О громна вълна заплашва да погълне три рибарски лодки. Короната ѝ от пяна напомня на същински животински нокти, заплашвайки гребците отдолу. Една епична сцена на човешкото страдание и природния ужас на фона на миниатюрната планина Фуджи в далечината.
Това е „Голямата вълна край Канагава“, принт върху дървена плочка, дело на японския художник Кацушика Хокусай и е една от най-разпознаваниемите картини, представители на азиатското изкуство, в света.
Кулминационният момент от картината изглежда вездесъщ и именно такава е била и първоначалната цел.
Тази картина се смята за един от най-изявените представители на „укийо-е“ („плаващ свят“) – течение в японското изкуство, състоящо се в масовото производство на гравюри върху дърво, които показват разнообразни неща – от съобщения за театрална постановка до най-непристойните еротични сцени.
Този тип гравюри били евтини за изработка и широко разпространени в Едо (днешно Токио) между 17-и и 19-и век. Поне 5000 копия са били направени от оригиналните дървени блокчета на „Голямата вълна“. Тогава тези гравюри се продавали на цената на една купа с нудли.
В периода, в който е създадена „Голямата вълна“, около 1830 г., в Япония започва да се заражда идеята по прекратяване на политиката на изолация, продължила вече над 200 години. Увеличеното чуждестранно влияние е показателно в шедьовъра на Хокусай. Богатият и наситен син цвят, който се наблюдава в гравюрата, тогава се е внасял от Европа. Пруското синьо, както е познато, е синтетичен цвят, създаден през 18-и век и ценен за своята наситеност и издръжливост.
Самият факт, че Хокусай го използва като основен герой в своята океанска драма, ни кара да смятаме, че той е искал да изобрази Япония на ръба на драстичната промяна. Колкото и вълната да показва нестабилност и опасност, толкова и тя изобразява идеята за нови възможности и приключения.
Хокусай прекарва по-голямата част от живота си в крайречния регион Сумида, Токио, където се сдобива с поне 30 псевдонима и може би изпробва поне толкова различни стилове на рисуване. „Голямата вълна“ е първата картина от неговата поредица „36 гледки към планината Фуджи“.
„Много хора гледат на тази картина като есенция на японската култура“, смята Ацуко Окуда – главен куратор на музея „Сумида Хокусай“ в Япония.
„Семплата и могъща композиция на планината и формата на вълната удрят право в сърцето на този, който я наблюдава.“
Сред тези наблюдатели били френските импресионисти Едгар Дега и Клод Моне, както и нидерландският виртуоз Винсент Ван Гог, който бил влюбен в „Голямата вълна“. И те не са единствените. През 60-те години на 19-и век разпространението на укийо-е в Европа води до вълна на повишен интерес към Япония в Западния свят. Тази повишена популярност и любов към японското изкуство е позната като „японизъм“ (от френски: japonisme).
Въпреки това обаче гравюрите върху дървени блокчета не се възприемали като изкуство сред японското общество по време на периода Едо. Това казва Юкико Такахаши, шесто поколение собственик на издателската къща „Такахаши Кобо“.
„В някакъв момент укийо-е се пренесло в чужбина“, казва Такахаши, чието семейство произвежда укийо-е повече от 150 години.
„Ние, японците, не сме осъзнавали колко прекрасни са тези гравюри, защото сме ги възприемали като даденост в ежедневието ни.“
Въпреки популярността, която укийо-е донася на Япония, това изкуство е на изчезване в страната на изгряващото слънце. Тъй като, за да се придобие майсторство, са нужни поне десетина години, не много хора решават да се заемат сериозно с неговото изучаване. Днес в Токио има останали едва 25 майстори на укийо-е.
