Най-голямото инженерно постижение на XIX в.: Железницата, променила историята на САЩ

Т я разпространява англоевропейската култура в страната и води до разцвет на търговията, но историята на китайските работници, които са построили трасето, до голяма степен е забравена. Става дума за уникалната трансконтинентална железница, която изцяло променя историята на САЩ. Ето какво разказва за нея BBC.

"Почти можеш да усетиш болката, която са изпитали строителите", казва Роланд Хсу, застанал в тунелите на влака покрай връх Донър в калифорнийските планини Сиера Невада.

Начупени и неравни, стените на тунела едва ли приличат на такива, направени от съвременни машини.

Вместо това през 60-те години на XIX в. екипи от китайски работници пробиват гранита и старателно издълбават на ръка 15 тунела през Сиера Невада, за да може първата трансконтинентална железница да преведе пътниците на 1800 мили от Сакраменто, Калифорния, до Омаха, Небраска, като съкрати времето за пътуване от шест месеца на само шест дни и завинаги промени нацията.

"Четирима мъже трябвало да държат голям железен прът, за да пробият ръчно дупка в гранита", казва Хсу, директор на изследователския проект на Станфорд "Китайски железопътни работници в Северна Америка" (CRWNAP), който се стреми да хвърли повече светлина върху преживяванията на китайските железопътни работници.

"Петият човек е ударял с ковашки чук. След това са завъртали щангата на четвърт оборот и я удряли отново, и така нататък. Така са пробивали дупката, за да може след това да се натъпче черният прах, тогава е нямало хидравлика."

Theodore Judah, chief engineer and founder of the Central Pacific Railroad, was born #OnThisDay in 1826. He was nicknamed "Crazy Judah" for suggesting running a railway through the Sierra Nevada mountain range in the USA as most people thought it was imp… https://t.co/FD5uQQf0fZ pic.twitter.com/CAQ9UCaQWP

— Tomorrow's Engineers (@Tomorrows_Eng) March 4, 2019

Този напрегнат строителен процес означава, че работниците са разчиствали само по няколко сантиметра на ден; за пробиването на дългия почти 1700 фута тунел на връх Донър са били необходими две години и половина.

Този монументален инженерен подвиг има огромни последици за историята и икономиката на САЩ. Благодарение на него търговията процъфтява и до 1880 г. железницата пренася товари на стойност 50 млн. долара годишно. С появата на нови градове по протежение на железопътната линия се променя мястото, където живеят американците, стимулира се разширяването на запад и пътуването става по-достъпно.

Но проектът също така опустошава горите, разселва много индиански племена и бързо разширява англоевропейското влияние в цялата страна. И това е струвало скъпо - около 1200 китайски работници са загинали по време на шестгодишното строителство, а тези, които са оцелели, са били подложени на расова дискриминация и заплахи.

Днес влакът Zephyr на Amtrak все още се движи по голяма част от най-трудните участъци, направени от китайските работници преди повече от 150 години. Изкачвайки се през планините Сиера Невада, пътуването предлага обширни гледки към заснежени върхове и масиви от високи борови и елови дървета.

Възможно е да се запознаете отблизо с работата на китайските работници и пеша. Близо до Националната гора Тахо, покрай пътя Donner Pass Road, табела обръща внимание на "Китайската стена" - 75-метрова подпорна стена, която и днес здраво държи пръстта над нея на място, за да не погребат свлачищата трасето. Наречена "инженерно чудо" от Историческото дружество Тръки-Донър, което е поставило табелата, стената е построена от китайски "майстори строители", които са я направили, като са подреждали камъни един върху друг, без цимент или хоросан.

#PhotoFriday 20,000 Chinese built the Western section of the transcontinental railroad in the United States, 1200 of them died - and then they were erased from history: Ghosts of Gold Mountain by Gordon H. Chang (2019) #China #USA #History #railway pic.twitter.com/qovCMynbmE

— Laurence Westwood (@LWestwoodAuthor) November 11, 2022

Точно над стената се намира участък от железопътната линия, който вече не се използва, но е достъпен за смели туристи. Релсите са премахнати и сега пътят е немаркирана пътека. На повече от 7000 фута надморска височина тя се отваря към живописни гледки към езерото Донър в далечината. Тук туристите могат да преминат през поредица от тунели, включително дългия близо 1700 фута Тунел № 6 - най-дългият от 15-те тунела, прокопани в планината - заедно със снежните навеси, които са били построени за защита на релсите.

Чувството е зловещо - и да, болезнено - да стоиш на входа на един от тунелите и да виждаш малката слънчева светлина в другия край, знаейки не само колко трудно е било да се издълбае този отвор, но и колко лошо са се отнасяли с китайските работници. В един момент, в опит да ускорят строителството, те работят денонощно, като всеки екип е обвит в тъмнина в продължение на часове.

Сега тези структури са свидетелство за тяхната пот и жертвоготовност. Те отразяват и едно наследство, което дълго време е било заличено от историята на САЩ. Но с неотдавнашното нарастване на антиазиатската омраза в САЩ се подновиха усилията - включително създаването на първия национален азиатско-тихоокеански американски музей и приемането на нови закони в Илинойс, Ню Джърси и други щати за преподаване на историята на азиатските и тихоокеанските островитяни на учениците в училищна възраст - за признаване на ролята на китайските работници в завършването на такъв монументален подвиг. 

Four 4,000 to 5,000 km long transcontinental railway lines connect the east and the west coasts of USA.

