П реди 80 години две атомни бомби бяха хвърлени върху Япония. Под два гъбообразни облака, създадени от огромната енергия, освободена от ядреното делене, градовете Хирошима и Нагасаки бяха опустошени и над 210 000 души бяха убити.
Следващото е базирано на свидетелствата на двама души, които са били изложени на последиците от двете бомбардировки и са видели как и двата града са изгорени до пепел. Те разказаха за своите болезнени преживявания и подчертаха, че подобно нещо никога повече не трябва да се случва, пише The Japan News.
Един познат град, преобразен
„Минами-Канон-мачи, Хирошима; на 3,5 километра от хипоцентъра“ и „10 август, Мацуяма-мачи, Нагасаки; изложен на радиация при влизане в града“.
Тези записи от официалното свидетелство за оцеляването след атомната бомбардировка на 88-годишната Аяно Хирашима от Нагасаки показват, че тя е била изложена на ядрена радиация както в Нагасаки, така и в Хирошима.
На 6 август 1945 г. тя е била на 8 години и е била ученичка в трети клас в началното училище. В 8:15 ч. сутринта този ден, докато е стояла на входа на училището и е протягала ръка за обувките си, докато се е готвела да излезе на детската площадка, погледът ѝ внезапно почервенял. Чула силен бумтящ звук и се озовала в капан под сградата. Успяла да изпълзи навън, водена от светлината, идваща през 10-сантиметрова пролука в развалините, и когато изпълзяла, открила, че градът, който познавала, е напълно преобразен.
Ayano Hirashima was at school in Hiroshima when the first bomb fell on August 6, 1945 — then fled to Nagasaki, becoming one of 130 people exposed to both bombs ⬇️ https://t.co/aZMGpa9SSo
— The Times and The Sunday Times (@thetimes) August 5, 2025
Тя се върнала боса у дома. Майка ѝ излязла от бомбоубежището им и я попитала дали е ранена. Тогава Хирашима за първи път забеляза, че краката ѝ кървят от парчета стъкло, забили се в тях. Покрай тях минала каруца, натоварена с мъртви тела.
Първоначално семейството ѝ живеело в Нагасаки, но около 18 месеца преди бомбардировките Хирашима, братята и сестрите ѝ и родителите ѝ се преместили в Хирошима поради работата на баща ѝ.
След експлозията скриновете в дома ѝ бяха преобърнати и от крановете не течеше вода.
На 9 август семейството решило да се върне в Нагасаки. Те не знаели, че в 11:02 ч. сутринта същия ден над града е избухнала друга атомна бомба.
На 10 август те пристигнали на гара Мичино-о, в северната част на Нагасаки. Те вървели през града към дома на баба и дядо ѝ. Нагасаки също бил напълно разрушен. По пътя тя видяла тялото на момиче в училищна униформа. Мозъкът ѝ бил оголен. Аяно видяла и хора, които били толкова силно обгорени, че полът им бил неузнаваем, и други, които били живи и стенели от агония.
„О, там има още един мъртвец.“ Докато броеше мъртвите хора, които беше видяла на пръстите си, сестра ѝ я смъмри, казвайки: „Не брой мъртвите.“ Тя беше изтръпнала от това, че е видяла толкова много смърт.
През 1968 г. тя получава удостоверение за оцелял след атомна бомбардировка, което по принцип дава право на притежателя му на безплатна медицинска помощ.
— Sri Lanka Guardian (@srlankaguardian) August 6, 2025
Тя е била разпозната като жертва от „тип 1“ на бомбардировката над Хирошима, което показва, че е присъствала на мястото, когато е била хвърлена атомната бомба, и жертва от „тип 2“ на бомбардировката над Нагасаки, което показва, че е влязла в засегнатата зона скоро след експлозията.
Родителите и братята и сестрите ѝ вече са починали. Тя е единственият останал член на семейството ѝ, който знае за ужасите на атомните бомбардировки от първо лице.
„Атомните бомби разтопиха хората. Те превърнаха хората в нещо нечовешко. Те никога повече не трябва да бъдат използвани“, каза тя категорично.
Купища трупове
Националните мемориални зали за мир в памет на жертвите на атомната бомбардировка в Хирошима и Нагасаки съдържат регистри на починали жертви, от които 25 са посочени като изложени на последиците от двете бомбардировки към юли. Точният брой на хората, изложени на двете бомбардировки, включително оцелелите, обаче е неизвестен.
Казутомо Имамичи, 91-годишен, от Инуяма, префектура Айчи, е един такъв оцелял. По това време той е бил ученик в пети клас в началното училище в Хирошима. На сутринта на 6 август 1945 г. той вървял към училище по обичайния си маршрут.
Внезапно той е ударен от светкавица и ударна вълна, която го отхвърля от мястото, където е стоял, на около 1,7 километра от хипоцентъра. Замаян, той става и хуква към училището, само за да открие срутената сграда и съучениците си, проснати на земята. Той не е успял да им помогне да станат, нито да провери заклещените под сградата, затова се е върнал у дома.
Той видял процесия от трупове, носещи се по реката. „Моля, дайте ми вода…“, казал човек, чиято кожа се белила, но той не можел да направи нищо. Осъзнал, че и двата му крака са изгорени, едва след като се прибрал у дома.
Домът му е бил на около 2,5 километра от хипоцентъра. Майка му и тримата му по-малки братя са невредими. На сутринта на 8 август те напускат Хирошима и се отправят към Нагасаки, където живеят родителите на майка му. На път за гарата те минаха покрай поле, където трупове бяха струпани като пирамида. На гарата се качиха на влак.
Около обяд на 9 август влакът спрял, преди да стигне до крайната си гара в Нагасаки, и не тръгнал повече. Те слезли от влака и прекосили планински проход. Когато стигнали до другата страна, видели град Нагасаки да гори. Нямали друг избор, освен да прескачат безброй тела и хора, стенещи за вода, докато продължавали напред.
„Думите не могат да го изразят. Беше истински ад“, каза той.
Влакът, с който се бяха возили този ден, закъснял по разписание, защото бил принуден да спира многократно по пътя си към Нагасаки поради фактори като предупреждения за въздушна тревога.
„Ако беше пристигнал малко по-рано, щяхме да бъдем точно в центъра на експлозията и нямаше да оцелеем“, каза Имамичи.
Около три месеца по-късно баща му се завръща от бойното поле и семейството се мести обратно в Хирошима. По пътя 4-годишният му брат, когото баща му е носел на гърба си, умира. Причината за смъртта му е неизвестна. По-късно се разкрива, че излагането на радиация може сериозно да навреди на хората и Имамичи подозира, че това може да е убило брат му.
„Бях изложен на радиация в Хирошима и преминах през пламъците в Нагасаки. Чудо е, че съм все още жив“, каза той и допълва: „Не искам никой друг да види ада, който аз видях.“
Дори след 80 години, той все още се задавя всеки път, когато си спомня тези сцени.
