У потребата на хормонално-заместителна терапия (ХЗТ) за облекчаване на последиците от менопаузата, дори за кратки периоди, е свързана с по-висок риск от деменция в национално проучване от Дания, но е възможно когнитивните нарушения да не се дължат на лечението, заявиха изследователи в сряда.
Проучването, публикувано в The BMJ, противоречи на някои по-ранни проучвания, които показват, че ХЗТ може да предпазва от влошаване на когнитивните способности, ако лечението е започнало близо до началото на менопаузата.
Изследването е затруднено от факта, че учените не са могли да разграничат причините, поради които ХЗТ е била предписана на първо място - за лечение на промени в съня, настроението, паметта и мисленето - от ранните симптоми на деменция.
Поради това при някои от жените, лекувани с ХЗТ в проучването, симптомите, които са предизвикали терапията, може всъщност да са отразявали ранни неврологични промени.
[gallery]12845[/gallery]
Д-р Сара-Наоми Джеймс от MRC Unit for Lifelong Health and Ageing към University College London, която не е участвала в датското изследване, заяви, че проучването "има фундаментални ограничения" в способността си да интерпретира връзката между ХЗТ и деменцията, като се има предвид сходството между причините за предписване на ХЗТ и ранните симптоми на деменция.
"Това ново проучване само по себе си не би трябвало да промени практиката", казва Джеймс в изявление.
От 2000 г. изследователите проследяват повече от 60 000 датски жени, включително 5589, които развиват деменция. Общо близо 18 000 от тях са приемали ХЗТ с комбинация от естроген и прогестин, като половината са започнали лечението преди 53-годишна възраст, а половината са го спрели в рамките на четири години. Приблизително 90 % от тях са използвали перорални лекарства.
В сравнение с жените, които никога не са използвали ХЗТ, при тези, които са я използвали, рискът от евентуално диагностициране на деменция е бил с 24% по-висок.
Рискът се увеличава с продължителността на лечението, като достига 74 % при повече от 12 години ХЗТ.
Как изследователите са установили тази връзка?
ХЗТ е била широко предписвана преди 2003 г., когато голямо рандомизирано проучване установи, че комбинацията естроген/прогестин е свързана с двукратно увеличение на риска от деменция сред жените над 65 години.
Последвалите проучвания не показват повишен риск от деменция, когато ХЗТ е започнала да се прилага на възраст 50-55 години или малко след менопаузата. В датското проучване обаче връзката между употребата на ХЗТ и деменцията се запазва, независимо дали лечението е започнало преди или след 55-годишна възраст.
[gallery]5505[/gallery]
Авторите на редакционна статия, публикувана заедно с доклада, отбелязват ограниченията на проучването, като пишат: "Наблюдаваните асоциации могат да бъдат артефактни и не трябва да се използват за извод за причинно-следствена връзка между хормоналната терапия и риска от деменция" или за подпомагане на лекарите и пациентите при вземането на решения относно използването на ХЗТ.
Ръководителят на изследването д-р Амани Мейди от Изследователския център на Датското дружество за борба с рака в Копенхаген заяви, че макар изследването да не може да докаже, че ХРТ допринася за деменцията, причинно-следствената връзка "е биологично вероятна" и са необходими допълнителни изследвания.
Междувременно, поради добре познатите неблагоприятни ефекти на ХЗТ, включително повишен риск от рак и кръвни съсиреци, експертите в Дания съветват жените със симптоми на менопауза първо да опитат интервенции върху начина на живот, като например физически упражнения, свеждане до минимум на употребата на алкохол и кофеин, отказ от тютюнопушене и поддържане на здравословно тегло, каза Мейди.
Ако промените в начина на живот не помогнат и няма медицински причини за избягване на ХЗТ, лекарите се съветват да предписват хормонална терапия с възможно най-кратка продължителност и най-малка доза, каза тя.
Северноамериканското дружество за менопауза съветва: "При жени на възраст под 60 години или които са в рамките на 10 години от настъпването на менопаузата и нямат противопоказания, съотношението полза-риск е благоприятно за лечение на обезпокоителни вазомоторни симптоми и предотвратяване на костната загуба."