Each of these lines offers spectacular views of the landscape as the lines traverse through the Appallachian Mountain Rangr in the east and the Rockies in the west and the... pic.twitter.com/iLfXhuiKC8

— Trains Are Best, Alok Kumar Verma, IRSE (Retd) (@trains_are_best) May 23, 2020

"Това е най-голямото инженерно начинание на XIX век", казва Кони Янг Ю, историк, чийто прадядо е бил един от китайските железопътни работници. "И да си помислим, че именно китайците ще построят релсите, които ще обединят щатите с железопътен транспорт."

Китайските работници никога не са били предназначени да построят най-голямата железопътна линия в САЩ. Конгресът е възложил на Централната тихоокеанска железница (Central Pacific Railroad - CPRR) и на Юниън тихоокеанската железница (Union Pacific Railroad) да построят железопътна линия, която да свърже страната. По това време обаче CPRR не е могла да наеме достатъчно бели работници, тъй като много от тях са напуснали заради по-добре платени възможности в мините.

През 1864 г. CPRR започва да наема китайски работници в отчаян опит да спази крайния срок. Много от първите китайски работници вече са били в Калифорния, привлечени от златната треска в края на 40-те и началото на 50-те години на XIX век.

Още повече хора са наети от Китай с обещания за постоянна работа и заплащане. В крайна сметка по данни на CRWNAP около 20 000 китайци са се трудили на железницата, което е съставлявало до 90 % от работната сила на CPRR. 

От изток железопътната линия Union Pacific започва да се строи на запад. Частта от проекта на CPRR безспорно е била по-трудна, тъй като техните релси е трябвало да преминат през могъщата Сиера Невада - планинска верига, чиито върхове достигат над 14 000 фута височина - преди да се присъединят към релсите на Union Pacific Railroad. 

Изграждането на това трасе означавало изсичане на храстите, подравняване на хълма и полагане на релсите, като по-голямата част от тази работа също била извършена от китайски работници. Често те работели по 10-11 часа на ден, шест дни в седмицата, и не почивали през зимата, когато бурите можели да натрупат няколко метра сняг за един ден. Но въпреки ангажираността им, според CRWNAP някои от тях са получавали само половината от заплатата на белите работници. КПРНВ също така не си правел труда да следи за тяхната самоличност, като ги наричаше небрежно маса "Джон Чайна".

The Transcontinental railroad was completed on May 10, 1869. The Union Pacific and Central Pacific met railways and connected the east and west coasts of North America. An impressive feat that helped forge the United States of America #history #railways #USA pic.twitter.com/AsKNz7qlIb

— Max Thompson (@maximusPicius) May 10, 2020

След завършването на Трансконтиненталната железница през 1869 г. се полагат всички усилия за изкореняване на всички хора от китайски произход от Съединените щати чрез местни и щатски закони, нападения на тълпата и линчуване.

Някои от тях се завръщат в Китай, макар че малък брой от тях са наети за поддръжка на железопътната линия. Останалите се опитват да се установят на места като Тръки, Калифорния, голям железопътен град в близост до Донър Саммит. Те създават предприятия като перални услуги и ресторанти. В един момент китайските имигранти съставляват 30-40% от населението на Тръки. Скоро обаче става ясно, че те не са добре дошли.

През 1875 г. пожар изпепелява китайския квартал на Тръки. Въпреки че за причините за пожара са обвинени китайците и техните дървени сгради, скоро става ясно, че тези пожари не са били случайни.

Китайската общност е принудена да се пресели от другата страна на река Тръки, където още пожари унищожават техните домове и предприятия - многократно. При един особено подъл акт няколко бели мъже подпалват домовете си и след това стрелят по китайските жители, докато те бягат от пожара. Извършителите са заловени и съдени, но в крайна сметка са оправдани.

След това се появява методът "Тръки" - усилие на белите жители на града да бойкотират китайските предприятия и всички търговци, които са имали бизнес с членове на китайската общност.

До края на 80-те години на XIX в. китайската общност е намаляла до едва няколко души. В цялата страна други китайски общности са прогонени или унищожени по подобен начин. Националната антикитайска омраза, подхранвана от страха от конкуренцията на пазара на труда, както и от чувството за морално превъзходство над китайците, достига своята кулминация през 1882 г., когато Конгресът приема Закона за изключване на китайците, който забранява на всички лица от китайски произход да влизат в САЩ. Той е отменен едва през 1943 г.

DID YOU KNOW prior to the construction of the Transcontinental railway in the USA it cost nearly $1,000 to travel across the country, after the completion of the railway it cost $150.00,it took 7 yrs to build, largely by Irish, Mormons and Chinese. pic.twitter.com/x0zFHu0uxM

— Mary Bruce (@MaryBruce5122) March 26, 2019

Днес град Тръки, както и по-големият район на езерото Тахо, е популярна ски дестинация - Палисейдс Тахо , разположен само на 10 мили южно от Тръки, е домакин на Зимните олимпийски игри през 1960 г. Курортът Sugar Bowl, послужил за вдъхновение на Уолт Дисни за късометражния анимационен филм от 1941 г. "Изкуството на карането на ски", е обърнат с гръб към тунелите, построени от китайските работници.

И все пак, въпреки цялото международно внимание, почти няма признаци, че китайските имигранти някога са имали значително присъствие в региона. Разхождайки се из центъра на Тръки, единственият намек за китайското наследство е плоча, която обозначава тухлена сграда, в която някога се е помещавал китайски магазин за билки.

Но успехът на Трансконтиненталната железница и жестоките последици от нея не бива да се забравят, казва Ю. "Фактът, че това се е случило, че може да се случи отново и се е случило отново... ето защо продължаваме да говорим за това и защо не можем да спрем."