З а турците той е не само президент, но и баща. За него не може да чуете лоша дума. Защото Мустафа Кемал успява да обедини турците, да създаде република Турция и да направи от останките на една сгромолясана империя – светска държава.
Днес милиони турци в цялата страна отбелязват 81 години от смъртта на Ататюрк.
„Суверенитетът безусловно принадлежи на народа“
Турция е обявена за република на 29 октомври 1923 г. Неин първи президент е Мустафа Кемал. Той действа с твърда ръка и на 3 март 1924 г. премахва халифата. След това прогонва всички членове на османската династия извън страната. Месец по-късно Турция се сдобива с пълна републиканска конституция. Тогава в нея е записано, че ислямът остава държавна религия. През април 1928 г. тази клауза е премахната и Турция се превръща в изцяло светска република.
В началото все още има фракции, които са враждебни към неговата политика, включително религиозни консерватори, търговци. Въпреки това партията на Мустафа Кемал, която става Републиканска народна партия, доминира над всички събрания до 1950 г. В този период събранията включват професионалисти от градовете и служители с висше образование. Те се различават от неграмотните турски селяни и извършват революция от върха.
Опозицията
Президентът управлява доста автократично. Един заговор за убийството му през 1926 г. му дава шанс да се справи със своите съперници, които са съдени от специален съд. Много от тях са осъдени на смърт, лишаване от свобода или заточение. Опозицията извън парламента, включително кюрдските бунтове от 1925 г. , 1930 г. и 1937 г., е мощно потисната.
Политиките на големия реформатор
Мустафа Кемал поддържа шест основни принципа:
- републиканство
- национализъм
- популизъм
- държавно планиране и контрол
- секуларизъм
- революция
Под революция се разбира радикалната реорганизация на политическата, социалната и икономическата система.
Популизмът се изразява в усилието да се разпространи новата концепция за национална култура в провинциалните градове. Създаването на чувство за национализъм е насърчавано от промени в учебните програми, пренаписването на историята, за да се прослави турското минало, „пречистването“ на езика чрез намаляване на броя на думите с чужд произход и отказ от панислямски, пантюркски и паносмански цели във външната политика.
Държавното планиране и контрол представлява движението към икономическо развитие, контролирано от държавата. Недостигът на квалифицирана работна ръка и предприемачи, както и липсата на капитал стимулира тази политика през 30-те години.
Секуларизмът включва реформата на законите.
Премахнати са религиозните съдилища и училища (1924 г.). Също така е приета светска система на семейното право. Арабската азбука е заменена с латинска. Това е важна стъпка към секуларизма и улеснява обучението.
Други мерки включват приемането на Григорианския календар, който се използва съвместно с мюсюлманския календар от 1917 г.; замяната на петък с неделя като почивен ден; приемането на фамилни имена.
Във връзка със Закона за фамилиите Мустафа Кемал приема фамилията Ататюрк, което означава „баща на турците“.
Най-поразителната промяна обаче е премахването на носенето на фес (1925 г.). Реформаторите смятат феса за културна изостаналост. Също така е забранено носенето на клерикални дрехи извън местата за поклонение.
Тези промени, съчетани с премахването на халифата и премахването на дервишките закони след кюрдско въстание през 1925 г., нанасят огромен удар върху позицията на исляма в социалния живот, завършвайки процеса, започнат в реформите на Танзимат по време на османците. Със секуларизма се постига стабилно подобряване на състоянието на жените, които получават право да гласуват и да заседават в парламента.
Ататюрк е човек, който прави изключително много, за да оформи хода на историята. Най-голямото му наследство е светска демокрация в Турция.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram
