Марио Хосен: С личността на Паганини ме свързва кауза и съдба

Н а 25 ноември Паганини и Шопен ще се изправят един срещу друг с най-ярките произведения от своето творчество чрез виртуозни съвременни интерпретатори. Това са цигуларят Марио Хосен и пианистът Адриан Йотикер. Музикалният дуел ще бъде в основата на зрелищния концерт-спектакъл „Между два свята“, който ще бъде представен в понеделник в Зала 1 на НДК.

Срещаме се със световноизвестния виртуоз и интерпретатор на Паганини – маестро Марио Хосен, който ни разкрива част от емоцията на предстоящия концерт, любовта към музиката, събираща душите в едно и философията, която споделя със своите студенти.    

- Здравейте, маестро. След броени дни българската публика ще Ви види на сцената на Зала 1 на НДК в един мащабен концерт-спектакъл. Разкажете ни повече за „Между два свята“.

„Между два свята“ е необикновен, защото е нов и неподражаем като концепция и изпълнение. Интересен, защото е традиционен и същевременно разчупен и модерено представен. Визуализацията е в ръцете на изключителен екип. Концертът-спектакъл е особен и за изпълнителите – изпълнен е с вдъхновяваща за тях тематика!

- На сцената до Вас ще застане швейцарският пианист Адриан Йотикер, а диригент ще бъде Кристиан Шулц. От колко време работите с тези големи имена и кога се пресрещнаха пътищата Ви?

И с двамата ме свързва дългогодишно приятелство. С Адриан бяхме поканени да направим рецитал в Цюрих и това бе първата ни среща преди повече от 15 години. С Кристиан се запознахме във Виена преди няколко години. Това че сме и семейни приятели, е много важно, особено когато се създават нови творчески идеи. Работата по проекта, който свързва световете на Паганини и Шопен, ни забавлява и вдъхновява. Атмосферата на целия ни творчески и организационен екип е много позитивна, работи се много леко и приятно. 

- Връзката Ви с Паганини едва ли може да бъде обяснена единствено на рационално ниво. Припознавате ли се в този темперамент, променил завинаги сценичното представяне в класическата музика?

Мисля, че с личноста на Паганини ме свързва нещо много по-силно. Кауза и съдба. Това, че на мен се падна честта да съм изпълнител на последните незаписани оригинални произведения на Паганини, както и да бъда редактор на цялото му творчество за цигулка и оркестър за издателство Доблингер, във Виена, срещата ми с неговите ръкописи и много други необяснима състояния по време на стотиците ми изпълнения на Паганини, не мога да обясня само на рационално ниво. 

Образът на Паганини, който познавате от киното и популярната литература, не е отговаря на истината за този голям творец. Историите за връзките му с дявола, наркотиците, алкохола и разврата нямат нищо общо с живота на Паганини, какъвто го познаваме ние специалистите от истинските богати извори. От друга страна незаслужено и от самите музиканти десетилетия се игнорират и неговите оригинални произведения, изпълняват се и се преподават по начин, който няма нищо общо с желанието на композитора. Може би изпълнявайки често неговата музика, имам вътрешно желание като негов адвокат да защитя името му на голям композитор. 
  
- Държите на времето, порекарано със студентите Ви. Кое е най-ценното, което си взимате от тези разговори?

Човек се зарежда, когато преподава на млади и любознателни хора. Обикновено се радвам, когато имаме възможност с по-напредналите студенти да разговаряме за силата и енергията на музикалния език, с който може да се изразят посланията на гениални композитори през призмата на собствената емоция по уникален и неповторим начин. Разговорите ни водят винаги до просветление! Имал съм щастието да работя с големи учители, които са ми вярвали и подкрепяли, не са ми разрешавали никога да плащам за уроците си. Следвам тези примери и им подражавам.

Но няма да забравя и думите на един от най-големите професори по цигулка към студентите си: "Ако не сте родени за призванието "артист", което значи да посветите безрезервно и вдъхновено живота си за каузата и не вземете пример от Сизиф, който цял живот се бори за идеита си, няма смисъл да пилеете ценното си време само поради пагубните за душите ви амбицията на родителите си".  

Да, често се възхищавам на талантливите студенти в България и по света и за съжаление се съгласявам с думите на големия педагог...  "от всяко дърво свирка не става".   

- Имате прекрасна съпруга, която продължава да Ви вдъхновява. Музиката ли е най-силната спойка между две души, отдадени на изкуството?

Любовта е най-силната спойка, тя ни вдъхновява и ни дава сили и мотивация да творим и създаваме! Щаствлив съм, че сме заедно! Да, музиката ни събра с Лили и се надявам, окрилени от нея, да продължим да опознаваме себе си в хармония. 

- Обичате футбола. Има ли сходство между оркестъра и футболния отбор?

Да, талантът и фантазията определят потенциала, а стратегията, дисциплината и труда - резултата. Ако един оркестър или футболен отбор имат добър мениджър, ще са успешни. Виждаме чудесните резултати в Германия, както в музиката, така и в отборните спортове, в частност футбола. Дългогодишна държавна стретегия в културата и спорта и резултатите са на лице- препълнени концертни зали и стадиони. На Балканите има много успешни индивидуалности, както в изкуството, така и в спорта, но манталитета, липсата на йерархична дисциплината и правилна мотивация в труда са проблемни както в отборните спортове, така и в изграждането на един голям истински стойностен симфоничен оркестър.

- Все по-често говорим за необходимостта да се обръщаме към себе си. Как успявате да сесвързвате със себе си в динамичното ежедневие?

Аз време за себе си винаги отделям, чета много, медитирам, познавам се и се срещам с духовно извисени личности, търся досега с природата и космоса. Щастлив съм, че пътът, който съм избрал, ми дава тази възможност!

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram