата на нинджите и значението ѝ е „да откраднеш“ или „да скриеш“, а „моно“ означава човек.
Думата „нинджа“ произхожда от начина, по който япоските йероглифи канджи се четат на китайски. Това се случва много след появата на „шиноби“ в историческите извори.
Първите сведения за нинджи са от 1375 г.
Употребата на шпионаж не била възприемана по добър начин от японското общество в продължение на дълго време. Най-ранните сведения за набирането на популярност на тази практика се намират през 13-и век.
Най-ранните сведения, които говорят конкретно за нинджи, идва от японския военен епос „Тайхеки“, където се разказва за нинджи, които унищожават дворец.
Стотина години по-късно шпионажът изживява своя апогей в Япония, а нинджите са начело на тази „мода“.
Рамо до рамо със самураите
Съмнителните практики на нинджите не се възприемали радушно от истинските самураи, които ценяли честта над всичко останало.
Същевременно обаче винаги имало мръсна работа за вършене и самураите се радвали, че има някой друг, който бил готов да я свърши вместо тях.
Всъщност не било толкова необичайно за един самурай да наема лично нинджи за мисии, които не отговоряли на честта на един самурай.
Златният век на нинджите бил между 15-и и 16-и век
Този времеви период е един от най-кървавите в японската история, защото на територията на страната се водят битки за установяване на контрол и обединяване на Япония.
Едва ли е изненада, че точно този период съвпада и с възхода и падението на Ига и Кога – основните кланове, от които произхождат нинджите.
Едва когато Япония започнала да навлиза в мирни времена, броят на нинджите започнал да намалява драстично.
Невинаги са носили черно
Дрескодът на нинджите бил строго определен, но той не включвал задължителното носене на черно.
Най-важно било дрехите да бъдат такива, че оръжието да може да се носи сигурно и да не издава звуци. Оттам насетне било важно униформата да подхожда на конректната мисия.
Нинджите носили черно по време на новолуние или облачни нощи, а бяло по време на пълна Луна. Когато се разхождали през деня, нинджите носили дрехи, характерни за конкретното място и период, за да се слеят с тълпата.
Освен това те често се дегизирали като търговци, монаси, просяци и други.
