О т самото си създаване телевизионните сапунени сериали, наречени сапунени опери, имат своята вярна публика навсякъде. Те нямат за цел да се занимават по-задълбочено със социалните проблеми, не изискват твърде много интелектуална ангажираност и от тях няма да научите нито една важна информация за нищо важно в света. Тяхната единствена цел е просто да осигурят на зрителите забавление за известно време. Затова може да ви изненада, че според най-новите изследвания любимата ви теленовела, която без съмнение гледате от години, е доста опасна за мозъка ви.
Точно това твърди австрийският невролог Ервин Хелингер от университета в Залцбург: това, което се случва в мозъка ни, докато гледаме сапунени опери, може да бъде наистина опасно.
Сапунените опери са сериали от драматичен тип, характеризиращи се с липсата на класическа пауза, тоест тяхната продължителност във времето е неограничена. В началото те имат преглед на основния сюжет и героите, но с течение на времето сюжетът и героите се разклоняват на безброй подсюжети, към които постоянно се добавят нови герои, като по този начин се опитват да задържат вниманието на зрителите и да увеличат гледаемостта. И това, изглежда, е много успешно: сапунените опери се произвеждат в огромни количества и имат висока гледаемост навсякъде – това е индустрия за милиарди долари.
Хелингер обаче твърди, че сапунените опери могат да бъдат също толкова вредни, колкото и пристрастяването към наркотиците, защото могат да причинят „обща апатия, раздразнителност, личностни разстройства и дори деменция“. Според него сапунените сериали представляват заплаха поради действието на "огледални" неврони.
А именно в сапунените опери всички ситуации са представени изключително опростено и повърхностно, а героите са представени чрез стереотипи, с които лесно се идентифицираме. И точно за това са отговорни невроните, които са от съществено значение за разбирането на поведението и намеренията и за научаването на умения чрез имитация. Заради тях мозъкът започва да мисли, че правилата и механизмите на измислицата работят в действителност.
Всеки знае, че докато гледаме филм, понякога можем да развием толкова силна връзка с някой от героите, че да се чувстваме сякаш това, което се случва на него, се случва на нас или на любим човек, така че страдаме с него, мразим виновника и се надяваме да бъде наказан. Някои хора могат да се идентифицират с филмови или телевизионни герои толкова много, че започват да говорят за тях, сякаш са истински. Тъй като историята продължава безкрайно и се развива бавно, имаме време да изпитаме емоциите по същия начин, както и героите. Някои хора са искрено разстроени и недоволни, когато любимата им сапунена опера най-накрая свърши. Липсват им главните герои, дори могат да се почувстват празни.
За всичко това са отговорни "огледалните" неврони. Те могат да ни отдалечат от реалността и да изкривят представата ни за реалността. Този вид интензивна емоционална ангажираност означава, че мозъците ни произвеждат повече от хормоните кортизол и адреналин. Като си играят непрекъснато с емоциите ни, сапунените опери причиняват физически дисбаланси.
Като допълнително доказателство за лошия ефект на сапунените опери върху мозъка, тестовете, проведени от испанския Национален център за оценка на висшето образование (Ceneval), показват, че младите хора, които често гледат мелодраматични сапунени опери, са получили средно 12 точки по-ниски резултати на приемните изпити отколкото тези, които са гледали други видове програми.
