О т повече от 100 вида главоболие, мигрената е най-вероятната причина хората да потърсят лекарска помощ. Тя е много повече от просто силна болка - мигрената е сложно неврологично заболяване, което причинява интензивна, пулсираща болка, съпроводена със силно гадене, повръщане и изключителна чувствителност към светлина и звук, пише New York Post.
Около 12% до 15% от хората изпитват мигрена, но жените са три пъти по-склонни да страдат от нея в сравнение с мъжете. Засегнатите момчета и момичета са сходен процент до настъпването на пубертета, когато разпространението на състоянието скача до 18% при жените спрямо 6% при мъжете.
3 major myths about migraines - and the fastest ways to get over them https://t.co/adcRzeAiJt pic.twitter.com/MiYzS453QZ
— New York Post (@nypost) August 17, 2026
Мигренозните пристъпи често започват през юношеството или в началото на 20-те и 30-те години. В тази възраст те често биват омаловажавани като нещо, което страдащите просто трябва да „изтърпят“.
Ето как да разберете дали имате мигрена или обикновено главоболие, как да намалите риска и кои са най-бързите начини да намерите облекчение.
- Как да различим мигрената от обикновеното главоболие
За разлика от типичното главоболие, мигренозните пристъпи обикновено включват много по-широк спектър от прояви.
Те често са съпроводени от мъчителни симптоми като гадене, повръщане, световъртеж и повишена чувствителност към светлина, шум или дори миризми.
За много хора болката е само един от елементите на състоянието. Мигрената може сериозно да затрудни ясната мисъл, концентрацията, работата, ученето и извършването на ежедневните задължения.
Болката може да попречи и на съня, създавайки омагьосан кръг, който прави следващите пристъпи още по-трудни за овладяване.
Мигренозните пристъпи са свързани и с повишен риск от сърдечносъдови заболявания и психични състояния, включително депресия, тревожност и посттравматичен стрес.
Важно е да се обръща внимание на повтарящите се симптоми, вместо да се отписват просто като обикновено главоболие. Проследяването на това кога се появява болката, колко продължава и дали е придружена от гадене или чувствителност към светлина може да помогне на лекарите да поставят точна диагноза.
Пациентите трябва да настояват за здравето си и да насърчават близки и приятели с подобни симптоми също да потърсят специализирана медицинска помощ.
- Най-големите митове и погрешни схващания за мигрената
Един от най-разпространените митове е, че за мигренозен пристъп се зачита само болка с интензитет „10 от 10“, която кара човек да остане на легло в тъмна стая. Много хора предполагат, че имат обикновено главоболие, само защото болката им е по-лека.
Друга честа заблуда е, че всички мигренозни пристъпи са съпроводени от т.нар. аура – временен неврологичен предупредителен сигнал, който се появява преди или по време на самия пристъп.
Аурата обикновено се развива постепенно в рамките на 5 до 60 минути и може да включва зрителни, сетивни или двигателни смущения, въпреки че зрителните нарушения са най-често срещаните.
В действителност около две трети от хората с мигрена никога не изпитват аура.
Много хора бъркат мигренозния пристъп и със синусово главоболие или инфекция, тъй като мигрената засяга нервни окончания в областта на лицето и може да предизвика запушен нос, хрема, сълзене и лицева болка.
В резултат на това пациенти често търсят личния си лекар или специалист по уши, нос и гърло с очакване да им бъде предписан антибиотик, когато истинската причина всъщност е мигрена.
- Какво причинява мигрената и как да намалим риска
Проучванията показват, че мигрената е резултат от комбинация между генетични фактори и въздействие на околната среда.
Стресът е сред най-силните катализатори, но той не винаги е пряк виновник. Данните сочат, че както рязкото повишаване, така и спадът в нивата на стресовия хормон кортизол могат да провокират пристъп. Хормоналните колебания – особено промените в нивата на естрогена – също играят ключова роля, най-вече при жените.
Промените в режима на съня, дехидратацията и нередовното хранене допълнително увеличават риска.
Вместо да се търси единичен дразнител, е важно да се гледа цялостната картина. Нарушеният съпътстващ режим, пропуснатото хранене и необичайно стресиращият ден в комбинация правят вероятността от развиване на мигренозен пристъп много по-голяма, отколкото наличието на само един от тези фактори.
За да намалите риска, поддържайте добра хидратация, хранете се по режим, спазвайте стриктен график за сън през цялата седмица и намерете здравословни начини за справяне със стреса.
- Най-ефективните и бързи методи за лечение
Терапията при мигрена се разделя на две основни категории: остро лечение, което спира пристъпа след неговото начало, и превантивно лечение, което намалява честотата на поява. Добрата новина е, че днес съществуват множество възможности.
За бързо облекчение някои хора използват медикаменти без рецепта като ибупрофен или напроксен, макар че с тях не бива да се прекалява поради риск от стомашно-чревни странични ефекти.
Лекарствата с рецепта включват триптани, които отдавна са основен стандарт за овладяване на пристъпите, както и гепанти – по-нов клас медикаменти, блокиращи болката. Одобрените от здравните органи невромодулационни устройства са друга съвременна алтернатива, използваща електрическа стимулация за прекъсване на сигналите за болка.
За хора с чести или тежки пристъпи се препоръчва системно превантивно лечение.
Поведенческите терапии предоставят едни от най-силните доказателства за превенция. Те включват когнитивно-поведенческа терапия, помагаща за овладяване на стреса и негативните мисловни модели; биофийдбек (биологична обратна връзка), който учи на контрол върху физическите реакции като мускулното напрежение; както и техники за релаксация и дълбоко дишане.
Изследователите откриват обещаващи резултати и при практики, свързващи ума и тялото, като майндфулнес, докато акупунктурата и йогата също носят облекчение при част от пациентите. Доказано е, че редовните физически упражнения също разреждат честите пристъпи.
Някои хранителни добавки, включително магнезий и рибофлавин (витамин B2), разполагат с научни доказателства в подкрепа на ефективността им за превенция.
Съществуват и официално одобрени превантивни медикаменти под формата на таблетки, инжекции и други формулировки, което позволява на лекарите да съставят индивидуален план спрямо специфичните симптоми и честотата на пристъпите при всеки пациент.
