В 8:15 сутринта на 6 август 1945 г. атомната бомба „Little Boy“ е пусната от борда на B-29 Superfortress „Енола Гей“, управляван от полковник Пол Тибетс-младши.
Първото атомно оръжие, използвано във война, безшумно се спуска в продължение на 43 секунди. Парашутът, разгърнат зад нея, забавя падането ѝ достатъчно, за да позволи на екипажа да се отдалечи от мястото на експлозията.
На около 590 метра над японския град Хирошима, бомбата избухва с ослепителна светлина и невъобразима сила.
Макар че пропуска основната цел – мостът Айой – с едва 240 метра, детонацията над хирургическата болница „Шима“ унищожава всичко в радиус от 1,5 км. Ударната вълна разтърсва самолета, вече на 10 километра от епицентъра.
The full horror of atomic bombing of Hiroshima revealed 80 years on https://t.co/bfocLb6C2U
— World News 24 (@WorldNewss247) August 5, 2025
На борда на един от другите самолети – „Necessary Evil“ – наблюдатели заснемат издигащия се гъбовиден облак, който достига над 14 500 метра височина.
Реакцията сред екипажите е смесица от страхопочитание и дълбоко безпокойство. Обичайната еуфория след успешна мисия отсъства. Вместо това се възцарява мълчание. Самолетите се отправят обратно на югоизток към базата, а под тях Хирошима пламти в хаос.
Температурата в нулевата точка се изчислява на няколко хиляди градуса – приблизително колкото тази на слънчевата повърхност. Експлозията, съчетаваща огнено кълбо и ударна вълна, разрушава сгради, изпепелява тела и покрива града с облак пепел. 13 км от центъра на Хирошима са обхванати от огнени бури. Четиридесет хиляди души загиват моментално.
Още поне 30 000 умират от раните си в следващите 48 часа.
- Мисията, която промени света
Операцията започва от остров Тиниан в Тихия океан в ранните часове на същия ден. Полковник Тибетс, командир на елитната 509-та смесена група, получава запечатани заповеди от генерал Къртис Лемей – операция „Специална бомбардировачна мисия №13“.
Хирошима е избрана като цел заради стратегическото си значение – ключова индустриална зона и военен център. Вторичните цели са Кокура и Нагасаки. В радиус от 80 км не се допуска присъствие на други съюзнически самолети – за сигурност и секретност.
Американски военноморски кораби и подводници са разположени около Японските острови в готовност да спасят екипажа при нужда.
Подготовката е изключително строга. Генерал Лемей е лично претърсен, преди да бъде допуснат да види атомното устройство в техническата зона. Бомбата „Little Boy“, базирана на обогатен уран, е сглобена частично едва след излитането, за да се избегне риск от инцидент.
Капитан Уилям „Дийк“ Парсънс – оръжеен техник от проекта „Манхатън“ – убеждава командването на базата да заредят бомбата във въздуха.
The full horror of atomic bombing of Hiroshima revealed 80 years on https://t.co/E06hiSHrYs via @DailyMail
— Heather Venter (@heather_venter) August 5, 2025
След като самолетът е подготвен и изрисуван с името на майката на Тибетс – „Enola Gay“, 3,6-метровата бомба е вдигната в бомбения отсек. Надписите по нея включват послание: „До император Хирохито – от момчетата на Индианаполис“.
Нощта преди мисията минава в напрежение. Казано им е да си починат, но малцина успяват да заспят. Тибетс играе карти, за да се разсее.
Променени са две ключови неща: позивната на самолета е сменена от „Victor“ на „Dimples“, а „Енола Гей“ ще лети на по-ниска височина, докато бомбата не бъде въоръжена.
- Към Хирошима – с ясно небе и без предупреждение
Около 3:00 ч. сутринта самолетите излитат – „Enola Gay“, „Necessary Evil“, „The Great Artiste“ и „Big Stink“. Час преди тях три други B-29 са изпратени да докладват за метеорологичните условия над целите.
Над Иво Джима Парсънс и лейтенант Джепсън активират бомбата. Самолетът се изкачва на 9 000 метра височина.
Скоро Тибетс получава доклад: над Хирошима небето е ясно – целта е потвърдена.
Бомбардировачът майор Том Фереби поема управлението. Айой – Т-образният мост, избран за ориентир – се появява в полезрението. Фереби започва финалния щурм.
В този момент градът живее обичайния си сутрешен ритъм. Хора отиват на работа, деца пристигат в училища. Населението не е предупредено. Фалшива тревога по-рано е върнала хората по домовете им.
- Ад на земята: разказите на оцелелите
Осемгодишният Хауърд Какита, на гости от САЩ, си играе с брат си, когато избухва светлината. Баба им е ранена от счупено стъкло, но оцелява. Домът им пламва. Момчетата се измъкват живи, но улиците са покрити с овъглени тела и ранени, с разкъсана кожа. Мнозина умират след като пият вода – вътрешните им наранявания са фатални.
Сетуко Търлоу, тогава на 13 години, работи във военен обект. Вижда ярка светкавица и се озовава под развалините. Спасена от непознат, тя е свидетел на невъобразим ужас - приятелите ѝ са мъртви, живите - обгорени и в шок.
Сумико Огата носи ранения си брат през огъня. Мицуко Кошимизу спасява съученици от сринатото училище. Паниката е повсеместна. Хора със страшни изгаряния стенат, викат за помощ, но медицинска помощ няма. 90% от сградите в града са унищожени. 14 от 16 болници са сринати, медицинският персонал – убит. Спешните служби не съществуват.
Железопътни линии са разтопени, квартали – изличени. Някога процъфтяващ град е превърнат в горяща пустош.
- Шок в Япония, екстаз в Америка
Въпреки мащабното разрушение, Токио не осъзнава пълната картина. Първоначалните съобщения омаловажават щетите. Хирошима е напълно откъсната от комуникация. Оцелелите бягат към околните планини в търсене на безопасност.
Общо 80 000 души умират мигновено. Десетки хиляди загиват в следващите дни и седмици от рани и радиация.
На Тиниан, „Енола Гей“ се приземява в 14:58 ч. посрещнат от офицери и генерали. Генерал Карл Спаатц лично връчва Кръста за изключителна служба на Тибетс.
На въпрос на Лемей дали има още бомби, Тибетс отговаря: „Да, има още една“ – плутониевата „Дебеланката“, която по-късно ще порази Нагасаки.
Телеграма известява президента Труман, намиращ се на борда на USS Augusta, по път за дома след Потсдамската конференция със Сталин и Чърчил. Той възторжено обявява пред екипажа: „Това е най-великото събитие в историята!“
Корабът избухва в аплодисменти и свирки.
- Мълчание след бурята
Но за мъжете, участвали в мисията, ликуването е кратко. Жизнерадостните шеги и обичайното празнуване липсват. На борда на „Necessary Evil“, навигаторът лейтенант Ръсел Гакенбах си спомня тишината:
„Вместо облекчение, цареше страхопочитание и осъзнаване, че сме станали част от нещо, което светът не е виждал – нещо, което ще промени войната и човечеството завинаги.“
Над Хирошима, гъбовидният облак продължава да се издига – сякаш жива сила.
Полковник Тибетс по-късно ще каже, че дори Данте би бил ужасен от гледката.
За онези на земята, това е било самият Ад.
Град, който някога е изпратил в морето японския флот за атака над Пърл Харбър, сега е превърнат в гробище – в безмълвна, изпепелена равнина.
